Постигнахме допълнения към Националната здравна стратегия 2030,
която касае всички майки и деца у нас. През следващите години делът на кърмените бебета трябва да се увеличи, държавата трябва да разработи мерки срещу хазартната зависимост и екранната зависимост и още много.
МОН прие изменения,
с които разрешените дни по "домашни причини" стават 15 и700 000 ученици и техните родители няма да чакат с часове за медицинска бележка при краткосрочно отсъствие и леки неразположения.
Накарахме НЗОК да приеме 2 нови кода,
за реимбурсирането на животоспасяващите ентерални храни за550+ деца и възрастни, които повече няма да чакат на дарителски кампании.
Вече 5 години заедно с вас даряваме на децата мечтана книга за Коледа!
“Едно дете чака магия. Стани магьосник – подари му книга!” е сред най-дългоочакваните и успешни кампании на НМД. С над 5000 дарители и партньори сме зарадвали над12 300 деца, които нямат достъп до книжки, подходящи за възрастта им.
Участвахме в разработването на визията за деинституционализация.
10 000+ деца бяха изведени от домовете от стар тип и настанени за отглеждане в семейна среда.
Преборихме се за Обществен съвет за Детската болница,
така че 1 млн.+ деца да получават качествена грижа в национална болница, изградена с прозрачен процес и без повече отлагане.
Накарахме МОН и МЗ да върнат децата в училище,
когато заради Covid 19, училищата бяха затворени, но моловете и казината работеха.
Постигнахме промени в системата на осиновяване,
които повлияха живота на 2 млн. деца, биологични родители и роднини, осиновители.
Постигнахме изменения в Закона за гражданската регистрация.
Това ще даде достъп до услуги на над 120 000 граждани над 14-годишна възраст, които нямаха лични карти само заради това, че са в бедност и нямат имот и адрес.
Всяко трето дете в България живее в бедност, а семействата продължават да не бъдат подкрепяни.
Над 54 000 деца отпадат всяка година от образователната система.
Всяко пето дете не посещава детска градина, а всяко шесто – не ходи на училище.
Всяко второ дете у нас е преживяло насилие, а в България няма институция, която да събира и анализира случаите на насилие.
Все още нямаме детска болница. Няма достатъчно педиатри, а детското здравеопазване продължава да се заплаща скъпо от родителите, въпреки че по Конституция е безплатно.
В България децата се осъждат за постъпки, за които възрастните не биват осъждани, по един остарял закон от 1958 година, без да имат подкрепа и услуги за възстановяване.