Защо изключиха три деца от училище, заради една необмислена постъпка?
Дали в името на доброто на децата или в името на отстояването на истински ценности!?
Или защото определени политици поискаха да привлекат поддръжници и да спечелят престиж! За съжаление за сметка на децата.
Националистични партии за пореден път превърнаха една детска грешна постъпка в кампания, която парализира институциите в държавата. Но за съжаление – не само институциите! Всички ние като възрастни отново се оказахме неспособни да поемаме отговорност за това, което става с децата. И не се оказахме на висотата, с която би трябвало да показваме на децата – и с думи и с дела – какво означава отговорно, зряло поведение. Вината, която се вмени на училището и на институциите, се стовари с цялата си мощ върху децата и техните семейства и буквално ги смаза като хора.
Случаят с децата от Добрич, застанали в неприлични пози пред портрети на известни българи, показа, че българските институциите, като училището и полицията, не знаят как да реагират на очевидния натиск на шовистично настроените партийни активисти, които раздухват всяка „подходяща” възможност с цел печелене на популярност. Но какво сме склонни да пожертваме в името на осигуряването на популярност?! И кой наистина си даде сметка какво пожертвахме и какво спечелихме!
Медиите отразиха силните и истерични партийни възгласи на омраза, а институциите не намериха сили да отстояват принципите на равнопоставеност, демокрация и закрила, които са длъжни да защитават. Къде започва демокрацията? Дали само на политическото равнище или на равнището, на което всички ние решаваме възникналите спорове – в семейството, в общността, в обществото…И как се отстояват истиниските ценостти. А децата ценност ли са?! И кои деца са ценност?!
Политиците и от ляво, и от дясно, претендиращи за демокрация, не реагираха. Демократите в Парламента и от управляващата партия, и от опозицията, мълчаха, като че ли нищо не се случваше. Нито един политик не изрази еднозначно своето становище, че е налице една младежка небрежност и че има опасност от дискриминация и насаждане на омраза.
Не може да се отрече обаче факта, че политиците действаха много активно при един друг случай през лятото. Тогава беше представено измисленото „премахване” на Ботев от учебниците – един напълно изкуствен проблем беше използван за настройване на общественото мнение и за трупане на политически дивиденти. В този случай обаче професор Игнатов – министър на образоването, младежта и науката, направи пресконференция. Може би е добре, че в случая с децата от Добрич нямаше политическа реч, защото кой знае какво щеше да се получи.
Сега в Интернет пространството има два други случая на деца от български произход , които имат непристойни изяви пред портрети на исторически личности. Няма реакция от политиците, нито от институциите. Нашият въпрос е защо политическите партии не действат адекватно? Защото е видно, че децата страдат най-много, когато става дума за потъпкване на човешки права. И защото всички ние трябва да знаем , че използването на езика на омразата и обругаването са актове на насилие. И в този случай не само към децата, а към всички нас като членове на обществото.
