Анализ на Марияна Георгиева по повод на заявеното от Министерство на образованието и науката намерение за преглед на учебните програми. Марияна Георгиева е образователен психолог, експерт с трайни интереси в сферата на средното образование в България и Европа, автор в мониторинговия доклад Бележник: Какъв е средният успех на държавата.
„Започнахме преглед на съдържанието на учебните програми и учебниците. Трябва да облекчим материала от излишната фактология и паралелно с това да дадем допълнително време на учениците за преговор и упражнения“. Това каза министърът на образованието и науката акад. Николай Денков в предаването „Седмицата“ на Дарик радио. По думите му има предмети и учебници в двете крайности – с качествено и с недобро съдържание. „Трябва да се махне академичната част. Материалът трябва да е прагматично ориентиран и да има достатъчно време да се свържат понятията с практични проблеми, които да заинтригуват децата. Важно е да се правят междупредметни връзки, посочи министърът и допълни, че до една-две години ще има резултат от прегледа на учебните програми и съдържание“, допълни още Денков.
Не че не е важен дебатът за началото но учебната година, но той като че ли, още при дефинирането на тезата е загубен. Много по-важен е разговорът за учебните програми, защото в него нито тезата е ясна, нито критериите, по които ще се разглеждат. Аргументите са само назоваване на проблемите, но притеснително липса анализ на причините за тях, вредата и кой реално ще реализира такава промяна.
Какъв е проблемът с преразглеждането на учебните програми и учебниците?
- От години програмите се изработват от непрозрачни екипи, в които рядко има хора от професионалната учителска практика. Това прави програмите трудни за прилагане, а понякога и невъзможни.
- България по традиция следва модел на предметно ориентирано знание. Учителите, в голямата си степен, са предметници, които са допълвали подготовката си с учителски умения и методики. Това важи и за преподавателите, които пишат учебниците и програмите.
- От там идва и липсата на свързаност между учебните предмети, разминаването във времето на учебно познание, трудно правене на преходи.
- Учителят обикновено работи с учебника, рядко с учебната програма (това зависи от предварителната подготовка и от наличието на добри методисти), и съвсем рядко с държавните образователни изисквания за степен и то по всички предмети.
- В много епизодични курсове учителят се учи да отчита възрастовите особености, потребностите на децата, груповата динамика, характеристиката на класа.
- Водещо за образователната система си остава когнитивното развитие на децата и не се ползват всички ресурси на детската личност.
- Не се отчитат силните страни на детето при учене и прилагане на познанието и уменията.
- Често учителите планират най-вече на нивото на учебните цели и за срок или година. Липсва дългия хоризонт и всичко онова което се случва на детето по другите предмети, с връстниците, в свободното време, в реалния живот.
- Автономността и креативността на учителите са затворени между брой часове, брой деца в клас, брой теми с уроци за нови знания, изпитване и оценяване, административна работа.
На този фон изглежда притеснително, как разглеждането на парче и на базата на обратна връзка от учители и родители, ще доведе до подобряване на учебните програми. Още нещо е притеснително – без ясна визия и цели, каквато и обратна връзка да се получи, спрямо какви критерии тя ще бъде интегрирана.
Образованието е създаване на условия децата да се развиват, спрямо споделена в обществото визия и цели.
Много по-ефективно спрямо желаното е МОН да отдели време за:
- Договаряне на ясна и споделена визия накъде върви българското образование. (Зная за компетентностния подход – но опитът ми показва, че дори учителите разбират различни неща, като говорят за него).
- Освобождаване на време за учители да разговарят, да рефлектират върху практиките си. Междупредметни връзки се постигат с общуване, не с насоки.
- Отварянето на пространство за автономност и иновации при ученето и преподаването (и не е иновация да започнем урока с песен или да подредим по нов начин класната стая – или поне не е достатъчна)
- Време е да се доверим на учителите, че знаят какво правят и да създадем условия да бъдат подкрепени, ако не са уверени.
- Съгласуваност между университетската подготовка и училищените стандарти.
В България така и не се разви капацитет за дизайн на учебни програми. От ключово значение е да са подготвят хора, които гледат на децата като цялостни личности, които могат да „държат в главата си“ цялостния процес (път) на детето в училище и могат да кажат къде, колко, кога да се правят промени.
Снимка: pixabay.com
