СТАНОВИЩЕ
на Национална мрежа за децата по повод на
Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане
Националната мрежа за децата (НМД) приветства усилията на отговорните държавни институции за усъвършенстване на нормативната уредба, свързана с правото на гражданите в Република България на социална подкрепа чрез помощи и социални услуги.
Високо ценим предоставената възможност да коментираме проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане. Надяваме се, че получените коментари от страна на всички заинтересовани страни ще бъдат разгледани в рамките на широко обсъждане с участието и на неправителствения сектор.
Приветстваме философията на проекта по отношение на същността на социалната подкрепа, която се състои в предоставяне както на социални помощи, така и на социални услуги. Изцяло подкрепяме и визията на проекта за насърчаване и развитие на предприемачеството в социалната сфера чрез предоставяне на социални услуги от физически и юридически лица и създаване на публичночастни партньорства. Намираме, че акцентите върху социалната работа, като фундамент на социалната подкрепа, зачитането на човешкото достойнство, индивидуалният подход и комплексната оценка на потребностите несъмнено са преимущества на представения проект. Напълно приветстваме и възможността за пряко договаряне между общините и доставчиците на социални услуги, когато последните са инициирали разкриването на услугата и имат опит в предоставянето й. Като позитивно развитие отчитаме и изискването за лицензиране на всички лица, извършващи социални услуги за деца, което ще равнопостави общините и създадените от тях юридически лица с всички останали потенциални доставчици на социални услуги.
Наред с позитивните промени, предлагани в проекта на Закон за изменение и допълнение на Закона за социално подпомагане, бихме искали да отбележим и някои притеснителни от гледна точка на Националната мрежа за децата моменти, а именно:
• чл.2, ал. 5 ”Получаването на месечни социални помощи се обвързва с полагането на общественополезен труд, освен в случаите на майчинство или когато възрастта и/или здравословното състояние на лицето не позволяват това.”
Този текст рискува с разпоредбата си да нареди България сред страните, които повторно наказват хората, живеещи в бедност и ги обвиняват за това, че нямат достъп до заетост. Такива практики са на лице в някои изостанали в социалната си политика страни. Наличието на подобен текст в закона би представлявало грубо нарушение на човешките права и на това основание предлагаме този текст да отпадне. Присъствието на такава разпоредба би било основание за сезиране на Комитета по социални права. Считаме, че в момента, в който цяла Европа се опитва да се справи с бедността и безработицата, България не бива да предприема действия към повторно заклеймяване на хората, живеещи в най-голяма бедност и страдание.
• чл.2, ал. 6 „Право на социални услуги имат българските граждани, семейства и съжителстващи лица, които след оценка на потребностите се констатира, че се нуждаят от подкрепа с цел социално включване и гарантиране на независим живот.”
Предлагаме в определението за социални услуги да се добави, че право на социални услуги имат всички български граждани, което ще покаже принципът на равен достъп до социални услуги. В така формулираното определение социалните услуги се явяват подкрепа за социално включване, т.е. след акта на социално изключване. Данните показват, че основен проблем в сферата на социалните услуги в България е именно липсата на услуги по превенция. Предлагаме определението да се промени като се отчете, че всички български граждани имат право на достъп до социални услуги, които да подкрепят успешното включване и/или реализация в социалната общност на техните потребители. Да се въведе принципът на гарантиране на равни възможности за достъп до базови социални услуги на всички граждани, като тези услуги се определят в правилника за прилагане на закона.
• Чл. 6., ал. 1, т. 4 „(Агенцията за социална подкрепа) разработва критерии и стандарти за качество на социалните услуги според функциите на подкрепа, които се утвърждават с наредба на Министерски съвет.”
В закона се въвежда нов термин – функции на социална подкрепа, който не е използван от професионалистите и практиката до момента. Не е ясно какво стои зад него. Предлагаме да не се въвежда в законодателство, а принципите за качеството на социалните услуги да се определят след дебат. Има различни критерии и стандарти за качество на социални услуги в различните държави. Една част от тях (т.нар. стандарти за околна среда) вече се използват – това са стандартите за материална база, персонал, оборудване, втори тип стандарти са тези за процедури (които също се прилагат до голяма степен). Третият тип стандарти са свързани с оценка на резултатите и ефектите от работата на социалните услуги. Този тип стандарти обикновено не са ясно измерими и залагат на разнообразен набор от начини за установяване и регулатори. Настоящата ситуация в сферата на социалните услуги показва необходимост от въвеждане на система за развитие, а не просто за контрол на качеството.
• Чл. 6 б, ал. 1 „Дирекция „Социална подкрепа”: „
Предлагаме във функциите на ДСП да се посочи, че основната функция е управление на случай на уязвими хора и социална работа. Оценката на рискове е само един от елементите на управлението на случай и социалната работа, който включва и планиране на подкрепата, нейното предоставяне, наблюдение на ефекта и отчитане на резултатите.
• Чл.6 б, ал. 2 „В дирекция „Социална подкрепа” се създават мултидисциплинарни екипи на териториален принцип. Членовете на мултидисциплинарните екипи работят заедно по всеки случай. Всеки мултидисциплинарен екип има ръководител.”
Организацията на работа в ДСП е връщане назад от извървения път на специализиране на екипи в ДСП. Съвременната организация работи гъвкаво при специализация на нейните служители като механизмите и начините за координация са разнообразни и не се свеждат до разполагане на едно място и съвместно работене. Този териториален принцип на организация ще бъде труден за организиране в малките общини и населени места с малка численост на персонала.
Ние от Националната мрежа за децата вярваме, че въвеждането на мултидисциплинарната работа при всеки случаи, независимо от спецификите, би било неефективно. Още повече, така организираната работа има потенциал да предизвика хаос и дори крах в системата на социалната подкрепа. На базата на тези опасения ние твърдо настояваме да бъде запазена работата по случаи с определен отговорен социален работник, който да поеме своята конкретна отговорност по развитието на случая. Настояваме още да бъде въведена работата по случай изрично в този закон, като се наблегне на специализацията на отделните социални работници в дирекциите „Социална подкрепа”.
• Чл. 31, ал. 6 „Условията и редът за кандидатстване, подбор и утвърждаване на приемни семейства и настаняване на деца в тях, както и състава, организацията и функциите на Комисията по приемна грижа се определят с наредба на Министерския съвет по предложение на министъра на труда и социалната политика.”
Определянето на семейство, в което да бъде настанено дете, трябва да бъде извършвано по досегашния ред в диалог между доставчик и ОЗД, защото само така могат да се отчетат особеностите на детето и да се стартира процес на напасване. Тази практика стъпва на международния опит в прилагане на приемната грижа.
• Общи коментари
В проекта на закон е слабо застъпена темата за отговорността на РДСП по отношение на контрола над кметовете и общинските администрации при изпълнението на националните политики в областта на децата и социалното включване. Необходимо е да се внесе повече яснота за механизма за отнемане на лиценз, даване на задължителни предписания от страна на РДСП, както и налагане на санкции към кметовете и общинските администрации. Без наличието на такива изрични клаузи децентрализацията губи смисъл и в известна степен ще бъде вредна, ако РДСП няма тези правомощия.
В така описаната система за социална подкрепа липсва функцията по подкрепа за развитие на качеството в системата за социални услуги, която е основен проблем в момента. Описаните функции на системата гарантират създаването на стандарти и контрол върху тяхното спазване, но не и структури, които да подкрепят общините и другите доставчици при развиване на нови услуги и подобряване на качеството на социалните услуги.
Надяваме се, че новият Закон за социална подкрепа ще утвърди реализирането на по-добра политика за социална подкрепа на всички граждани в Република България. На разположение сме за участие в дискусии и работни срещи във връзка с предстоящи обсъждания на измененията и допълненията към досегашния Закон за социално подпомагане.