Държавата най-после си призна, че проблем с качеството на образованието има
Национална мрежа за децата призовава ученици, учители, родители, директори, университетски преподаватели, специалисти от различни сфери и граждани, съзнаващи, че проблемите в образованието засягат цялото общество, да подкрепят петиция за задълбочен анализ и преразглеждане на сегашната система от национални външни оценявания във всички етапи и задължителното кандидатстване с избор на профил/професия след завършване на VII клас.
Петицията за преразглеждане на сегашната система от НВО и задължителното кандидатстване след 7 клас може да подпишете тук: https://www.peticiq.com/447825
Малко контекст за мотивация
Преди дни Сметната палата публикува одита „Осигуряване на качеството на училищното образование“. Едно от заключенията от анализа за за периода 01.01.2019 – 30.06.2023 г. е: “Действията на Министерство на образованието и науката не са достатъчно ефективни за постигане на качествено училищно образование у нас”.
Одитът набляга на това, че в системата няма стандарт за качество, т.е. не знаем кога едно училище постига напредък и кога има нужда от допълнителна подкрепа, за да работи по-добре с учениците. Друг важен извод от доклада е, че въпреки повишаването на възнаграждението на учителите, България все още не се справя с това у нас да преподават качествени, добре подготвени и мотивирани преподаватели. Огромен е делът на младите учители, които отпадат след първата си година преподавателска дейност. Малък е делът на учителите под 35-годишна възраст и възрастовата структура на кадрите в образованието продължава да се влошава. Нямаме добри политики за продължаваща квалификация на кадрите в образованието или с други думи – уменията на учителите не отговарят на нуждите на днешните деца.
Вместо да имаме добро базисно образование за всички деца до 9-ти клас (както е в редица държави с доказано добри резултати в системата, включително и на PISA), у нас заставяме децата да “изберат” профил или професия още след 7 клас, като при това им предлагаме твърде ограничени възможности. Освен това в България битува силно слектираща система от ранна възраст. Подбор за някои училища има още за първи клас. В четвърти става все по-популярно кандидатстването не само в математически и природоматематически училища, а и в най-различни “профилирани” паралелки, а в 7-ми клас настъпва голямото разделяне и битката детето да влезе в някоя от т.нар. “елитни гимназии”, които, разбира се, страдат от същите системни проблеми.
По данни на Сметната палата 60% от родителите плащат за частни уроци. Това означава, че родителите нямат доверие на системата, че ще подготви добре деца и от другата страна – елитните гимназии остават възможност единствено за децата с родители, които могат да плащат за образование. Или, както каза Люба Йорданова от “Заедно в час” в разговор за Actualno.com – “България не успява да компенсира недостатъците на семейната среда. Ако едно дете е родено в семейство с по-малки финансови възможности, то получава по-некачествено образование, няма достъп до възможности, няма спорт, няма език, няма допълнителни занимания като музеи, книги и др. Това се предава нататък и дедето не излиза от цикъла на бедността, в която е родено. Държавата не спазва задачата си да осигури качествено базисно образование за всяко едно дете без значение дали ходи на частни уроци или не”. Или с други думи – държавата трябва да направи така, че родителите да се чувстват спокойни да си запишат детето в най-близкото удобно училище, защото то е еднакво добро с всички останали, а не да бъдат принудени да се състезават за “елитното училище”.
Другата голяма болка на системата са учебниците и учебната програма. Излизащите от гимназиален етап младежи (вече пълнолетни хора и граждани), не знат защо трябва да плащат данъци, каква е разликата между дебитна и кредитна карта или дясна и лява партия и много други важни за самостоятелен живот знания. И родители, и ученици, казват, че учебниците са пълни с тонове факти и детайли, които нямат никаква практическа приложимост в ежедневието и не им носят никакви компетентности. Децата много бързо губят връзката с това за какво материалът им е полезен в живота. Дори не просто я губят – те не я намират. Неслучайно работодателите казват, че младите кадри нямат умения за справяне с професионалния живот – предприемачески дух, работа в екип, инициативност, комуникационни умения за изслушване на позиция и аргументация на собствена и още много. Защото нашата система учи децата да запаметяват и възпроизвеждат мислите на други хора, вместо да имат собствени. Факт е, че днешното българско училище не успява да отговори адекватно на новата реалност, в която живеят учениците.
Силно селективната система от ранна възраст води до задълбочаване на образователната ножица в качеството между различните училища. Ножицата е още по-голяма на регионално ниво, което ясно си личи и от тазгодишните резултати от НВО. Ако в София средният резултат по български за 7 клас е 66 точки, в Сливен той е 40 точки. Във Варна средният резултат по математика е 52 точки, а във Видин – 31 точки. Поглед върху общата за страната картина показва, че в една трета от България над 50 % от децата не покриват минималния праг от 30 точки.
При десетокласниците средният резултат по математика в Разград е 24 точки, т.е чиста двойка. Средният резултат на матурата по български език за 44 училища в страната също е под слаб 2.50. МОН коментира лекото повишаване на резултатите или липсата на влошаване, но анализ на традиционно крайно лошите резултати в отделни области в страната няма.
Няма визия за качеството на образованието у нас, няма стандарт и индикатори за проследяване на напредъка. Затова и първата препоръка от годишния ни мониторингов доклад “Бележник: Какъв е средния успех на държавата в грижата за децата” тази година е следната:
Да се финализират и ефективно да се въведат заявените от МОН реформи:
- стандарт за качество в образованието и система на добавената стойност на училищата; • изработване на концептуално нови учебни програми, ориентирани към развиване на компетентности, а не наизустяване на предметно знание;
- промяна на вътрешните и външни оценявания, така че те да измерват развити компетентности, а не заучена информация;
- регламентиране и ефективно прилагане на езикова подкрепа за учениците, които не владеят български на добро ниво;
- повишаване на качеството на първоначалното обучение и продължаващата квалификация на учителите и директорите;
- обективна и справедлива оценка на работата на учителите и директорите на база резултати, а не административни изисквания;
- взискателен и професионален подбор на учителите и директорите на база компетентностен модел, отговарящ на изисква.
Каквото е направено през годините е основно “на парче”. Докато липсва приемственост в управлението (и изобщо УПРАВЛЕНИЕ), административен капацитет и воля за промяна – ще продължим само да говорим.
Ако искате да се запознаете повече с актуалното положение в българското образование, ето ресурси от последните дни:
Коментарни публикации на в-к СЕГА за анализа на Сметната палата – ТУК и ТУК.
Видео с коментар за одита на Сметната палата с Люба Йорданова от “Заедно в час” за Actualno.com.
Докладът Бележник 2024 на Национална мрежа за децата.
Подпишете Петицията. Тя не е за всички болни теми в системата, но е инструмент да поискаме фактическа промяна. Неин автор е гражданският активист Ирина Манушева, която написа:
“Всяка година разговорът за важните проблеми в образованието катастрофира в класации. Разширяването на ножицата между училищата е пагубно. Жизненоважно е да работим за повишаване на качеството навсякъде. Да, може да има шепа училища в страната за децата с най-изявени интереси и способности в дадена област. Но ВСИЧКИ останали училища трябва да осигуряват възможност децата не само да покриват определен минимум, но и да развиват интересите си. Трябва да осигурим смислено образование, водено от смислени цели и със смислени средства. …
Ругаеш, докато те засяга лично, после гледаш да забравиш. Само че ефектът се трупа. И колкото и да се самоспасяваме, независимо дали с школи, с “елитни” училища или като гледаме изобщо да стоим далеч от системата, ако караме по същия начин, лавината ще погълне всички ни”.
Ако имате отношение към българското образование – подпишете Петицията тук: https://www.peticiq.com/447825
