Семейство Добри практики

Колко често виждаме в ежедневието си децата и младежите, а и изобщо хора с увреждания – в детската градина, в училище, на работа, на улицата, в ресторант, из парк, в кино или в театър? Причините и бариерите са много – от физическата среда, през достъпа до помагащи технологии, до предразсъдъци и нагласи. Това ни лишава от възможността да изградим навици и реакции при общуване. В редките моменти на срещи с хора с различни увреждания обикновено се получават неловки ситуации, поради несигурност за употребата на правилни думи или действия.

Настоящата информация има за цел да предостави някои практически и полезни насоки, които да помогнат за по-уверено и пълноценно общуване с хора с увреждания.

Общи насоки за комуникация с хора с увреждания

• Отпуснете се – хората с увреждания са просто хора.
• Основен елемент в общуването с и за хората с увреждания е подходът „първо човекът“. Така се акцентира върху човека, а не увреждането. Поставяйки човека на първо място, увреждането вече не е основна и определяща характеристика на отделната личност.
• Не правете предположения за увреждането на човек – напр. не приемайте, че човек, използващ количка, е парализиран.
• Не правете предположения за това, което човек с увреждане може или не може да направи.
• Ако човек има едно увреждане, не предполагайте, че има друго – например не приемайте, че човек с говорни нарушения има интелектуални затруднения.
• Ако предлагате помощ почакайте докато я приемат, а след това се поинтересувайте за инструкции.
• Когато разговаряте с човек, изпитващ трудности при общуване, изслушвайте го внимателно. Бъдете търпеливи, докато човекът сам завърши фразата. Не го поправяйте и не довършвайте вместо него. Ако това е необходимо задавайте кратки въпроси, които изискват същите кратки отговори, кимване или жест. Никога не се преструвайте, че разбирате ако в действителност не е така. Повторете, какво сте разбрали – това ще помогне на човека да ви отговори, а на вас да го разберете.
• Когато разговаряте с човек с увреждане обръщайте се непосредствено към него, а не към придружаващия или сурдопреводача, които присъстват на разговора.

Насоки за общуване с хора с физически увреждания

• Погледнете в очите и говорете директно с хората.
• Където е възможно, седнете да говорите с човек, използващ количка, така че да сте на същото ниво на очите.
• Помнете, че количката е неприкосновено пространство на човека в нея. Не се облягайте върху нея, не я бутайте, не поставяйте краката си върху нея.
• Когато давате указания на хора с ограничения на мобилността, вземете предвид разстоянието, метеорологичните условия и физическите препятствия като стълби, бордюри и стръмни хълмове.

Насоки за общуване с хора с интелектуални, когнитивни или увреждания в развитието

• Настройте вашия метод на комуникация, ако е необходимо, в зависимост от отговорите на човека към вас.
• Използвайте прости изречения или допълнителни визуални форми на комуникация, като жестове или графични изображения.
• Избягвайте абстрактно говорене.
• Бъдете готови да повтаряте една и съща информация повече от веднъж по различни начини.
• Избягвайте да давате твърде много информация наведнъж, тъй като може да е объркващо.

Насоки за общуване с хора с увреждане на зрението

• Представете се по име, дори ако вече познавате човека.
• Използвайте естествения си глас – не викайте и не преувеличавайте.
• Кажете на човека, когато излизате от стаята или приключвате разговора.
• Бъдете конкретни с всички словесни указания или инструкции, напр. „Леко вдясно“.
• Не приемайте, че човекът не може да види нищо – ако е подходящо, е добре да питате.
• Не се притеснявайте, ако използвате фрази като “ще се видим по-късно” или „видяхте ли“.
• Не отвличайте вниманието на куче водач, тъй като може да попречи на работа му.

Насоки за комуникация с хора с увреден слух

• Старайте се събеседникът ви да вижда добре вашето лице.
• Съществуват много начини за общуване с хората, които не чуват добре. Ако не знаете, кой се предпочита – попитайте.
• За да привлечете вниманието на човека, който не чува добре, повикайте го по име. Ако няма отговор може леко да го докоснете по ръката или рамото, или да помахате с ръка.
• Говорете ясно и равномерно. Не е нужно излишно да подчертавате.
• Ако ви молят да повторите нещо няколко пъти, опитайте се да перифразирате своето предложение.
• Не се притеснявайте, ако използвате фрази от типа „чухте ли за…“.

Насоки за общуване с хора с разстройства от аутистичния спектър

• Избягвайте да използвате сарказъм или жаргон.
• Използвайте прости и кратки изречения и затворени въпроси.
• Имайте предвид, че езика на тялото може да не се разбира.

Източници: unicef.org

www.westernsydney.edu.au/ndco

www.fpg.unc.edu

Снимка: pixabay.com