Национална мрежа за децата изрази становище по два Законопроекта за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца, внесени през юли. Позицията е в отговор на писмо от Комисията по труда, социалната и демографската политика към 46-то Народно събрание.
Първият законопроект е внесен от Корнелия Нинова и група народни представители и с него се предлага размерът на помощта за второ и трето дете да не бъде по-малък от 10-кратния размер на минималната работна заплата за съответната година за всяко дете. Документът предвижда също финансова помощ не само за първи, но и за 2, 3 и 4 клас.
Законопроектът, внесен от Мая Манолова и група народни представители, предлага увеличение на сумите за подпомагане при раждане на дете, които да станат 2000, 3000 и 4000 лв. съответно за първо, второ и трето дете и по 300 за всяко следващо. След изтичане на срока за бременност и раждане, по време на допълнителния платен отпуск да се изплаща обезщетение в размер 60% от брутното възнаграждение, върху което се е осигурявал родителят.
Приветстваме усилията на народните представители за повишаване ефективността на семейните помощи за деца. В същото време считаме, че предложените промени трябва да следват обща концепция за въвеждане на реален семейно-ориентиран подход, за който се застъпваме вече близо десетилетие. Настояваме за разработване на цялостна семейна политика, с ясни цели, мерки и дейности и възприемането на семейно-ориентиран подход във всички области, засягащи детското благосъстояние – социално-икономически мерки, образование, здравеопазване, жилищно настаняване, закрила на детето, социално подпомагане и други.
В този смисъл, считаме, че и двете внесени предложения за изменение на ЗСПД правят по същество популистки редакции на текстовете, без да има визия за това към какъв тип подпомагане и подкрепа на семейството се стреми държавата и какви са средносрочните и дългосрочните цели, които си поставя. Законопроектите може да доведат до подпомагане на материалното състояние на някои семейства за кратък период от време, но не водят до цялостно повишаване на благосъстоянието на семейството и целенасочени политики за неговото развитие и подкрепа.
Подкрепата към семейството трябва да бъде не само след преценка на доходите на родителите, но и на другите фактори, които определят възможността им да се грижат за децата си. Така например подпомагането на родителите на деца 1-4 клас със сигурност би имало позитиви, но за голяма част от семействата в България по-голям проблем се оказва достъпът до предучилищно и ранно обучение и грижа в детските градини и ясли.
В тази връзка ние от Национална мрежа за децата не можем да застанем срещу увеличаване на помощите за деца, както при раждането им, така и по време на задължителното им обучение, тъй като е ясно, че икономическата ситуация в страната е влошена и огромен дял от децата живеят в бедност или риск от бедност и социално изключване. В същото време считаме, че еднократно раздаваните суми са краткосрочно и непълно решение за бюджета на семейството, ако то не получава адекватни данъчни облекчения, ако трябва да доплаща постоянно за качествени здравни грижи и лекарства за малките деца, не може да разчита на пълно покриване на огромните суми за лечение в случай на тежко заболяване или увреждане, не намира приобщаваща среда в училище и много други.
Основната ни препоръка към така формулираните сходни предложения за изменение на Закона за семейните помощи за деца и към народните представители е при взимане на решения за подпомагане на децата и семействата в България да се водят от принципите за цялостни политики и концепции за изграждане на по-добра среда за живот в страната, която да задържа младите хора тук. За тази цел освен Визия за семейна политика, следва да се приеме и Национална стратегия за детето, които да очертаят основните линии и перспективи в средно-и дългосрочен план за цялостни реформи на секторите, които да доведат до трайно повишаване на благосъстоянието на децата в България, а не до аварийно решаване на проблеми на парче.
Снимка: pixabay.com
