На 2 април, в разгара на епидемията и социалната изолация на обществото, здравният министър Кирил Ананиев подписа договор за създаване на бъдещата детска болница в София в 13-етажна сграда, която е морално и физически остаряла – първата копка е през 1978 г., а скелето е в този вид от 1991 г., без да е консервирано. Поръчката за 93.407 млн. лв. получи консорциум ДЗЗД „Детско здраве“ (три компании от групата на „Главболгарстрой“), който трябва да предаде готовата сграда през май 2023 г. Лекари, архитекти и родители няколко пъти протестираха срещу начина, по който ще бъде изградена бъдещата национална педиатрична болница. На 24 април петиция със 17 684 подписа поиска оставката на здравния министър и отмяна на подписания договор – според недоволните строежът на изцяло нова сграда ще е по-евтин. На 7 май правителството определи строежа за обект от национално значение.
Защо толкова години няма национална педиатрична болница и защо е толкова важно да я има?
– Защо няма – не мога да отговоря. Тази сага с детската болница е от над 30 години. Обществото не намери сили, за да се пребори за такава болница. Очевидно не се е отдавало толкова голямо значение да има такава институция -защото това не е само сграда, а място, където трябва да се съберат най-големите специалисти, които работят с деца. Това е право на самите деца. Сега детските лекари са пръснати в повече от 14 лечебни заведения в София. Педиатрията не се занимава само с болни, тя следи за правилното развитие на децата, т.е. това е център за педиатрична наука. Липсата на една голяма структура, в която всички специалности да са представени – педиатри, хирурзи и др., е най-големият проблем в детското здравеопазване. Когато се работи съвместно, се създават значително по-добри условия за успехи – по-бързо се решават проблемите. В момента при сложен случай се викат специалисти от различни болници, това изисква време. Липсата на съвместна дейност намалява ефективността от работата – това е сериозен проблем. Българската педиатрична асоциация от поне десетина години води активна битка, за да тръгнем в тази посока. Сега поне стана ясно, че трябва да има такава болница. Дали решението – точно това да е сградата, е най-доброто, е трудно да се каже. Според мен не е. Не знаем какво точно ще представлява тази „нова болница“ в стара сграда. По договор проектът трябва да бъде готов след година, т. е. няма проект за обсъждане. Не се знае и доколко, като се използва старият строеж, болницата ще стане факт по-бързо…
Какви са вашите тревоги?
– Притеснява ме, че построяването на болницата е свързано с цялостното преструктуриране на детското здравеопазване в София. Ще създаде нов екип, които ще работи. Ще бъдат прехвърлени структури например от „Пирогов“, от Националната кардиологична болница и т.н. От 14 места. Никъде не са разписани намеренията на правителството как ще стане на практика, а това не е лесна задача. Означава ликвидиране на структури, които сега съществуват в други лечебни заведения. Очевидно е, че трябва да има идея какво ще се прави в освободените пространства. Нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед. Проблемът не е в построяването на болницата, а създаването на структурата, която трябва да функционира.
Ще има ли достатъчно професионалисти за новата болница?
– Евентуално ще има, но точно такъв анализ никъде не е направен. Нямаме реално задание за структурирането на тази болница. Това е големият проблем. Фактът че сградата ще бъде в двора на „Александровска болница“, поставя и друг въпрос – как ще функционират съвместно, кое ще се използва, каква апаратура е необходима. Защото в момента 93 млн. лв. са само за сградата, а парите за апаратура къде са? Министерството на здравеопазването обяви, че ще обсъжда този въпрос със специалистите. Надяваме се, че ще привлече в разработването на проекта и официални представители на БПА.
Други държави имат ли такива болници?
– Естествено, няма столица в Европа, където да няма такава структура. А в по-големите столици имат по няколко.
В договора, подписан от министър Ананиев, пише, че „детското здравеопазване е приоритет“. Така ли е?
– В България живеят около 1.2 млн. деца на възраст от 0 до 18 години. От бюджета на НЗОК (4.7 млрд. лв.) между 11-14 % са за плащане на дейностите в областта I на детското здравеопазване (болнична, доболнична помощ и медикаменти). Същевременно социологическо проучване, поръчано от БПА, показва, че на родителите на деца (особено в ранна възраст) се налага да заплащат ежемесечно не малко пари именно за услуги в областта на здравеопазването. Щом децата са приоритет, би трябвало и тези разходи да се поемат от НЗОК или от държавата. Да, вярно е, че децата са по-малко болни от възрастните – заболяванията в детска възраст са от съвсем различен характер. Колкото е по-застаряващо население, толкова по-сложни са диагностиката и лечението, които се изискват. Но когато искаме да се отделят пари за деца, трябва да се разбере, че това не са кой знае колко много на фона на общия бюджет. За децата не трябва да се казва „няма пари“. Ако се изхожда от Конвенцията за правата на детето на ООН, в която всички се кълнат, държавите са длъжни да осигурят най-доброто ниво на здравеопазване за децата. С 11% не става.
Оптимист ли сте, че управляващите може да размислят за сградата след протести и петиции?
– Ако сме реалисти, в момента има добро намерение, но не знаем какъв ще бъде проектът. Въпросът е, когато го представят, ще има ли кой да каже: този проект е добър или не е добър. Трябва да се направи оценка, доколко е правилно да се отделят за него 93 млн. лв. Освен това не бива да се забравя, че при съвременните условия една сграда изисква и поддръжка, инсталации, които да не са енергоемки, а се съмнявам, че при тази структура това ще е възможно.
Източник: в. Трета възраст
Снимка: pixabay.com
