Национална мрежа за децата изпрати до Министерството на труда и социалната политика Писмо относно продължаващия регрес в системата за закрила на детето. Застоят в нейните структури застрашава здравето, развитието и дори живота на хиляди деца в България.
Системата за закрила на детето е създадена като основен инструмент за осигуряване на закрила на детето, гарантиране на детските права и подкрепа на семействата у нас. За съжаление обаче структурата, която представлява нейния гръбнак, остава тромава и неразвиваща се част от общата структура на Агенцията за социално подпомагане. Над 10 години ние от Национална мрежа за децата и гражданските организации, които подкрепяме над 200 000 деца годишно, алармираме за задълбочаващи се проблеми в тази система, която би трябвало да подкрепя семействата в момент на трудност, да предотвратява рискове за децата, да осигурява закрила, а понякога и буквално да спасява животи.
Ето накратко проблемите, които открояваме като най-съществени и ключовите елементи, които искаме министерството да заложи в спешен план за решаване на проблемите.
В системата за закрила на детето има структурни проблеми. Единственото оперативно звено за изпълнение на мерките за закрила на детето са отделите за закрила на детето към Дирекциите „Социално подпомагане“, но от години има висока натовареност на работещите в ОЗД, липса на изисквания за специализирано висше образование и професионални стандарти, липса на качествена подготовка и последващи обучения, мониторинг, супервизия и други.
Сега функциониращата система на Агенцията за социално подпомагане не отчита и редица ключови препоръки на Комитета на ООН по правата на детето, включително първостепенно значение на най-добрите интереси на детето при вземането на решения, отнасящи се до него, ефективно сътрудничество и координация между системата за закрила на детето, полицията и правосъдната система, настаняване на деца в резидентна грижа единствено като крайна мярка и др.
Агенцията за социално подпомагане ясно демонстрира невъзможност да се справи със съвременните изисквания за закрила на детето и подкрепа на семейството. Това е особено видно в случаи, в които се налагат дейности за предотвратяване на изоставянето и подкрепа на семействата – например, при сигнали за изоставяне на новородени още в неонатологията.
Налице са множество случаи на деца, изоставени на произвола на съдбата и семейства, оставени сами в невъзможност да се справят с трудна ситуация. Ярък пример е добилият медийна популярност случай на детето от с. Иван Вазово, който отнема шест години, пет сигнала, десетки медийни материали и смъртта на едно дете, за да се образува дори само проверка относно нуждата майката да получи лечение и подкрепа. Друг потресаващ пример е трагичният случай от края на м. март 2023 г., когато дете от гр. Русе, неполучило временна мярка на закрила и върнато на наркозависимата си майка, бе оставено само вкъщи и загина в пожар.
Продължаваме да получаваме информация за казуси, при които ДСП отказват да разкрият случай дори в ситуация на дете, жертва на тежко насилие, като вместо това насочват случая към предварителна оценка на потребностите от социална услуга.
Броят на изоставените деца годишно остава относително постоянен – около 2000 годишно. Макар да не е известно Агенцията за социално подпомагане да следи за броя на децата, които не са насочвани към социална услуга, а с които е работил единствено служител на ДСП, виждаме, че при близо 30 000 случая на деца в риск, разкривани от отделите за закрила на детето годишно, общият капацитет на местата в социалните услуги е наполовина – около 15 000.
Въпреки че средната натовареност на социалните работници в ОЗД е намаляла от 124 случая през 2011 г. до 35 случая на един социален работник през 2021 г., то все още има над петнадесет области, в които един социален работник отговаря за два пъти повече случаи. В шест области един социален работник проследява и взема решения за над 100 случая на деца.
Броят на социалните работници остава без значима промяна, липсва грижа по отношение на психичното, емоционалното и физическото им съхраняване, а мотивацията на младите хора да се посветят кариерно на социалната работа остава ниска.
Затруднена е координацията на системата на АСП с други секторни системи. Колеги, работещи на терен докладват, че често работещите в ОЗД са принудени да се справят сами в рискови случаи. Споделят и че доказателствата и становищата им не се приемат в съда.
Невъзможността на системата за закрила на детето да изпълни функциите си да подкрепи деца в трудна ситуация се отразява директно и върху останалите системи, имащи отношение към детското благосъстояние и правата на детето. Така например и към момента съществува законовата възможност дете над 8 години да бъде затворено в интернат, който малко се различава от затворническа институция, за простъпки, за които законът не наказва дори възрастните. В здравната система пък са налице случаи, в които бебе остава повече от година в болница без да бъдат предприети мерки за настаняването му в семейна среда поради факта, че за него се налагат специални грижи.
Настояваме за спешен краткосрочен план за решаване на проблемите в системата за закрила и дългосрочен, който да е ориентиран към цялостна законодателна и административна реформа. Ключови елементи от реформата на системата за закрила на детето са:
- Създаване на концепция за това какво трябва да представлява системата за закрила на детето и какви са нейните основни компоненти, функции и подходи по отношение на превенцията, закрилата на детето и подкрепата на семействата.
- Разделяне на мерките за закрила на детето от мерките за подкрепа.
- Мултисекторен подход с ясни отговорности на всяка една от секторните системи и ясна отговорност и правомощия за координацията между тях.
- Ясно разграничаване на административните функции на ОЗД от управлението на случаи и предоставянето на социални услуги за деца.
- Въвеждане на стандарти за социална работа за работещите в системата на АСП (ДСП и ОЗД).
- Въвеждане на изисквания за задължително висше образование, задължително първоначално обучение за служителите на ДСП и система от продължаващи обучения.
- Въвеждане на задължителна супервизия с регламентиран срок и качество, при която работещите да могат да избират вътрешни или външни за системата супевайзор/и, които могат да предоставят индивидуална и/или групова супервизия и отговарят на задължителни минимални изисквания.
- Актуализиране на университетските програмите за подготовка на социални работници, включително от гледна точка на увеличаване на възможностите за практически стаж, както и развитие на капацитет за провеждане на изследвания в областта на социалната работа.
- Осигуряване на добри условия на работа, включително адекватно работно заплащане и условия на труд, длъжностна характеристика, която ясно разграничава функциите за
работа на терен, ранна идентификация, насочване, мулти дисциплинарно
сътрудничество и съвместна работа по случай, както и необходимите компетентности за
цялостното управление на случай и ясни възможности за кариерно израстване по предварително известни критерии. - Разработване на компетентности за различните категории служители, работещи в системата за закрила, включително и на ръководителите на ОЗД и ДСП с оглед гарантиране, че те също притежават необходимите знания, умения и нагласи за изпълнение на задълженията си.
- Осигуряване на ефективно финансиране на структурите, координиращи системата за закрила на детето, обвързано със стратегическите цели и планове.
Пълният текст на изпратеното към Министерството на труда и социалната политика писмо вижте тук.
