Статията написа Александра Гьошкова, част от екипа на „Деца изследователи“
„Деца изследователи“ е съвместна инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2022 – септември 2023г. екипи от младежи изследват шест значими теми, които самите те определиха като важни за тях и общността, в която живеят.
Младежите изследваха гледната точка на връстници по въпроси, свързани с тема –„Тормоз“, като събраха мнението на 40 младежи на възраст 14-18 години (27 момичета и 13 момчета).
Когато бяха попитани да определят какво, според тях, представлява тормозът в училище, участниците в проучването посочиха, че това е психическо, физическо или сексуално посегателство („неуместно докосване“) , което има за цел да потиска децата и да им причинява вреда. Жертвите са избирани по това, че изглеждат сякаш няма да могат да се защитят, а тормозещите могат да са други ученици или учители. Като примери бяха дадени „бой“, „налагане“, „обиди“ и „използване на обидни думи“, като действието често е системно. Беше посочено и че понякога тормозът, който се проявява в училище, е повтаряне на предишно преживян тормоз.
„Всяко едно действие на територията на училището, което принизява даден човек (по-често дете), потъпква правата му и незаслужено го кара да се чувства принизен.“
Най-честият отговор на въпроса какво провокира насилието в училище беше различието между децата. Тормозът донася удоволствие на извършителите, забавлява ги, а и някои посочват, че няма достатъчно правила, които да го предотвратяват. Понякога е провокирано от желанието за чуждо одобрение. Също така като причини за тормоза бяха предложени проблеми в семейството на насилниците, както и липсата на възпитание и емпатия. Децата, които не се вписват в средата могат да станат обект на тормоз или след време самите те стават насилници. Други причини могат да са завист, ниско самочувствие и психически проблеми.
Голяма част от анкетираните споделиха че смятат, че институциите не защитават децата, които са пострадали от тормоз или поне, че помощта им не е достатъчно добра и подкрепата се осъществява рядко. Консултация с психолог би била полезна за деца, които са преминали през тежък период на насилие. Също така, отбелязва се, че рядко има последствия за тормозещите.
„Училището, като най-близка до децата претърпели училищен тормоз институция, би трябвало да има редица мерки за справяне с тормоза- санкции, наказания и дори информационни кампании и разговори с педагогически съветник и психолог.(…)“
Поне две трети потвърдиха, че има кибертормоз в училище и че се изразява в „хейт, непоискани или груби съобщения, нападки в социалните мрежи чрез коментари, постове, мемета, в чатове. Той е доста разнообразен, но психологическите профили на насилника и тормозения са същите. Често кибертормозът е по-мащабен (от този, който се извършва извън кибер пространството).“
Също така, може да се прояви в качване на чужди засрамващи снимки, клипове и лични данни, разпространение на слухове, подигравки, създаване на фалшиви профили в социалните мрежи и изнудване.
,, Писане на неуместни коментари под постове в социалните мрежи на съученици, писане на съобщения, които вкарват интрига, се подиграват с чувствата ти или накърняват достойнството ти, отследване в социалните мрежи, реагиране негативно на сторита, stalk-ване, демонстративно споделяне на стори от събрана приятелска група, която те е от хвърлила.“
Ако има повече заинтересованост и загриженост от страна на учителите и родителите, може да се намали процента на деца, подложени на тормоз. Анкетираните споделят че смятат, че трябва да се говори повече за проблема и да се създаде среда, където пострадалите могат свободно да споделят преживяванията си и да получат достъп до помощ и подкрепа. Полезни биха били разговори с психолози, които могат да помогнат на децата, защото знаят как да решат проблемите и конфликтите им. Изтъква се и ползата от лекции и обучения по темата, както и по-строги наказания за упражняващите тормоз, които биха ги демотивирали да тормозят.
Ние в Мрежа за децата се борим за работещи механизми за превенция и закрила от насилие. И това е продължителен процес, който отнема време и усилия и изисква средства.
Тук идва ролята на месечното дарителство, което решава проблеми от обществено значение и ни дава сили да работим ежедневно в полза на децата. Много хора имат абонамент за Spotify, Netflix, HBO…. Сега предлагаме най-смисления абонамент – този за бъдещето на децата.
Подкрепете ни, като се абонирате за месечни дарения тук https://nmd.bg/dari/.
