Skip links

Позиция на Национална мрежа за децата за необходимостта от въвеждане на реално семейно подоходно облагане и разработване на самостоятелна семейна политика

Позиция на Национална мрежа за децата за необходимостта от въвеждане на реално семейно подоходно облагане и разработване на самостоятелна семейна политика 26.09.2013

Факт е, че българските семейства получават най-ниските семейни помощи в ЕС (средно 41лв на дете за месец[1]) за отглеждане на деца, при това с ограничения, свързани с дохода, разпределян върху всеки член на семейството. В страна, в която процентът на децата, живеещи в риск от бедност е най-висок в Европа – 51.8 % (или 663 600 деца[2]), това ниво на семейно подпомагане на практика не допринася за социалната защита и интеграция. Липсата на цялостни икономически решения, които следва да отиват отвъд социалното подпомагане, водят до извода, че няма реално работещи мерки насърчаващи раждаемостта и подпомагащи отглеждането на децата.

В този контекст, ние от Национална мрежа за децата, продължаваме да настояваме за разглеждане и приемане на следните предложения от институциите в България:

1. Въвеждане на реално семейно подоходно облагане, като нарастването на облекченията да е свързано като минимум с увеличаване броя на децата (без ограничения) и с образователната степен, която получават децата.

2. Въвеждане на индексация към пенсията на майката (или на двамата родители) в зависимост от броя на децата и степента на тяхното образование – създаването на по-добре образовани граждани е не по-малко важно от създаването на национален продукт.

3. Необходимо е разработването на самостоятелно обособена семейна политика с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние (социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето и др.).

4. Ориентиране на политиките за деинституционализация и подкрепа на родителите и семействата с фокус върху превенцията и ранната интервенция.

Създаване на достъпни и достатъчни като брой и видове услуги и форми на грижа за отглеждането на деца (детски градини, родителски кооперативи и други форми за отглеждане на деца).

Осигуряване на адекватни услуги на семействата в кризисна ситуация (финансови проблеми, развод, семейни конфликти, раждане на ново дете, конфликти между поколенията).

Подобряване достъпа на семейства и деца от маргинализираните общности до услуги за подобряване на здравето и развитието на децата в ранна детска възраст;

Насърчаване на семейното планиране и позитивното родителство.

5. Въвеждане на гъвкава система на трудова заетост, позволяваща съчетаването на професионалните и родителските ангажименти.

6. Прекратяване практиката на дискриминацията на децата според поредността на тяхното появяване в семейството – към момента държавата на практика определя акта на раждане на трето и следващо дете като нежелателен, като предоставя в пъти по-малка еднократна помощ при раждането им.

7. Подобряване ефективността на социалните помощи и плащания – въвеждане на цялостен подход за подкрепа на детето и семейството, чрез обвързване на социалните плащания със социална работа. Настоящата система на парично подпомагане, случваща се главно през социални помощи и социални плащания, често инвестира късно ресурси в семейното отглеждане на деца или ако реагира навреме, то е в недостатъчен размер. Помощите следва да се отпускат след индивидуална оценка на конкретната ситуация на семейството, която да разглежда не само доходите на родителите, посещението на задължителна предучилищна подготовка и др., а и всички останали фактори, обуславящи възможността на семейството да полага грижи за децата си.

Надяваме се, че българското правителство и парламентът на Република България ще осъзнаят необходимостта от промяна както в принципния подход към семействата, отглеждащи деца в България, така и от въвеждането на мерки, които реално да подпомагат увеличаването на раждаемостта и отглеждането на децата. Ние от Национална мрежа за децата оставаме отворени за диалог и партньорство в намирането на най-доброто възможно решение.

[1] Изчислението е на база общ размер на отпуснатите помощи по ЗСПД за 2011, разделени на броя на отпуснатите помощи през годината.

[2] Eurostat: http://appsso.eurostat.ec.europa.eu/nui/setupModifyTableLayout.do

 

Снимка: flickr/Glyn-Lowe-Photoworks

Разгледай
Слайд