На 25 октомври отбелязваме деня на приемното семейство – една изключително важна мярка за закрила, която позволява на децата, лишени от родителска грижа, да бъдат отглеждани в семейна среда, вместо в институция, и да получат възможност за пълноценно развитие.
14% от българите биха станали приемни родители, като, естествено, по-склонни за това решение са жените. Най-голям е интересът към приемната грижа от хората на възраст между 40 и 49 години, със средно образование, които са със средни доходи. Това показват данните от национално представително проучване, проведено от изследователския център „Тренд“ през септември 2021 г., по поръчка на Националната асоциация за приемна грижа. За съжаление, продължава да е висок броят на българите, които не биха станали приемни родители по никаква причина. 20% от българите се колебаят дали да станат приемни родители, показва още проучването. Изразилите желание да станат приемни родители в голяма степен са склонни да станат такива, ако получават заплата от държавата и издръжка за децата.
За 12 години се утвърждава тенденцията приемните родители основно да са хора на средна възраст, със средно образование, които са отгледали своите деца и търсят възможност да съчетаят професионалното си развитие с това да полагат грижи за изоставени деца. Благодарение на приемната грижа, устойчиво намалява броят на децата, които се настаняват в социални институции.
Приемните родители продължават да са без гарантирана социална сигурност. Настояванията на Националната асоциация за приемна грижа за въвеждането на договор, който да гарантира социална сигурност на семействата, вече 13 години не са чути от държавата. Без договор, който да гарантира социална сигурност на приемните родители, намалява интересът към приемната грижа, а действащите професионални семейства не могат да ползват социални и здравни обезщетения, включително майчинство или обезщетения за безработица. Това отдалечава младите хора от приемната грижа у нас.
Все още социалната услуга се предлага единствено като проектна дейност – проект „Приеми ме 2015“ по ОП „Развитие на човешките ресурси“ (2014 – 2020) и ще се предлага по същия начин до края на 2022 г. Разликата ще е, че средствата за обучения и супервизии ще са силно ограничени. Липсата на подкрепа за обучение и супервизия напълно компрометира концепцията за приемна грижа. Тя се отразява не само на качеството на предоставяните грижи и емпатията, но и значително намалява мотивацията на желаещите да практикуват услугата, защото не получават адекватна обратна връзка и насърчаване.
Продължават да липсват активни дейности на национално ниво за специализация на приемната грижа. Децата с увреждания, децата, жертви на насилие или трафик, непридружените деца, децата в конфликт със закона продължават „да търсят“ своите приемни родители. Не е много по-различна ситуацията с бебетата, за които Законът за социалните услуги въведе забрана за настаняване в резидентна грижа (освен в случаи на медицинска необходимост).
Остава нерешен и въпросът за бъдещето на младите хора, напускащи приемна грижа. Липсва социален пакет, който да гарантира базовата сигурност на младежите в приемни семейства. За съжаление, липсва качествена социална работа, която да подкрепи независимостта на младежите, да им съдейства с осигуряването на жилище, работа. Благодарение на НАПГ студентите в държавните висши училища получават възможност да не заплащат такси за приемни изпити и семестриални такси, но остава въпросът на ниво университет относно безплатното ползване на общежития, например.
Към края на юли тази година 1576 деца са настанени в 1359 приемни семейства. Децата са в приемни семейства по проекта “Приеми ме 2015”, осъществяван в 154 общини в страната, съобщи пресцентърът на Агенцията за социално подпогаме (АСП) към Министерството на труда и социалната политика.
Според мониторинга на дейността по проекта, с най-много деца по приемна грижа в периода януари – юли 2022 г. са областите: Варна (121 – в 10 общини), Велико Търново (114 – в 8 общини), Плевен (104 – в 7 общини), Хасково (100 – в 5 общини). Най-ниските средномесечни стойности по наблюдавания показател са София област (5 – в 3 общини), Кърджали (17 – в 4 общини) и Силистра (18 – в 3 общини).
Към 31 юли 2022 г. утвърдените приемни семейства с местоживеене и с доставчик на услугата община са общо 1800 (професионални – 1797; доброволни – 3, в които отново няма настанени деца).
От агенцията отчитат също, че в края на юли 2022 г. приемните семейства, в които няма настанени деца, са 441. В област Търговище например свободните приемни семейства са 45 от общо 67, или 67,16 процента, при средномесечно през 2021 г. за областта 53,68 процента, а през 2020 г. – 49,18 процента. От АСП констатират, че в национален мащаб незаетостта на приемните семейства е около 24 на сто.
Източници: napg.eu, АСП, годишен доклад на НМД “Бележник”
Снимка: freeimages.com
