През месец март Рапортьорите изследваха темата за родителските конфликти. 80% от анкетираните коментрат, че родителски конфликт е това, което е свързано с неразбирателство в двойката. Впечатление прави, че 10% от децата препращат към домашното насилие като възможен развой на събитията, а други 6% акцентират на крайната фаза от конфликта за тях – раздялата.
Рапортьорите попитаха как децата се справят в такава ситуация и как се чувстват. Над 90% от попитаните са на менение, че последиите могат да бъдат негативни, давайки конкретни примери – чувство за вина, самообвинения за случващото се между родителите, реакция на страх, обърканост у детето, интензивни и крайни емоционални състояния като гняв, страдание, тревога, усещане за отхвърленост.
Какво би било добре за детето в ситуаия на конфликт между родителите му? Близо 45% от анкетираните са на мнение, че детето трябва да бъде отдалечено и да не бъде въвличано в конфликтната ситуация – „да не е свидетел на спора“, „родителите не бива да го натоварват с конфликта си“. Близо 20% от попитаните споделят, че може да се обърне към приятел или близък, за да поговори за случващото се. Според 15% от децата между дете и родител би могъл да се случи диалог в ситуация на конфликт, а за други 10% вариантът за разрешаване на проблема е родителите да намерят начин да изгладят недоразуменият помежду си.
Трябва ли да се взима предвид мнението на децата в случай на раздяла между родителите? Всички попитани са категорични, че мнението на децата трябва да бъде взимано предвид, отчитайки по този начин, че детето е участник в случващото се със свои преживявания и мнение – къде се чувства добре, как ситуацията го засяга, къде иска да живее. Близо 25% посочват значението на детското мнение, но акцентират и на други фактори като възрастови специфики на детето, протичането на съдебния процес и това дали родителите имат необходимия капрацитет, за да отглеждат детето си.
Анкетираните са категорични, че в съда едно дете има нужда от подкрепа под някаква форма – помощ, чрез която да преминат през този процес, специалист, който да работи с тях (психолог, адвокат, социален работник) и подходяща обстановка, в която да се случва изслушването.
Близо 90% говорят за поведенчески промени, които настъпват като следствие на преживени родителски конфликти – агресивно поведение, затваряне в себе си, изолиране, депресивност, суицидни мисли или действия, интензивни емоционални състояния. Според 13% от анкетираните, децата може да възпроизведат модела на родителите си, който наблюдават у дома – „децата могат в последствие да разрешават конфликтите в живота си по модела, на който са станали свидетели“, „в някои случаи повтарят стъпките на родителите си“.
Към кого може да се обърне едно дете в ситуация на родителски конфликт. Децата са категорични, че това може да е близък, приятел, роднина или доверен възрастен. 36% от децата посочват, че обръщането към психолог е вариант. 25% смятат за доверено лице учител или педагогически съветник.
А към кого да се обърнат родителите? В над 95% от отговорите присъства опцията за консултации със специалист от подпомагащата сфера – психолог. 20% дават вариант споделяне с близък човек, според 16% от децата, родителите могат да пробват да разрешат конфликта помежду си, а над 15% насочват към съда и адвокати.
„Рапортьори“ е съвместна инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода октомври 2019 – юни 2020г. седем екипа от деца изследват седем значими теми, които самите те определиха като важни за тях и които се заеха да проучат. Това изследване им помогна да определят какви въпроси да формулират, така че да разберат какво е мнението на деца и млади хора по темата.
Eurochild (Юрочайлд) е мрежа, обединяваща организации на европейско ниво, които работят за и с деца, а Национална мрежа за децата е един от нейните членове. Част от Стратегията на Юрочайлд е да бъдат създадени Национални Юрочайлд форуми (НЕФ) в България, Малта и Естония. Дейността на младежите е да обсъждат различни теми, касаещи децата, на национално и европейско ниво, да споделят идеи и мнения относно правата на децата и да мислят за разработването на достъпни за децата и младите хора документи и информация, като се съобразяват с посоката, в която Юрочайлд работи.
Снимка: pixabay.com
