След 1990 г. американски и европейски фондации и държавни институции инвестираха в редица партньорства и тръстове в подкрепа на гражданското общество в Централна и Източна Европа, Прибалтийските страни, Балканите и Черноморския регион. Анализирането на дългосрочното въздействие от този инвестиционен процес през 30-годишния период е от огромно значение, особено в контекста на засилващата се реторика срещу гражданското общество от страна на политически фигури в тези региони.
Трима изследователи с дългогодишен опит в неправителствени организации в САЩ анализират въздействието на това финансиране и извличат поредица от изводи, които да бъдат полезни за работещите в гражданския сектор в търсенето на най-добрия начин за поддържането и развиването му в дългосрочен план.
Широката подкрепа за либералната демокрация през 90-те години на ХХ век благоприятства условията за изграждане на гражданско общество в държави с дългогодишна липса на граждански сектор, независим от държавния контрол. В периода от 1991 до 2007 година американски и европейски частни фондации основаха 5 обединени фонда за подкрепа на гражданското общество в Централна и Източна Европа: Партньорство за околната среда в Централна Европа, Балтийско-американски фонд за партньорство, Тръст за гражданско общество в Централна и Източна Европа и Черноморски тръст за регионално сътрудничество.
Политическият климат през последните 30 години значително се промени. Позитивната реторика по отношение на гражданското общество избледня, а широката подкрепа за либералната демокрация ерозира. В този смисъл настоящият момент е подходящ за оценка на последствията и влиянието на тези механизми за инвестиране в развитието на гражданското общество. От позицията на времето можем да оценим доколко ефективни са били те в процеса на изграждане на жизнено гражданско общество, което да бъде устойчиво в дългосрочен план, да бъде органично имплементирано в и подкрепяно от местните общности.
Докладът за гражданско общество изследва влиянието на механизмите за финансиране от няколко гледни точки – на институциите, на политиките, на културните промени и на организациите, създадени и финансирани от тях. В доклада авторите описват резултатите от изследването на своя дългогодишен опит в граждански организации, проучването на източници и документи и над 250 интервюта със специалисти от финансиращите организации, с членове на управителните и оперативните органи, с организациите бенефициенти, както и с независими експерти и наблюдатели.
Целта на изследването е да предложи на финансиращите организации перспектива, в която да преосмислят практиките за подкрепа и подхранване на граждански организации в дългосрочен план.
Ключовите открития в доклада са следните:
• Внушителното ядро от институции, изградени през 90-те години, като например Партньорството за околната среда в Централна Европа, в момента изпълняват ролята на донорски организации в национален мащаб и са ключови посредници при финансиране от външни донори.
• Разнообразието от модели на функциониране на финансиращите организации е продиктувано от това те да бъдат пригодени към техния контекст, мисия и приоритети. Но самият модел на финансиране от обединени фондове спомага за облекчаване натоварващите изисквания към бенефициентите, повишава рисковата толерантност на донорите и балансира местната легитимност с международното участие.
• Сред първичните или вторичните цели на всички партньорства и тръстове е осигуряването на благоприятна среда за гражданските организации и филантропските нагласи. В резултат на това законодателните инициативи, отнасящи се до асоциациите, фондациите и механизмите за даряване от фирми, държавни институции или частни лица могат да служат като модел и за други държави.
• Партньорствата и тръстовете доведоха до основополагаща, колкото самата идея за гражданско общество, културна промяна и допринесоха за политическата отчетност и за диалога между поляризирани групи.
• Много от организациите, финансирани от тези партньорства и тръстове, функционират до днес и продължават да противостоят на ерозията на демократичните правила и норми.
• Устойчивостта на организациите бенефициенти продължава да бъде предизвикателство. Повечето от интервюираните техни представители посочват подсигуряването на достъп до финансови ресурси като най-голяма трудност и предизвикателство, дори и за онези организации, които са подложени на политически натиск.
• Представителите на организации бенефициенти съобщават, че гъвкавостта на финансирането за застъпнически организации, осигурявано от обединените фондове – осигуряването на подкрепа, която точно отговаря на техните нужди – е трудно да бъде открита другаде.
• Докладът улавя набор от практики и стратегии, припознати от гражданските организации като методи за справяне с намалялото финансиране и политическия натиск. Тези практики и стратегии включват:
-редуциране на дейности, персонал и режийни разходи;
-ангажиране с платени проучвания, консултации, лекции и други дейности с такса за обслужване;
-дарителски кампании и търсене на индивидуални дариения, включително големи донори;
-реориентация на стратегията, мисията и дейностите, в частност насочени към гражданското участие, развитието на общностните и обученията за толерантност;
-извършване на професионални финансови и административни одити;
-тиймбилдинги и повишаване морала на персонала.
• В противовес на конвенционалните правила за грантово финансиране, мерки като осигуряването на основна оперативна подкрепа, активи като недвижимо имущество и дарения за бенефициентите, както и подкрепа на екипите чрез образователни пътувания и стипендии са се доказали като целесъобразни инвестиции в дългосрочен план.
• Липсата на доверие в институциите продължава да бъде сериозно препятствие. Повече инвестиции биха могли да бъдат насочени към изграждане на общества, които могат да изграждат и поддържат граждански организации, включително изграждане на култура на даряване, публично комуникиране на постиженията на гражданското общество и промотиране на гражданското образование.
• Четири типа организации заслужават специално внимание и повишени ресурси:
-инфраструктурни организации, които служат като пазители на благоприятната среда;
-филантропски организации в общността заради техния подход отдолу нагоре за развитие на местното дарителството;
-застъпнически и надзорни организации, алармиращи при приближаващ политически натиск върху сектора;
-независимите медии заради двойствената им роля – първо, за политическа отчетност и второ, като средство за осигуряване на легитимност и разгласяване на постиженията на гражданските организации.
• Американските организации донори са предпоставяли оттеглянето на подкрепата си за гражданското общество, базирайки се на предположението, че присъединяването към Европейския съюз ще гарантира икономическите и политическите условия за устойчивост на гражданското общество. Това допускане обаче е било грешно.
• Филантропските организации, повече от всеки друг тип, могат да планират в по-дългосрочен план, за да гарантират, че преследваната от тях цел ще бъде постигната. Нещо повече, надеждата е, че все повече такива организации ще обърнат внимание на важността на създаването на жизнени граждански общества, тъй като този процес ще отнеме поколения, за да се осъществи пълноценно.
Източник: Center on Philanthropy and Civil Society
Снимка: freeimage.com
