Поредица от потребителски проучвания и интервюта, проведени от McKinsey, установяват, че поколението Z в САЩ (родените в периода в периода 1997 – 2012 г.) отчита най-малко положителните перспективи за живота, включително по-ниски нива на емоционално и социално благополучие в сравнение с по-възрастните поколения.
Негативните ефекти върху психичното здраве на представителите на поколението Z, които сега са на възраст между 10 и 25 години, са по-големи от тези при по-възрастните. Един от четирима млади хора съобщава, че се чувства по-емоционално разтревожен (25%), това е почти двойно по-високо ниво от това сред представителите на поколението X (родените в периода 1965 – 1980 г.) и почти три пъти по-високо от това при Бейби бумърите (родените в периода 1946 – 1964 г.). Това е водещо заключение на McKinsey, направено на база проведени потребителски проучвания и интервюта в САЩ.
Младите са по-склонни да съобщават, че са били диагностицирани с поведенческо здравословно състояние (например психично разстройство или разстройство, в следствие на употреба на наркотици), отколкото поколенията X или Бейби бумърите. Респондентите от поколението Z също са били два до три пъти по-склонни от другите поколения да съобщават, че мислят, планирали са или са правили опит за самоубийство през периода 2019 г. до края на 2020 г.
По данни на УНИЦЕФ голям брой деца и младежи, включително в България, се борят с тревожност, депресия, тъга и други отрицателни емоции, а пандемията от COVID-19, социалната изолация, нарушеният учебен процес, заедно с безпокойството за семейните доходи и здравето, накараха много млади хора да чувстват страх, гняв и загриженост за бъдещето си. Според анализ на организацията от 2021 г. пропуснатите ползи за глобалната икономика заради психични разстройства сред младите хора се оценяват на почти 390 млрд. долара на година. По данни на Световната здравна организация (СЗО) българските тийнейджъри са първи сред своите връстници в Европа по пушене на цигари и канабис, консумация на алкохол и ранно начало на сексуалния живот.
Поколение Z също отчита повече неудовлетворени социални нужди от всяко друго поколение. 58% от тях съобщава за две или повече неудовлетворени социални нужди, в сравнение с 16% от хората от по-възрастните поколения. Тези възприемани неудовлетворени социални потребности, включително доходи, заетост, образование, храна, жилища, транспорт, социална подкрепа и безопасност, са свързани с по-високи проценти на влошени поведенчески-здравни състояния. В неотдавнашно национално проучване в САЩ е посочено, че хората с лошо психично здраве са два пъти по-склонни да съобщават за неудовлетворени основни нужди, отколкото тези с добро психично здраве и четири пъти по-вероятно да имат три или повече неудовлетворени основни нужди.
Поколението Z е по-малко вероятно да потърси помощ
Респондентите от поколение Z са по-склонни да съобщават за диагноза за поведенческо здраве, но е по-малко вероятно да търсят лечение, в сравнение с другите поколения. Например, поколението Z е 1.6 до 1.8 пъти по-склонен да докладва, че не търси лечение за проблеми с психичното здраве, отколкото милениалите. Има няколко фактора, които могат да обяснят отказа на младите да търсят помощ: етапът им на личностно развитие, откъсване от темата за здравеопазването; стигма, свързана с психични разстройства или разстройства при употреба на наркотични вещества в техните семейства и общности.
Много от поколението Z разчитат на своите родителите за транспорт или здравно осигуряване и може да се страхуват да общуват с родителите си по теми, свързани с психичното здраве.
Ако младите търсят помощ я търсят в социалните медии и дигитални инструменти
Когато все пак търсят подкрепа за проблеми, свързани с психичното здраве, поколението Z рядко се обръща към специализирани услуги и вместо това може да разчита в краен случай на спешна помощ и най-вече на социални медии и цифрови инструменти.
Почти един от всеки четирима представители на поколението Z също така съобщава, че е „изключително“ или „много“ предизвикателно да се получи помощ по време на психична или здравословна криза. Тази липса на достъп е особено притеснителна за това поколение, което е два до три пъти по-вероятно да докладва за търсене на лечение на суицидни мисли или опит за самоубийство, отколкото всяко друго поколение.
Много хора от поколението Z също посочват, че първата им стъпка в управлението на поведенческите здравни предизвикателства е да отидат до TikTok или Reddit за съвет от други млади хора, да следват терапевти в Instagram или да изтеглят подходящи приложения.
От McKinsey призовават лидерите в здравеопазването, преподавателите и работодателите да предприемат действия за укрепването на психичното здраве на “следващото ни поколение лидери, активисти и политици”.
Лидерите в здравеопазването, преподавателите и работодателите трябва да приемат персонализиран, поколенчески подход към проектирането на послания, продукти и услуги, като така могат значително да подобрят психичното здраве на поколението Z и да помогнат на младите да разгърнат пълния си потенциал. Тази инвестиция може да се разглежда като авансово плащане за нашето бъдеще, което ще носи социална и икономическа възвръщаемост за години напред, пишат авторите на публикацията.
Източник: karieri.bg
Снимка: pixabay.com
