На среща в Народното събрание беше обсъден Законопроект, внесен от Демократична България, Продължаваме промяната, ГЕРБ и Български възход, за изменение и допълнение на Закона за предучилищното и училищно образование. Предложението предвижда преминаване на детските ясли и яслените групи в детските градини от настоящия им принципал Министерство на здравеопазването към структурата на Министерство на образованието и науката. Това ще позволи да се започне дългоочакваната и дълго отлагана реформа в услугите за ранно образование и грижа в общинските детски ясли и градини.
Срещата беше по покана на Елисавета Белобрадова, народен представител от „Демократична България”, и съвносителите на Законопроекта от Продължаваме промяната, ГЕРБ и Български възход в 48-ото НС. В нея участваха представители на различните политически партии, Министерство на обрзованието и науката, Министерство на здравеопазването, офиса на Омбусмана на Р България, Националния център по обществено здраве и анализи, Националното сдружение на общините в република България, Столична община, УНИЦЕФ-България, директори на детски ясли и детски градини от цялата страна, академичните среди, синдикати, неправителствени организации, експерти и журналисти.
Като основна съществена промяна се предлага постепенното преминаване от медицински модел на грижа към цялостен модел, съобразен с европейските и световните тенденции и добри практики за ранно детско развитие в периода 0-7 години, който съчетава грижа и подкрепа за правилното физическо, емоционално и когнитивно развитие на децата, развиване на знания, умения и навици и подкрепа на социалната среда и семейството чрез участие на родителите и близките.
Така през преходния период след влизане в сила на измененията, ако те бъдат приети, ще се даде възможност професионалните училища и висшите учебни заведения да развият програми и специалности за основна и допълнителна квалификация за специалисти с профил „ранна детска грижа“.
В същото време тези промени ще позволят запазване на сега съществуващия човешки ресурс, сграден фонд и капацитет на яслите и яслените групи, като се планира подобряване на условията на работа, увеличаване на броя педагогически и помощен персонал, който работи с децата в една група, и осъвременяване на подхода към индивидуалните нужди на всяко дете, като и обезпечаване на нуждите на децата с хронични заболявания и специални образователни потребности.
Друга цел на Законопроекта е да насърчи общините да развиват повече и по-добре функциониращи услуги за ранна грижа в полза на родителите и децата и да реши проблема с увеличаващата се липса на медицински лица, които няма да могат да отговорят на нуждите в следващите години, ако не бъде извършена спешна реформа както в здравния, така и в образователния сектор.
В рамките на срещата бяха обсъдени възможности за подобряване и изясняване на отделни текстове в Законопроекта, притеснения на директори и служители в детските ясли и градини, свързани с практическото му прилагане, както и какво ще се случи със сега съществуващите ясли, медицинския персонал в тях и сградния им фонд.
Вносителите на законопроекта подчертаха неколкократно, че целта на реформата е да позволи въвеждане на унифицирани стандарти за качество на грижата във всички детски заведения. Това ще бъде възможно при преминаването към Министерство на образованието и науката, което от няколко години работи по въвеждане на Национална рамка за качество на образованието и грижите в ранна детска възраст. По този начин МОН ще бъде натоварено с отговорността да подкрепя развитието на децата в целия период от 0-18 г. в различните степени на грижа и образование.
По отношение на персонала, целта е да се изравнят и подобрят условията на работа и продължаваща квалификация чрез отваряне на достъпа до националните програми и европейските фондове и проекти, които управлява МОН. Увеличаването на разходните стандарти за яслени групи до нивото на тези за самостоятелни ясли пък ще даде възможност в бъдеще да се увеличи броят на персонала спрямо броя на децата в група, което е предпоставка за по-добро качество на грижата.
В никакъв случай не бива да се спекулира с твърдения, че преминаването на яслите към МОН ще доведе до тяхното закриване и намаляване на местата в общинската грижа за деца до 3 години – напротив, промените ще дадат възможност за увеличаване на тези места. Също така, в яслите ще продължи да има и щатен медицински персонал, който ще отговаря за проследяване на здравето и физическото развитие на децата.
Пламена Николова, директор „Политики за децата“ в Национална мрежа за децата, подчерта, че Мрежата приветства предложените промени, като подчерта необходимостта те да следват интегрирания подход към здравното, социалното и образователното благополучие на децата, без излишно формализиране и академичност на стандартите за грижа и като се осигурят достатъчно добре подготвени специалисти и достатъчно на брой качествени услуги за всяко дете в страната, независимо от населеното място, в което живее, социалния статус на семейството му и специфичните му нужди като личност.
Прочетете нашето становище по темата ТУК
Снимка: pixabay.com
