Пламена Николова
Служебното правителство предвижда да въведе обучение за “защита на отечеството” за учениците от 10-и и 11-и клас от следващата учебна година. За целта за едномесечно обществено обсъждане е публикуван проект на наредба, която да уреди условията и реда за “организиране, провеждане и осигуряване обучението на българските граждани за защита на отечеството”.
При крещяща нужда от здравно образование, превенция на зависимостите, гражданско и интеркултурно образование, повече спорт и личностно развитие, които фигурират в учебните планове на и без това претоварената учебна програма, е необяснимо как и защо тъкмо напълно измислените „часове за защита на отечеството“ намират място в българското училище точно сега.
Очевидно това е поредната политическа дъвка, която би била просто забавна, ако не беше опасно заиграване със страховете на хората и най-вече децата с нагнетяване на усещане за надвиснала опасност, която не съществува. Тези похвати са добре познати от Студената война и няма как да не си зададем въпроса, защо това решение се обявява публично тъкмо в този момент и кой си позволява да внушава на децата и младите хора, че „отечеството“ им е заплашено. Защо с думи и фрази от реторика, която е изгубила смисъл преди поне 35 години? На учебната скамейка ли е мястото на великия български войник? И с какви цели тъкмо едно служебно правителство, броени дни преди старта на ожесточена предизборна кампания, намира за целесъобразно да адресира точно този „проблем“ от всички недъзи на образователната система.
Още повече, че това се случва не кога да е, а в Международния ден за борба с насилието и тормоза в училище и ден преди годишнината от нападението на Русия над Украйна, което доведе до хиляди деца-бежанци, избягали от престрелки и бомбардировки над родните им градове, много от които вече не съществуват. Тези деца сега са в българските училища, където вместо мир и подкрепа, ще трябва да разглобяват автомати и да изучават полеви тактики.
Изглежда отново България ще е единствената страна, която ще се бори за мир, като военизира децата и младите си хора. Аналогии могат да се намерят само в диктаторски режими на изток – Северна Корея, Русия, Беларус. Случайност? Едва ли.
Снимка: pixabay.com