Национална мрежа за децата подкрепя петиция с искане за въвеждане на цялостни мерки за децата, грижата и образованието по време на кризата, причинена от COVID-19:
„В края на извънредното положение и предстоящия закон, въвеждащ епидемичните мерки, България все по-ясно дефинира и вече започна да прилага икономически мерки в защита на работодатели и работещи. На този етап притеснението в обществеността от все още в голяма степен неясния механизъм, по който се определят приоритетите за прилагане и отмяна на мерките, започва да нараства паралелно с необходимоста от намиране на нова нормалност в грижата, възпитанието и образованието. Това отворено писмо има за цел да насочи вниманието към вече болезнената липса на подкрепящи мерки за грижата и образованието на децата в България по време на кризата, причинена от COVID-19. Апелираме час по-скоро фокусът на управляващите да бъде пренасочен от рестриктивните мерки, които бяха належащи в началото на извънредното положение, към трайната и дългосрочна грижа за детското развитие, благополучието и образованието през периода на пандемията.
Изявяваме своето очакване и готовност да оказваме пълна подкрепа за изготвянето на подобни мерки, които ще дефинират и гарантират една нова, жизнено необходима за всички деца “отговорна и здравословна нормалност” в грижата, възпитанието и образованието. Всички мерки, които ще бъдат предложени, следва да важат при зачитане на правото на свободен избор на родителите дали да пуснат детето си в предпочитаната от тях форма на грижа/ образование или не.
Предложение за основополагащи принципи, които да залегнат в определянето на мерките за излизане от карантината за всички деца:
- Своевременност. С падането на извънредното положение на първо място е необходим анализ и план за поетапното връщане към нова нормалност на всички детски структури – общински, социални, частни, и неформални;
- Съвместимост с общата тенденция сред европейските държави, според която точните мерки за децата са тези, които едновременно ги защитават от вируса и валидизират техните права, гарантирани от Конвенцията на ООН: правото на образование, игра и социално включване; правото на равен достъп до здравни и социални грижи. Мнозинството от държавите в ЕС или не са закривали изцяло всички форми на грижа/образование (запазвайки защитени пространства, работещи с малък брой малки деца) или предвидиха отварянето им в етап 2. от плановете си за излизане от карантина, категоризирайки на базата на изследвания местата за деца с много по-нисък коефициент на риск от обществени места като заведения, кина, басейни и др.
- Фокус върху научната обоснованост. Мерките трябва да следват сложните причинно-следствени връзки между медицинските, социо-културните и икономическите фактори – взимайки предвид известни към момента резултати от изследвания върху децата и COVID-19; изследвания върху механизмите на заразяване; заключения от вече проучени ефекти от затварянето на образователни институции през март, както и останалите валидни към момента мерки за излизане от карантината. Редица държави приеха някои правила, които важат за възрастни, да не бъдат прилагани с децата в същата им строгост – напр. за отстояние между малки деца или между малки деца и персонала, полагащ грижи. В полза на това залегна тенденцията от реномирани проучвания, които показаха, че малките деца не играят водеща роля в разпространението на пандемията COVID-19, в комбинация с факта, че близкият контакт е от съществено значение за развитието, особено на най-малките деца. В резултат, държавите въведоха други – по-гъвкави и неинвазивни – мерки на контрол, сред които: системно тестване; мерене на температура; консеквентни мерки за дезинфекция; възможност приемането и предаването на децата да се случва в двор/предверие/обособено пространство; предварителни графици за поетапно приемане и изпращане на децата.
- Фокус върху благополучието на всички деца и тяхното право на положително развитие, включително и приоритетно за децата със специални потребности, децата от уязвими групи, децата с извънредна нужда от социално включване и подпомагане.
- Фокус върху обкръжението на детето. Мерките трябва да бъдат изготвени не с оглед на институциите, а в полза на децата и семействата. Те трябва да осигуряват защитена нормалност и за родителите, които да могат да са пълноценни както в ролята си на такива, така и като работещи или работодатели.
- Защита на обществото. Тук следва рисковете на заразяване да се анализират съместно с рисковете за (работещи) родители; за бабите и дядовците (които да не се превръщат в целодневни обгрижващи за своите внуци поради липса на друго решение); за уязвимите членове на персонала, като например служители в предпенсионна възраст или влошено здравословно състояние, за които възможна мярка би бил осигурен от държавата платен отпуск.
- Защита на организациите, работещи с деца, без дискриминиране спрямо техния вид и форма на финансиране – чрез осигуряване на равни възможности за функциониране през периода на пандемия, при спазване на единно дефинирани хигиенни норми и правила.
- Акцент върху работа с по-малки групи деца.
- Фокус върху (ре-)адаптация и психологическа подкрепа. Това важи особено за най-малките деца и деца със специални нужди, за наскоро адаптирани деца и за всички деца, които се нуждаят от по-голяма подкрепа в ситуации на преход.
- Акцент върху дейности на открито за децата под 7 години в образователни институции и социални услуги, както и възможно най-много игра навън. Например, чрез изготвяне на препоръчителни стандарти за провеждане на занятия на открито.
- Подкрепа за работодателите да предоставят гъвкаво работно време за родителите на деца до 12 г.
- Прозрачност и диалогичност. Мерките за грижата, възпитанието и образованието на децата не бива да неглижират различните досегашни участници в този процес, нито да дискриминират едни учреждения за сметка на други. Те трябва да бъдат основани на демократичен диалог, в който всяка от различните детски структури да може да допринася, внасяйки от своя опит и учейки се от чуждия. Само така ще можем да гарантираме най- доброто за настоящето и бъдещето на нашите деца.
В заключение, тези критерии поставят на фокус както своевременното намиране на адекватни мерки в подкрепа на всички деца, така и на спешни мерки в подкрепа на цялото разнообразие от структури, които се развиват в сектора на грижа, възпитание и образование вследствие на естествените процеси и динамично променящите се потребности на семействата в демократична България. Обръщаме изрично внимание и на факта, че в актуалните политики за деца по време на COVID-19 при нито една европейска държава не се наблюдава дискриминиране на частните, граждански или неформални структури за развитие и образование за сметка на държавните. Всъщност, тенденцията е по-скоро към приоритизиране на частни и неформални структури за деца, които в по-голяма степен разполагат с нужния ресурс, за да осигурят спазване на препоръчителните мерки – работа с намален брой деца в група, работа навън и др.
Считаме, че грижата за развитието и образованието на децата до момента незаслужено остава встрани от обществения дискурс, провокиран от COVID-19. Децата и образованието са най-мощният двигател за напредък на всяко общество. Услугите в полза на детското развитие са ключови за обществеността и семействата заради огромната си комплексност: тук влизат всички социални и терапевтични центрове за подкрепа; общинските учреждения; сектора на частната грижа и всички неформални структури за възпитание и образование като например, но не само: дневни и детски центрове, извънкласни и спортни дейности, школи, читалища, занимални и др. Ето защо, ние отправяме своето очакване към държавата за оказване на спешна намеса с цел запазване на цялата палитра на възпитателно-образователния сектор – чрез изготвяне на план за децата по време на пандемия, който да не разделя, а да обединява различните форми на грижа, възпитание и образование. Бъдещата концепция с мерки за децата трябва да заложи като цел гарантирането на правото на всяко дете да се завърне безопасно към онази форма на грижа и/или образование, в която е присъствало и преди кризата (или да се адаптира в нова такава, по избор на семейството му). Такава концепция поставя детето в центъра и може лесно да бъде адаптирана към различните форми на грижа и възрастови групи, без да е нужно да се случва обратното.
С помощта на подобни мерки, децата ни ще могат да намерят една нова “здравословна нормалност” в ежедневието си, подобно на възрастните, които вече опитват да направят това. Възвръщането към обичайните дейности – посещаване на детска градина, социална услуга, извънкласни занимания, детски центрове и школи, игра с връстници, общуване, обучителен процес, би гарантирало в голяма степен тяхното пълноценно и цялостно развитие. Нашият апел е планът за това възвръщане да бъде съчетан с правилните умения за преценяване на ползите и качествено управление на риска.“
Снимка: stockvault.net
