В очакване на младежкия форум Voice it, разговаряме с психолога Полина Осокина. Обсъждаме с нея темата, която младежите избраха да дискутират на събитието – „психично здраве“, като фокус са трудностите и емоциите, през които минават украинските бежанци.
Преди войната Полина е живяла в град Днепър, Украйна, пристига в България през април 2022 с най -малкия си син, надявайки се на помощта на българския народ. Именно тук, в България, тя получава възможността да работи в детския център за украински деца на бежанци «Усмивка за Украйна», Варна, създаден от Фондация «Докова и Доков за бъдеще».
Полина е магистър по психология и е психотерапевт с богат опит. Сега тя насочва цялата си сила и талант към помощта на украинските деца и техните родители в трудния процес на адаптиране към новите условия на живот.
По какъв начин войната в Украйна се отразява на психичното здраве на децата бежанци?
Войната вече засегна психиката на украинските деца. Много от тях изпитват силен страх от собствената си смърт и смъртта на близки, притеснения за семейството и приятелите си, повишена тревожност.
Никой никога не е подготвял децата ни за война и не ги е учил как да възприемат настоящите събития. Украинските деца са постоянно в напрежение поради неразбиране какво да очакват утре. Те не разбират също защо трябва да оставят играчките си, миналия си живот.
На този фон проявяват тревожност, страх, панически атаки, тъга и не знаят как да се държат. Много деца сега се борят с депресията, не искат да говорят, започнаха да се затварят в себе си, има повишена агресивност като начин за психологическа защита от болезнените преживявания.
Освен това, често украинските деца бежанци са лишени от нормалната и необходимата социализация на тяхната възраст – и те се нуждаят от комуникация с връстниците си. Имат необходимостта да бъдете чути, да почувстват своята значимост и да имат възможност за себеизразяване.
Какви са първите емоции, които изпитват децата, когато дойдат в България?
Първите емоции са много противоречиви. От една страна, това е радост и чувство на облекчение, защото вече са в безопасност. От друга страна, такива деца изпитват объркване, дезориентация и смущение. В крайна сметка преместването, особено принудителното, внезапното, трудното, винаги е стресиращо. За детето дори повече, отколкото за родителите му. Животът на детето започва от нулата и всичко е по нов начин: то трябва да търси приятели, да се впише в училищната йерархия, да спечели доверието на учители и съученици, да свикне с напълно нови условия на живот . Преместването за едно дете е раздяла и загуба. То се сбогува с познатото физическо пространство: стая, апартамент, къща, улица, квартал. Тези физически обекти са част от неговото „Аз“, те са включени в усещането му за себе си. Детето се разделя и със скъпи за него хора: разширеното семейство (баби и дядовци, лели и чичовци, братовчеди и сестри) и приятели. Тоест, губи онези, към които е привързано с цялата си душа.
От друга страна, детската психика е доста адаптивна, децата искрено се радват на новото и с любопитство усвояват различни знания и изграждат познанства. С достатъчно помощ от родителите и обкръжението, повечето деца успешно свикват с живота в новата страна.
По какъв начин се работи за тяхното психично здраве в Детски център „Усмивки за Украйна“, разкажете за конкретна практика.
Както бе споменато по – горе-преместването е огромен стрес за всяко дете на всяка възраст. То може да бъде тъжно, ядосано, уплашено, да изпитва объркване, болка и самота.
В поведенческата сфера на децата бежанци забелязваме такива изяви:
– Част от децата стават по-агресивни, груби, конфликтни с други деца, съученици, учители. Често родителите се оплакват от подобни прояви в семейството.
– Някои деца, напротив, стават по-тихи и тъжни, депресирани, общуват малко с връстниците си, оттеглят се в себе си, четат много или играят видео игри.
– Често децата сякаш стават с 3-5 години по-малки от възрастта си, регресират в развитието си, предпочитат да играят с малки деца, спят неспокойно.
Как помагате?
Тъй като много промени в поведението на децата са свързани със силни психо – емоционални преживявания, задачата на психолозите и учителите на Детския център е да подкрепят детето колкото е възможно повече, внимателно да говорят за неговите чувства. Също така е много важно да се подобрят отношенията на детето с връстниците.
В Центъра активно използваме методи и техники на арт терапията. Това е един от най-ефективните методи на психотерапия, който включва творчество и различни художествени техники. Корекцията с арт терапия е най-нежната и продуктивната. Тя позволява да решаваме различни задачи, вариращи от проблеми на социалната адаптация, до развитието на детския потенциал. Водещата цел на арт терапията е да овладее процесът на самопознание у детето и да развие способността му да изразява себе си. Въпреки факта, че часовете по арт терапия приличат на обикновени часове по творчество, техниката се е доказала по отношение на постигането на психотерапевтични ефекти.
Какво постигате с арт терапията?
Много неща: укрепваме самочувствието на детето; подобряваме отношенията му с близките; регулираме поведението му; помагаме за социализацията; учим го да се справя с негативни ситуации; допринасяме за изразяването на дълбоко скрити чувства и емоции; развиваме цялостната му емоционална интелигентност и устойчивост.
Също така, часовете по арт терапия помагат на децата с различни психични и поведенчески разстройства да постигнат напредък в развитието, да се научат да показват своята индивидуалност чрез изкуството и да намерят силните страни на личността си.
Децата бързо се потапят в играта, активно взаимодействат с психолози и учители на Детския център. По време на груповите часове те придобиват необходимите социални умения, научават се да общуват с връстници, изразяват широк спектър емоции и създават творчески съюзи.
Арт терапията е незаменим помощник в процеса на когнитивното, емоционалното, физическото и творческото развитие на детето и ние в Центъра използваме максимално техниките и методите. Всеки ден с децата рисуваме, правим мозайки, развиваме психомоторни умения чрез игра, създаваме и четем приказки, събираме пъзели, танцуваме и правим йога за деца и гимнастика под музика, провеждаме тематични празнични събития.
Какво би помогнало на децата бежанци да се чувстват по-добре в бъдеще?
За голямо съжаление – нашите деца завинаги ще имат страх, че войната може да започне отново, че може да се очаква нещо лошо.
Но тук има добра новина: нашите деца винаги ще имат резервен план във всички ситуации. Те вече ще имат голям потенциал за живот и устойчивост, което ще им позволи да растат като пълноценни и силни хора, въпреки травмите, които са получили.
Войната ясно демонстрира ценностите в семейството, където всеки се грижи за всеки, ценностите на приятелството, добротата към другите хора, способността да се ценят моментите от живота. Тези качества ще имат нашите деца.
Най-вече сегашното и бъдещото психоемоционално състояние на украинските деца бежанци зависи, колкото и прост да изглежда този отговор – от състоянието на психиката и здравето на техните родители. Тези деца се нуждаят техните близки да бъдат спокойни, уравновесени и уверени в бъдещето. Детската психика пряко и тясно зависи от психическото състояние на най-близката среда.
Осигуряването на максимална емоционална и физическа безопасност на детето е основната цел. След това, на тази задължителна и необходима основа – вече е възможно да се изградят адаптационни процеси: Български детски градини и училища с приятелска атмосфера. Центрове като нашия – той засега единствен във Варна, а трябва да бъдат повече, за да могат децата понякога да бъдат в родната езикова среда и да не се откъсват от корените си.
Необходимо е изучаването на българския език като неизменна част от приемащата култура.
Снимки: Детски център „Усмивки за Украйна“ и Фондация „Докова и Доков за бъдеще“