По четене българските 15-годишни ученици продължават да се представят на стабилно ниско ниво, по математика ефективността рязко пада, а при науките спадът при представянето е един от най-големите сред всички участващи в изследването PISA 2018. Като цяло деветокласниците в България са на по-ниско от средното за страните от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР) ниво по четене, математика и природни науки.
Това е обобщен извод от задачите за определяне на функционалната грамотност при решаване на проблеми в програмата за международно оценяване на 15-годишни ученици PISA 2018. Проучването се прави на всеки три години и оценява степента, в която тийнейджърите са придобили ключови знания и умения, важни за пълноценното им участие в съвременното общество. Изследването е разработено от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), а резултатите бяха оповестени днес от представители на организацията.
Изследването и е проведено сред 600 хил ученици от 79 държави. В България участниците са били 5 294 от 199 училища. (Тук можете да видите някои от тестовете.)
Оценката се фокусира върху уменията в четенето, математиката, природните науки и финансовата грамотност.
Четенето, математиката и науките
Българските ученици отбелязват по-ниско от средното за ОИСР ниво по четене, математика и природни науки (в графиката е отбелязано в точки).
По четене. В България 53% от деветокласниците са на малко над най-ниското ниво в четенето, което е под средното за ОИСР (77%). Като минимум тези ученици могат да посочат основната идея в текст с умерена дължина, да намерят информация, която се основава на сложни критерии и да определят целта и формата на текстовете, когато това е изрично указано.
По математика. Около 56% от 15-годишните ученици в България имат базови познания и по математика, което отново е по-ниско от средното за ОИСР (76%). Като минимум тези ученици могат, без преки инструкции, да представят математически проста ситуацията (например да сравнят разстоянието между два алтернативни маршрута или да пресметнат цени от една валута в друга). Делът на 15-годишните, които покриват минималните нива на владеене по математика варира в широки граници – от 98% в Пекин, Шанхай, Джансу и Джъдзян (Китай), до 2% в Замбия.
В България 4% от деветокласниците са се класирали на високо ниво по математика (средно за ОИСР са 11%). С най-висок процент са отново азиатските държави: Джансу и Джъдзян (Китай) – 44%, Сингапур – 37%, Хонконг (Китай) – 29%, Макао (Китай) – 28%, Тайван – 23% и Корея – 21%. Такива ученици могат да моделират математически сложни ситуации, както и да избират, сравняват и оценяват подходящи стратегии за решаване на проблеми и справяне с тях.
По природни науки. Около 53% от деветокласниците в България имат ниско ниво на познания и по науките (средното ниво в ОИСР е 78%). Като минимум тези ученици могат да разпознаят правилното обяснение за познати научни явления и да използват тези знания, за да установят въз основа на данните, които имат, дали даден извод е валиден. В България едва 2% от учениците са показали най-добри знания по природните науки (при средно ниво в ОИСР 7%). Те могат творчески и сами да прилагат своите познания в науката при най-различни ситуации, включително и непознати.
Тенденции в представянето по четене, математика и науките
В България за 2018 г. се наблюдава спад в представянето на 15-годишните ученици и в трите измервани области. В четенето средното представяне остава сравнително стабилно и без напредък през целия период на участието на България в PISA (2001-2018). В математиката ефективността се подобрява между 2006 г. и 2015 г., но през 2018 г. рязко пада под нивото от 2012
В науките представянето на деветокласниците през 2018 г. също пада под нивото от 2012 и 2015 г. Този спад е един от най-големите наблюдавани през този кратък период сред всички участващи в изследването PISA държави, се отбелязва в доклада.
Където всички ученици могат да успеят
Според социално-икономическия статус. В България по-заможните ученици са по-добри по четене от учениците в неравностойно положение. Разликата между резултатите на двете групи – 106 точки, е по-висока от средната за страните от ОИСР (която е 89 точки). Около 6% от учениците с по-висок социално-икономически статус България и 0% от студентите в неравностойно положение са изкарали най-високи резултати в четенето. Средно за ОИСР 17% от заможните и 3% от неравностойните получават най-високи резултати в четенето.
Около 6% от 15-годишните в неравностойно положение в България са успели да постигнат резултати в най-високите 25% от общите оценки по четене. Средно за ОИСР 11% от студентите в неравностойно положение са се класирали сред най-добрите участници в четенето в своите държави.
В България ученици и с ниски, и с високи резултати, по-често са възпитаници на едни и същи училища за разлика от страните от ОИСР.
Сегрегация в училище и недостиг на материали и персонал. Директорите на училищата в България отчитат по-малко недостиг на персонал и учебни материали от средното за ОИСР. Няма съществена разлика в недостига на персонал между т.нар. елитни и училища в неравностойно положение.
Според директорите на училищата в България 97% от учителите в елитните и 90% от учителите
в неелитните училища са „напълно сертифицирани“ (разликата не е статистически значима). Много ученици, особено сред тези, които учат в неелитни гимназии, имат по-ниски амбиции от колкото би се очаквало, като се вземат предвид академичните им постижения, показват резултатите. В България всеки трети от неелитна гимназия с високи резултати и по-малко от един от десетима добри ученици от елитна гимназия не очаква да завърши висше образование.
Сравнение по пол. Във всички държави, участвали в PISA 2018, момичетата изкарват значително по-високи резултати от момчетата по четене – средно с 30 точки. В България тази разлика е още по-голяма – 40 точки, но по-ниска от разликата, измерена през 2009 година, когато е била 61 точки, като представянето на момчетата остава същото, а на момичетата намалява през периода.
В България момичетата постигат сходни с резултатите на момчетата по математика. В всички страни от ОИСР момчетата са с по-високи резултати от момичета с пет точки. Средно за ОИСР момичетата леко превъзхождат момчетата в представянето си по природни науки с две точки, докато в България момичетата надминават момчетата с 15 точки.
Сред учениците с високи резултати по математика или наука, едно от седем момчета в България очаква да
работи като инженер или учен на 30-годишна възраст, докато при момичетата е всяко девето. Тази разликата не е статистически значима, отбелязват изследователите. Почти всяко четвърто момиче с високи резултати очаква да работи професия, свързана със здравеопазването, докато при момчетата е всеки седми. Около 17% от момчетата и 3% от момичетата в България очакват да работят в ИТ сектора.
Какво е училището за учениците
Обстановката в училище. В България 34% от учениците се оплакват от тормоз поне няколко пъти месечно. Средното за страните от ОИСР е 23%. В същото време 73% от 15-годишните в България и 88% от тези,
средно в страните от ОИСР, подкрепят да се помага на ученици, които не могат да се защитят.
Общо 31% от студентите в България (средно за ОИСР е 26%) съобщават, че при всички или повечето часове по предмет, учителят трябва да чака дълго време, докато студентите се успокоят. В България тези, които са посочили това, са изкарали средно 19 точки по четене, в сравнение с тези, които са казали, че това никога не се случва или се случва само в някои от часовете.
Средно в страните от ОИСР 21% от учениците са пропуснали учебен ден и 48% са закъснявали за училище в периода от две седмици преди теста PISA. В България 44% от учениците са пропуснали ден и 57% са пристигнали със закъснение през този период. В повечето държави ученици, които по-често биват тормозени в училище, по-често отсъстват от училище, докато деца, които оценяват училището, имат по-добра дисциплина там и получават по-голяма емоционална подкрепата от родителите си, отсъстват по-рядко.
Климатът в училище. Общо 71% от учениците в България (средното ниво за ОИСР е 74%) смятат, че техният учител обича да преподава. В повечето държави, включително България, децата изкарват по-високи резултати по четене, ако смята учителя си за по-ентусиазиран, особено ако учениците са казали, че учителят се интересуват от предмета си.
В България 43% от учениците казват, че съучениците им си помагат (средното за ОИСР е 62%), докато 47% съобщават, че се конкурират помежду си (средното ниво на ОИСР е 50%). Около 27% от 15-годишните ученици в България (средното за ОИСРе 16%) декларират, че се чувстват самотни в училище.
Учениците – за живота и обучението си
Общо 65% от учениците (средното за ОИСР е 67%) казват, че са доволни от живота си (става дума за ученици, които са декларирали между 7 и 10 точки по десетобалната скала за удовлетвореност от живота, отбелязва изследването).
87% от деветокласниците в България заявяват, че понякога или винаги се чувстват щастливи и около 8% – че винаги се чувстват тъжни. Общо 84% са съгласни, че обикновено могат да намерят изход от трудни ситуации (точно толкова – 84%, е средното за ОИСР) и 54% твърдят, че когато се провалят в нещо, се тревожат за това какво другите мислят за тях (средното за ОИСР е 56%). Почти във всяка образователна система, включително и българската, момичетата имат по-голям страх от провал от момчетата и тази разлика е особено осезаема при ученици с по-висок успех.
Вижте повече информация и графики в dnevnik.bg
Снимка: pixabay.com
