Асоциация “Спина бифида и хидроцефалия – България” е базирана във Варна и обединява родители и близки на деца със спина бифида и хидроцефалия. Неправителствената организация се опитва да променя политики и нагласи на национално и местно равнище, които да осигурят по-добри условия за живот, здраве и образование на деца с такива проблеми. Асоциацията не получава държавно финансиране за своята дейност.
“Съществуването ни се определя от това коя донорска програма е отворена за кандидатстване и дали можем да получим одобрение за даден проект и съответно – финансиране по него. Непрекъснато търсим с кого да си партнираме, как да намерим средства, за да оцелеем”, разказва Славея Костадинова, председател на асоциацията.
По думите й досега са печелили три микропроекта на стойност до 1000 лв. по грантова схема от Норвежката програма за подкрепа на неправителствените организации в България. “Фондацията ни съществува на добра воля, благодарение на родителите на децата, на дарители, на това, че някой може да отдели от личното си време, за да помага. Имаме стратегия за години напред, за да подобрим живота на тези деца, но ни липсва финансиране, за да я осъществим”, обобщава Славея Костадинова.
Подобно е съществуването на десетки неправителствени организации в страната, които разчитат на донорски програми, дарения, собствена стопанска дейност и привличане на доброволци, за да си осигурят финансова устойчивост.
Една от мерките в новия проeкт за изменение на Закона за юридическите лица с нестопанска цел има за цел да промени това. Тя предвижда създаване на специален Фонд за подкрепа на граждански инициативи, който да гарантира централизиран конкурсен механизъм за финансиране на неправителствени организации със средства от държавния бюджет. Предвижда се управлението му да бъде възложено за срок от три години на оператор – юридическо лице с нестопанска цел, извършващо дейност в обществена полза. Според проектозакона изборът на оператор ще става след провеждане на публичен конкурс.
Защо е важно
“Много хора не знаят с какво се занимават неправителствените организации. Други смятат, че те служат за прокарване на чуждестранно влияние. Но е факт, че много от политиките на държавата, посрещани радушно от обществото, са били инициирани именно от такива организации”, коментира Любен Панов, директор на Българския център за нестопанско право. И дава примери – фонд “Ин витро”, чрез който държавата дава пари за ин витро опити на семейства, услугата “приемен родител”, развивана в началото по проекти на неправителствени структури и подкрепена по-късно от държавата.
Гражданският сектор в страната ангажира над 70 000 човека, които помагат за решаване на обществени проблеми. Неправителствени организации предоставят над 200 социални услуги за хора в затруднено положение, гарантират защитата на човешките права и защитават значими обществени каузи. Затова е важно държавата да подкрепи тяхното съществуване, обобщава Любен Панов.
По света и у нас
Според изследване на Университета “Джонс Хопкинс” в 36 страни от целия свят държавното финансиране е вторият по важност източник на средства за неправителствения сектор и представлява 34% от всички приходи, а в някои области като социална сфера и здравеопазване то е водещо, посочват от Българския център за нестопанско право.
В България държавата също финансира неправителствени организации. През 2014 г. средствата от държавния бюджет, отделени за тази цел, са над десет милиона лева. Бенефициенти всяка година са едни и същи организации – национално представителните (предимно на и за хора с увреждания, на съюзите на трудовопроизводителните кооперации и на ветераните от войните, центъра за психологически изследвания и др.) и тези, определени със закон като Българският червен кръст, Национален дарителски фонд “13 века България”, Съюзът на народните читалища, Рилската света обител, Регионалният център за опазване на нематериалното културно наследство в Югоизточна Европа и Българският институт за стандартизация.
“Проблемът е, че тези организации са точно определени и изборът в голяма степен е предопределен и непрозрачен”, казва Славея Христова. Парите се раздават директно, без конкурс, а контролът върху изразходването им е непрозрачен и неефективен, твърдят представители на гражданския сектор.
Между да и не
“Статутът на Фонда за подкрепа на гражданските инициативи, записан в проектозакона, начинът на функционирането му и планирането на приоритетите при разходване на средствата отговарят на критериите и принципите за прозрачен и независим механизъм за финансиране на граждански организации”, коментира Ива Таралежкова, председател на Форум “Гражданско участие” – мрежа от над 100 неправителствени организации от цялата страна.
Любен Панов също смята, че регламентирането на Съвет за развитие на гражданското общество (на етап предложение) и на Фонд за подкрепа на гражданските инициативи са “ключови за провеждането на устойчива държавна политика в подкрепа на гражданския сектор” и ще осигурят “взаимодействието между гражданските организации и държавата в дългосрочен план”.
“Идеята за фонда е много добра, ще видим дали и как ще бъде реализирана, за да не се опорочи. Финансиране чрез този фонд би ни дало свобода да приложим стратегията си за развитие в бъдеще и сигурност, че можем да планираме дейностите си не само за близките месеци”, казва Славея Костадинова.
Институтът за пазарна икономика (ИПИ) обаче се обявява категорично против създаване на Фонд за подкрепа на развитието на гражданските организации. В официално становище от института посочват, че “директното финансиране от бюджета на работата на неправителствените организации директно ги поставя в зависимост, дори и тя да е невидима и непризната и от двете страни”. Според института директното бюджетно финансиране винаги води до искания за увеличение впоследствие. “В условията на изключително напрегнат държавен бюджет и необходимост от затягане на коланите подобен фонд няма да може да бъде аргументиран така, че да бъде приет от обществото. Напротив, силно вероятно е да се провокира обратната реакция – противопоставяне, което не би трябвало да се случва”, смята ИПИ.
Снимка: stockvault.net
