Държавата обмисля да вдигне летвата за тройка на матурите от учебната 2022-2023 учебна година, заяви просветният министър Красимир Вълчев при представянето на резултатите от първия изпит, който учениците държаха в необичайни условия. В момента скалата, по която получените точки – от нула до сто, се преобразуват в оценки по шестобалната система, е смешно ниска – около 22 точки носят двойка, въпреки че по света практиката е слаба оценка да носят около половината от общия брой точки на който и да било тест.
Не се знае дали точките ще се увеличат и при преобразуването на останалите оценки – МОН възнамерява да оповести промените тази седмица. Министърът на образованието Красимир Вълчев обаче се пошегува, че при този начин на зачеркване на отговори в теста човек трябва да е пълен „карък“, за да не изкара тройка. За по-висока скала от години говорят и учители, и родители, но просветното министерство избягваше промени в тази сфера, за да се отчита по-висока успеваемост. Ясно е, че който е изкарал 22 точки на матурата, със сигурност на поправителните изпити няма да получи 30 и в крайна сметка няма да се дипломира.
МОН отчете по-високи резултати от матурите по 9 предмета след приключването на дистанционното обучение. По български език средният успех тази година е 4,20 при 4,06 миналата година. Най-висок е успехът по немски език. Има спад основно по география и икономика, но тази година високите оценки може да се дължат и на това, че в изпитите е включен по-малко учебен материал. От тестовете по литература отпаднаха Вапцаров, Димитър Талев и Димитър Димов, което много олекоти задачите на абитуриентите. Специално за български език и литература продължава старата тенденция учениците да се справят добре на въпросите, в които се отбелязва един от четири посочени отговора – тоест да играят на тото, но не успяват да се справят там, където има нужда от четене с разбиране и формулиране на собствена теза или резюме.
Една трета от зрелостниците не са успели да се справят с написването на резюме на текст, а максималният резултат от 4 точки на тази задача е постигнат от по-малко от 3 на сто – тоест излизащите от училище категорично не владеят тази материя, която може да се превърне в съществена част от професията им. При писането на съчинение или есе върху зададен текст се увеличава броят на тези, които пишат – те вече са близо 80 на сто. Но, както спомена експертът от МОН Евгения Костадинова, не всички пишат това, което трябва. Малко над 5 на сто просто са преписали произведението „Чорба от греховете на отец Никодим“ от Елин Пелин, по което трябваше да напишат интерпретативно съчинение или есе, а това им носи нула точки на третия изпитен модул. 45 на сто са избрали да пишат есе, но не всеки от тях се е справил качествено.
Все по-малко са абитуриентите, които рискуват да затънат в дебрите на литературния анализ и да напишат интерпретативно съчинение – само една трета от всички завършващи. Има и ученици, които не са предали празни листове, но според Костадинова „са написали просто нещо“ с надеждата да получат някоя и друга точка отгоре. Остава тенденцията учениците да се справят по-добре там, където трябва да отбелязват предварително зададени отговори, при това по всички предмети. За щастие, за първи път няма ученик, който да е изкарал нула точки и на двете матури, и има прекалено много с високи резултати. Някои от тях са се явявали на повече от двата задължителни изпита, което може да се обясни с факта, че много университети се отказаха от приемни изпити и за сметка на това изискват оценка от държавния изпит по конкретен предмет. Затова и доста ученици са избрали допълнителни изпити по биология и химия, като презумпцията е, че явно се канят да кандидатстват медицина.
За първи път има ученичка с четири шестици – на двете задължителни и на двете матури по желание. Това е Десислава Илиева от СМГ. Тя е държала изпити по български език, математика, биология и химия. Има и 7 ученици с по три шестици, като повечето от тях са полагали изпит по математика. 73 са изкарали две пълни отлични оценки на двете задължителни матури, а миналата година са били 17.
С най-висок резултат за пореден път е Немската гимназия в столицата. На първо място от градовете е София, следвана от Смолян, а последна е Силистра. Красимир Вълчев коментира, че високите резултати на Немската не са основание да се твърди, че тя е най-доброто училище в България, защото там селекция има още на изпита след седми клас. „Може да има много училища, които са приели деца с по-слаби резултати в осми клас, а след това учителите да са дали повече от себе си, за да ги обучат. Каним се да анализираме именно тази добавена стойност“, допълни той. Смолян пък е феноменът от последните няколко години, който винаги се нарежда на второ място по резултати от изпитите и това се дължи на много добрата работа на местното управление по образованието. На трето място е Варна. Както и миналата година, най-много ученици са се явили на изпит по английски
МОН за първи път представи и диференциацията по точки от изпита по български, благодарение на което университетите могат да извършат по-детайлно класиране. Тъй като от 95 до 100 точки се водят все „Отличен 6“, а от 75 до 95 са Отличен /5,50 – 5,99/ разбивката помага да се разслоят оценките и да бъдат приети хората с по-висок коефициент. Всъщност 100 точки няма никой, но с 99,5 точки са едва двама от завършилите. Според експертите на МОН, ако университетите решат да класират на базата на броя точки, селекцията може да бъде напълно приемлива.
Междувременно, след отлагането за догодина на изпитите в четвърти и десети клас, синдикати и директори подхвърлят идеята тези изпити да не са в отделни дни по отделни предмети, а да има един общ тест, който да мери грамотност и познания по всички предмети, които се преподават. Очаква се министерството да се произнесе и за тази идея, въпреки че тази година бяха лансирани примерни тестове за отделните предмети.
Дистанционното обучение и резултатите от проведените изпити всъщност могат да се превърнат в основа за една по-широка дискусия за смисъла на матурите и начина, по който се провеждат. Топката е в полето на МОН.
Източник: standartnews.com
Снимка: pixabay.com