Мнения и гледни точки на родители и експерти
По-дълго или по-кратко майчинство? Дискусията по темата се разгоря по повод предложението на парламентарната група “Изправи се БГ! Ние идваме!” за промени в Закона за семейни помощи за деца – еднократна помощ за раждане на първо, второ и трето дете, съответно по 2000 лв., 3000 лв. и 4000 лв. За всяко следващо – 300 лева. Подкрепата ще се предоставя без значение от доходите или социалното положение на семейството.
Законопроектът предвижда и еднократна помощ от 10 000 лева при раждането на второ и трето дете, ако единият от родителите работи и се осигурява в последните две години.
Промените включват и увеличаване размера на майчинството през втората година. Предложението е размерът да бъде 60% от брутното трудово възнаграждение на майката, но не по-малко от минималната работна заплата. В момента втората година от майчинството се заплаща по 380 лева месечно.
С тези предложения увеличаването на еднократната помощ за раждане на дете ще струва около 180 млн. лв. на година, а увеличението на майчинството през втората година – около 18 млн. лв. на месец.
Какво значи да си работеща майка в БГ?
За да навлезем в темата е важно да познаваме ежедневието на работещата майка с деца. Всички случаи са различни, но ги обединява едно – много е трудно без подкрепа на отдадени роднини и сериозни финансови вложения в детегледачи:
„Връщането на работа не е много леко…Първо, поради липса на място в яслите и отказ на работодател да ми пусне събралия се отпуск, се наложи 12-годишният ми син да гледа братята си на 5 г. и 2 г.(август беше месец без ДГ).Наложи се да плащам на бавачка два пъти повече от моята заплата, за да не си изгубя мястото. Здравият ми иначе син се разболя 4 дни след започване на ДГ. Боледува всеки месец по няколко пъти в следващите две години. Имах месеци с два работни дни. Работодателите много обичат служителки майки на малки деца. По тази прекрасна причина братовчедка ми сменя работа 4 пъти за година, защото не приемат болнични във фирмата. Детето й болно обикаляше роднини до девето коляно-30 минути при този, 2 часа при друг…накрая се влоши и постъпи в болница, а отговорът от работодателя беше да напуска. Няма лошо майчинството да е кратко, но дали с едната заплата на бащата може да се живее? Редно ли е да работя от 18-годишна и когато реша да имам деца, с мен да се отнасят като с ненужен товар?… Обидно и жалко е!…Денят ми завършва в 1,30 и започва в 5,30 – с години няколко часа сън…“ , разказва Л. П. във фейсбук дискусията по темата.
Именно тук е ролята на държавата да подпомогне родителите с разнообразни услуги, но това не е достатъчно – необходимо е да има стимули към работодателите също да го правят. Самите компании могат да проявят инициатива и да облекчат ежедневието на родителите – това ще донесе полза не само на семействата, но и за развитието на самите фирми, които ще успяват по-ефективно да използват потенциала на своите служители. В крайна сметка това е от полза за цялото общество, защото неговият просперитет се гради на качествената работа във всички сфери на бизнеса. Това би могло да стане чрез осигуряване на възможности за гъвкаво работно време, съкратено работно време/обем на работа през първата година от връщането към работни задължения, материални стимули, включване в програми за увеличаване на родителския капацитет или програми по интереси за родители и деца, допълнителни спортни програми за деца и т.н.
Добра и все още слабо развита в България възможност е организирането на детски кооператив, ясла или дневен център към самото работно място на родителя. Такава възможност дава процедурата „Детски кътове“ по ОПРЧР, но тя стартира едва през януари 2021 г. и ефектът от нея е все още неясен.
За и против по-дългото майчинство
Трябва ли майчинството през втората година да се подкрепи финансово с по-голяма сума, за да може повече родители да посветят време на децата си? Или майките да се стимулират да се върнат по-бързо на работните си места? В отговора на този въпрос няма правилно и грешно, а по-скоро имаме различни гледни точки, различен личен опит, семейна ситуация и ценности. Има и различни (неизползвани от държавата) възможности за подкрепа на работещите родители, с които по-лесно да се съвмести кариера и отглеждане на дете. Именно заради тези различни аспекти на темата в обществото няма консенсус и има много разгорещени спорове.
Първите 1000 дни – ключови за развитието на детето
Според множество проучвания първите години и ранното детско развитие е от изключителна важност за детето. В периода до 3 години то има нужда от изграждане на сигурна, доверителна, емоционална връзка със значим възрастен. Това се случва най-лесно и най-естествено именно в семейството.
В реалността на нашата система на детските ясли все още не е проведена реформа за приравняване с международните стандарти и концепции за ранно детско развитие, обучение и грижа. Моделът на грижа остава медицински, персоналът е в предпенсионна и пенсионна възраст, няма разбиране за педагогическите и когнитивни възможности, които могат да се развиват в толкова ранна възраст. Съотношението между деца и възрастни в група все още е много голямо в полза на децата, а това също противоречи на европейските стандарти и влошава качеството. Това е един от основните аргументи против ранното връщане на родителите на работа – спецификата на ранната детска възраст и липсата на качествени услуги за отглеждане на деца.
„В Швеция, например, от няколко години насам разговорите са именно в посока удължаване на майчинството до 2 години /да се ползва от майка, баща, или друг значим възрастен от семейството/ именно с оглед на особеностите на ранното детско развитие. Там в яслите 1 възрастен обгрижва от 4 до 6 деца и те проследяват и виждат, че дори това съотношение не е ОК. Имат и доказателства, че децата, отглеждани до 3 г. възраст в семейна среда (а не в институционална – ясла, градина) в тийнейджърска възраст не проявяват склонност към злоупотреба с наркотици, девиантно поведение или самоубийства именно благодарение на изградената доверителна връзка със семейството си….“, коментира във фейсбуск дискусията M. G.
Яслата – добра възможност за компенсация на социални дефицити и неглижиране
В много семейства обаче поради икономически и други фактори посещаването на ясла още от първата година на детето е неизбежен избор. Също така в общности с голям дял на маргинализираните деца от семейства с нисък социален статус, с майчин език, различен от българския, и лоши жилищни условия, детското заведение е място, където тези недостатъци могат да бъдат компенсирани, а и да се достигне до родителите и да им се помогне да развият своя родителски капацитет. При всички случаи, необходимостта от реформа на яслените групи и грижата за децата до 3 г възраст следва да е приоритет номер 1 на МОН, МЗ и социалната система, чиито ангажименти към родителите и децата са пресичат в тази форма на грижа. Такава е и заявката на България за следващия програмен период по оперативните програми на ЕС – ранното детско развитие да бъде един от водещите сектори за планиране, финансиране и реформи.
Нуждата от социализация – и на деца, и на родители
Децата имат нужда от социализация от най-ранна възраст, а родителите – от контакти извън контекста на майчинството, споделят още родителите:
„Темата е доста комплексна. От една страна, детето има нужда от автономия и постепенно отделяне от родителя, контакти с други авторитети и най-вече с връстници. А родителят от своя страна има потребност от общуване с възрастни в контекст, различен от майчинството. Обикновено, колкото повече се отлага, толкова по-трудно се адаптира детето в последствие, но и това е индивидуален процес….Но от друга страна е препоръчително малко дете да НЕ бъде оставяно в ясла или детска градина за повече от 6 часа (и това е абсолютният максимум). Когато двамата родители са на 8-часов работен ден, това е невъзможно…
В други държави майчинството е по-кратко, но и условията често са различни. Има детски градини към много частни организации, гъвкав работен график за двамата родители, възможност за адаптация към учебното заведение и пр“, споделя G. D.
Деквалификация или допълнителна квалификация по време на майчинството?
Дългото майчинство е риск за жените да загубят възможности за професионална реализация – дългият период на откъсване от професионалната среда може да има за резултат загуба на определени познания и умения.
Работодателите, от друга страна, избягват да назначават жени, на които предстои бременност и раждане, заради необходимостта от търсене на заместник и дългият отпуск, който се полага на родителите. Това реално също е пречка за реализацията на жените и е сериозна спирачка за професионалното им развитие. Последиците не са просто липса на добра кариера, а по-ниски доходи, по-нисък социален статус и по-неблагоприятни условия за развитие на детето
„Сега аз съм в позицията на работодател и многократно сме коментирали в браншовите организации и работните групи, че подпомагане на майките е абсолютно задължително и всяка жена трябва да има избор дали да работи или да остане вкъщи с детето си, но ако се случва за сметка на работодателите, по- скоро ще бъде в ущърб на жените“, казва в дискусията във фейсбук R. B.
Но и тук има различни мнения. Някои жени избират именно времето на майчинството, за да надградят своята квалификация и не спират да учат, дори завършват нови академични степени. За трети връщането към професионалния живот е с по-голям принос за детето от „бавенето“ му вкъщи – те откриват повече удовлетворение и по-големи възможности за лично развитие в професионалната си сфера, с което са и по-полезни за децата.
„Веднъж в живота си отглеждаш детето си до втора-трета година и то има нужда от майка си, ще каже една голяма част от майките. Има жени, устремени към кариерно развитие в името на децата си, и такива, които биха си взели пауза от него пак в името на децата си. И в двата случая трябва да има подкрепа на държавата. Изборът трябва да е свободен т.е., да има и повече адекватни услуги за ранно детско развитие от различно естество и на различен времеви режим, но и подкрепа за тези, които остават у дома, свързана след това с подкрепа при завръщането в професионалното си лоно.“, коментира T. T. във фейсбук форума по темата
„По-добре е майчинството да е намалено за жените, които искат да работят и да се развиват професионално – да го правят, но не за сметка на децата си. А жените, които искат да се развиват като майки, да им се даде възможност, но със съдействието на държавата и социалните услуги. И в двата случая интересите и правата на децата са защитени“, смята S. F.
В крайна сметка възможностите за допълнителна квалификация в момента зависят в голяма степен от конкретната семейна ситуация – дали има баби, дядовци, други роднини или значими близки, които могат да подпомогнат майката в този период, дали бащата има достатъчно гъвкави възможности за работа, дали става дума за първо или следващо дете в семейството. В това отношение семействата няма как да бъдат поставяни на една основа и да има еднакви очаквания към майките, но може да се мисли за различни възможности и избор според конкретните нужди.
При насърчаването на работодателите да подкрепят семействата с деца, не бива да се забравят още два аспекта: че има много родители и най-често това са майки, които отглеждат децата си без партньор, и че освен майките, бащите също трябва да бъдат насърчавани да използват отпуск по бащинство и други форми на активна грижа за децата, което все още е до голяма степен социална стигма за България.
Всички семейства са различни и решението е по-разнообразни възможности за подкрепа
„А забелязвате ли как в дискусията за политика в подкрепа на майчинството (която трябва да е политика в подкрепа на родителите) леко се прокрадва спор коя е по-сгрешилата майка – тази, която се и върнала рано на работа, или тази, която е седяла с детето си вкъщи до първи клас?“, казва Мария Брестничка, която освен че е част от екипа на Национална мрежа за децата, е и майка на едногодишно дете.
„Струва ми се, това е първият проблем – трудността да приемем, че хората и семействата са различни и това, което работи в едно семейство, не работи за друго.
Вторият проблем е липсата на политика, която да дава алтернативни методи на подкрепа на грижещите се за зависими лица, каквито са децата – качествени и достъпни услуги за ранно детско развитие, при това разнообразни (включително, например, кооперативи), гъвкаво и почасово работно време за основния грижещ се за детето и така нататък. И това обвързано с подкрепа на самото родителство, тъй като грижата за (малки) деца сама по себе си е предизвикателство. Разговорът не трябва да бъде “за” и “против” дългото майчинство, а защо ни липсва такава цялостна политика.“, смята тя.
„Трябва от една страна да подобрим качеството на грижите, но и да осигурим “достатъчно” от всичко – това означава достатъчно места в ясли/градини, може би програми за алтернативно отглеждане на деца, легализиране на родителските кооперативи. Но това означава и даване на възможност децата спокойно да бъдат отглеждани в дома поне до 2 години, а може би до 3 – което би било идеално за психическото им развитие. Това не означава да са непременно само с майката през цялото време. Може да означава да са с майката, бащата, бабата или дори детегледачка, но да има “значим възрастен”, който е посветен на детето.“, коментира д-р Бояна Петкова – лекар с над 13-годишен опит в лечението на детски заболявания и проследяване на нормалния растеж и развитие на деца.
„Не към срока на майчинство и заплащането му трябва да се насочат средствата, а към работодатели, към детски центрове с адекватна грижа, малки групи… Така грижата ще се подобри, родителите ще са спокойни за децата си, ще работят, ще се развиват и ще бъдат полезни за държавата като пари, които влизат в хазната“, казва D. T. в дискусията във фейсбук.
„Като начало първо трябва да се реши какви са приоритети на държавата по отношение на семействата с деца. Дали предполагаме, че в България традиционно родителите отглеждат деца до 2 години вкъщи заради дългото майчинство и да приемем, че това е моделът, който искаме – тогава подкрепата за майчинството трябва да е по-голяма, 380 лв. не е достатъчна сума, ако ще се насърчава по-дълго майчинство – тази сума трябва да е съобразена с минималната заплата и сега не отговаря на реалността на пазара“, коментира Пламена Николова – експерт „Политики за децата“ в Национална мрежа за децата. „Или втори вариант – приемаме един по-познат на запад модел, в който родителите се връщат по-рано на работа, но пък развиваме услугите за ранна грижа – ясли, кооперативи, дневни центрове, надомно гледане на деца, детегледачи и т.н., а родителите, които желаят да останат по-дълго вкъщи, правят това на собствени разноски. Това са две различни гледни точки и философии към майчинството, според икономическата ситуация в страната, според културните особености и традиции, според приоритетите на държавата. Не е реалистично да се очаква едновременно ударно развитие на услугите и повишаване с много на майчинството за втората година. Трябва да се търси компромисно решение или да се възприеме един от двата подхода, но това е въпрос на обществен консенсус и семейна визия и политика.“
Идеята майките да останат по-дълго и по-спокойно вкъщи е хубаво да се подкрепи, но това не е работещо и възможно за всички семейства, нещо повече – не всички родители го искат, някои имат желание да се върнат веднага на работа и смятат, че така са по-полезни на семейството си. Затова трябва да има повече и по-разнообразни форми на грижа – освен детските ясли до 3 години, трябва да има легализиране на кооперативи, форми на домашна грижа от квалифицирани хора. Добра беше идеята на програмата „родители в заетост“ да се финансират детегледачи – тя обаче завърши и няма програма, която я замества. Тази програма с продължителност 18 месеца би могла да се възобнови, но под друга форма – например да има възможност две или три семейства да се кооперират и тези 350 лв. за детегледача да се увеличат и така да се намери качествен и квалифициран човек.
Възможно е също да има някаква форма на програма по ОПРЧР – грижа към работното място на родителя – нещо като дневни центрове. В момента съществува такава програма, която работи от януари. Тя е по инициатива на работодателя и е субсидирана от държавата, има 200 предприятия и фирми, които са одобрени за създаване на детски центрове към фирмите.
Важни са също мерките, насочени към поощряване на работодателите – гъвкаво работно време, 70% заетост, работа от вкъщи, допълнителен отпуск по време на ваканциите. Всичко това ще улесни съвместяването на работа и родителство.
От значение са и данъчните облекчения – да са истински, реални – това е доказано по-стимулираща мярка от еднократна помощ.
Като цяло важно е не само да има разнообразни форми на подкрепа, но те да са качествени. Важно е също родителите да имат избор, защото всички семейства са различни и имат различни потребности.
„Държава, чиито деца все по-често се раждат в чужбина, трябва много сериозно да постави на масата на общественото обсъждане каква политика би искала да води спрямо младите хора и семействата, за да виждат те перспектива да отглеждат децата си спокойно тук“, казва Пламена Николова.
Снимка: pixabay.com
