Защо вярвам, че след пандемията от COVID-19 можем да изградим отново един по-добър свят за всяко дете – отворено писмо на изпълнителния директор на УНИЦЕФ – Хенриета Фор
COVID-19 е първата глобална криза, която сме виждали през живота си. Независимо къде живеем, пандемията засяга всеки човек, но най-вече – децата. Милиони нямат достъп до основни здравни услуги, образование и закрила просто защото са родени в бедност или поради етническата си принадлежност, религия или раса. COVID-19 увеличи различията в неравенството, а социалното, икономическото и здравното въздействие на пандемията ще отеква и през следващите години, като по този начин ще заплашва правата на детето.
Сега не е моментът да се подчиним на страха или да бъдем парализирани от тези предизвикателства. В навечерието на 75-годишнината на УНИЦЕФ нека си напомним, че тази организация е създадена в разгара на друга историческа криза, а именно Втората световна война. Тогава лесно бихме се почувствали безпомощни от мащаба на проблемите, пред които са се изправяли децата в опустошения от войната свят. Но ние преосмислихме възможностите. Изградихме нови здравни и социални институции по целия свят. Победихме едрата шарка. Създадохме Организацията на обединените нации.
Историята ни предизвиква отново. При предишни големи глобални кризи, от световни войни до пандемии, лидерите се обединяват, за да преговарят за сделки и пактове, договарят се за изграждането на нови начини за възстановяване на мира, правят планове за съвземане, възстановяване и сътрудничество.
Трябва да вкараме света в релси и да го обединим около практичността и конкретния план да предпазим нашите деца – обещание от нашето поколение за следващото, обещание да инвестираме в здравеопазване и образование, да изградим по-устойчиви системи и услуги, които да бъдат достъпни за всички деца. Също така трябва да гарантираме, че съкращенията в бюджета и икономическият спад няма да им навредят.
Въпреки че трябва да сме реалисти относно мащаба на предизвикателствата, пред които са изправени децата по света, ние също така можем да наблегнем на партньорството и солидарността, като надграждаме миналото си с амбиция и увереност в нашето бъдеще.Не става въпрос за връщането на нещата така, както са били. За стотици милиони деца по света „нормалното“ никога не е било достатъчно добро.
№ 1: За да проработят ВАКСИНИТЕ, трябва да изградим доверие
№ 2: Преодоляването на „ДИГИТАЛНАТА ПРОПАСТ“ може да помогне за осигуряване на качествено образование за всички
№ 3: COVID-19 насочи вниманието към ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ на младежите по целия свят.
№ 4: COVID-19 не дискриминира за разлика от обществата
№ 5: КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ са другата световна криза, която не може да чака
***
„№ 1: За да проработят ВАКСИНИТЕ, трябва да изградим довери
Нарастващата риторика срещу ваксинацията ни излага на риск от смъртоносни болести, които би трябвало да бъдат напълно изкоренени в наши дни. Никой не трябва да страда от болест, която ваксините могат безопасно да предотвратят. Никой“. Ридхи, 20 г., Тайланд
Историята и науката ни показват, че ваксините са най-добрата надежда, която притежаваме, за да сложим край на този вирус и да възстановим живота и поминъка си.
И все пак, както ни напомня Ридхи, съществува реален риск ваксините срещу COVID-19 да не достигнат до всички, които се нуждаят от тях.
Колебанието дали да се ваксинираме ще окаже силно влияние върху способността да преодолеем COVID-19. Проучване сред близо 20 000 възрастни от 27 страни установи, че приблизително един от четирима би отказал ваксина срещу COVID-19. Подобно проучване сред американското общество показа, че неясните и непоследователни съобщения на служители в областта на общественото здравеопазване и политици могат да намалят желанието за ваксинация.
Междувременно дезинформацията относно ваксините се превърна в голям, развиващ се бизнес. Противниците на ваксинирането са увеличили своите онлайн последователи с поне 20 на сто по време на пандемията. Според организацията Avaaz десетте топ уебсайта, идентифицирани от проучващите като сайтове, които разпространяват дезинформация в областта на здравеопазването, са имали почти четири пъти повече гледания във Facebook, отколкото вече утвърдени сайтове на здравна тематика.
Накратко, губим сериозни позиции в борбата за доверието на хората. А без доверие всяка ваксина срещу COVID-19 ще е безполезна. С глобалното въвеждане на ваксините срещу COVID-19 сега имаме възможността да осигурим животоспасяващи имунизации на всяко дете. Светлината в края на тунела трябва да свети за всички.
Какво трябва да се направи: Сега, когато светът разработи множество ваксини срещу COVID-19, можем да насочим вниманието си към дългата и трудна борба за премахване на този вирус от планетата чрез справедливост и равнопоставеност, като достигнем до всички, включително и до най-бедните и изключени хора.
Вече се правят стъпки в тази посока. УНИЦЕФ е ангажиран партньор на COVAX – група за глобално сътрудничество за гарантиране на справедлив и равнопоставен достъп до ваксините срещу COVID-19 по целия свят. Нашата цел е да гарантираме, че нито една държава и нито едно семейство няма да бъдат пренебрегнати, когато ваксините станат достъпни за всички. Ще постигнем това, като ръководим набавянето и доставката на ваксините срещу COVID-19. Ще използваме изградената от нас инфраструктура, за да улесним доставката им дори до най-отдалечените райони въпреки логистичните особености. Правителствата трябва да работят заедно, за да гарантират, че ваксините срещу COVID-19 са финансово достъпни и на разположение за всички страни.
Тъй като най-важната съставка на всяка ваксина е доверието, УНИЦЕФ провежда глобална онлайн кампания за изграждане на обществена подкрепа и повишаване на информираността на местно ниво за стойността и ефективността на всички ваксини.
Основна роля играят компаниите, които се занимават с технологии. Те са предприели важни първоначални стъпки за справяне с разпространението на опасна дезинформация на техните платформи. През октомври Facebook обяви глобална политика за забрана на реклами, които имат за цел да разубедят хората да се ваксинират. Скоро след това YouTube обяви забрана върху видеоклипове, които включват дезинформация за ваксините срещу COVID-19. Може да бъде направено и още. Социалните и медийни платформи трябва да предприемат стъпки за маркиране и премахване на съдържание, което изопачава истината.
Колебанието относно ваксинирането далеч надхвърля проблемите със самите ваксини срещу COVID-19. През 2019 г. СЗО потвърди, че колебанието относно ваксинирането е една от десетте заплахи за световното здраве и че без доверие ваксините са просто скъпи флакони в лекарския кабинет.
№ 2: Преодоляването на „ДИГИТАЛНАТА ПРОПАСТ“ може да помогне за осигуряване на качествено образование за всички
„Мисля, че това може да е идеалното време за училищата да се вслушат в своите ученици и да намерят начини да подобрят онлайн възможностите за обучение. Дори след преминаването на пандемията, дистанционното обучение може да бъде ценен инструмент за осигуряване на достъпност и гъвкавост на образованието“. Камоджело, 18 г., Южна Африка
Камоджело е прав. По време на пика на затваряне на училища в началото на 2020 г. около 30% от учениците в света не са имали достъп до дистанционно обучение. Всъщност само малко повече от половината домакинства в повечето страни по света имат достъп до интернет.
Това са същите деца, които вече едва ли имат достъп до качествено образование. Фактът, че над 50% от 10-годишните деца в страните с ниски и средни доходи не могат да прочетат и разберат една елементарна история до края на началното училище, отразява глобалната криза в обучението. И ако не преодолеем „дигиталната пропаст“, тази бързо нарастваща група от млади хора ще бъде изоставена на произвола на съдбата.
COVID-19 направи този проблем още по-спешен. Сега се сблъскваме с възможност, която се появява „веднъж на поколение“. Възможност да свържем всяко дете и училище с интернет и да предоставим нови технически средства, които да помогнат на децата да развият уменията си и да реализират своя потенциал – чрез и отвъд COVID-19.
Какво трябва да се направи: На първо място правителствата трябва да дадат приоритет на повторното отварянето на училищата и да предприемат всички възможни мерки за безопасност.
Тази голяма пауза в обучението ни накара да преосмислим начина, по който правим възможен достъпа до образованието.
Кампанията на УНИЦЕФ „Да изградим отново образованието“ (Reimagine Education) революционизира обучението и развитието на умения, за да осигури качествено образование за всяко дете чрез дигитално обучение, интернет връзка, достъп до устройства и данни, а също и с ангажираността на младите хора. До края на 2021 г. се стремим да достигнем до 500 милиона деца и младежи, а до 2030 г. – 3,5 милиарда. Заедно с десетки партньори от частния сектор и правителства, това включва доставяне на учебници до отдалечени места, поддържане на образователни радиопредавания и възможност за достъп до образование до местожителството на децата, включително чрез SMS, WhatsApp групи и подкастове.
Техническите средства са от особена важност. Global Digital Learning Toolkit на УНИЦЕФ разширява достъпа до основни, трайно усвоени, професионални и дигитални умения при най-уязвимите деца и тези, които най-трудно могат да бъдат обхванати. Например ние работим с Microsoft по платформата Learning Passport, която осигурява онлайн и офлайн достъп до учебната програма на множество езици, дори при кризи. Сътрудничим си с Khan Academy за основни, цифрови и свързани със STEM умения (наука, технологии, инженерство и математика). Осигуряваме цифрова програма за бежанци и мигранти, чрез която те се обучават на езика на приемната общност, и по този начин образованието се свързва с възможностите за работа. Също така работим и с фондация Age of Learning за предоставяне на свободен достъп до подготовка за училище, езикова и математическа грамотност на над 180 000 ученици по света.
С цел предоставяне на достъп до инструментите за обучение обаче трябва да има възможност за мобилна връзка. За да разширим възможността за мобилна връзка, работим с обществени и частни партньори по инициативата GIGA за разширяване на достъпа до интернет за всяко дете, всяка общност и всяко училище до 2030 г.
Като част от това начинание наскоро стартирахме глобално партньорство с Ericsson, за да помогнем да се картографира възможността за мобилна връзка в училищата на 35 държави до края на 2023 г. Тази стъпка е от изключителна важност по пътя към осигуряване на достъп на всяко дете до дигитално обучение.
Както ни напомня Камоджело, ние можем да революционизираме обучението и развитието на умения за цяло поколение деца само ако приемем важността на цифровизацията именно в този решаващ момент.
№ 3: COVID-19 насочи вниманието към ПСИХИЧНОТО ЗДРАВЕ на младежите по целия свят.
„Защо се отнасяме към психичното здраве, сякаш не е нищо важно? Защо казваме на човек, който скърби, че „прекалено много се вглъбява“? Защо считаме хората с психични заболявания за луди?… Време е да оставим настрана тези стереотипи и да приемем, че психичното здраве е също толкова важно, колкото и физическото“. Тулика, 18 г., Индия
Тулика е права: психичното здраве е много важно – толкова важно, колкото и физическото здраве. Това е особено вярно в детството и юношеството, когато полагаме основите на нашите познавателни способности, способността за обучение през целия живот, емоционалната ни интелигентност и устойчивостта ни на стрес.
Пандемията също така подчерта колко са уязвими децата и младите хора.
COVID-19 промени из основи живота на децата навсякъде по света. Утешителните и познати модели от ежедневието им като ходене на училище и игра на открито бяха прекъснати. Въвеждането на ограничителните мерки лиши младежите от социални връзки и връзки с връстници, които са толкова важни в този момент от живота. А за децата, засегнати от травмите на насилие, пренебрегване или малтретиране в семейството, ограничителните мерки блокираха мнозина зад затворени врати с извършителите на насилие и без подкрепата, която обикновено биха намерили в училище, при роднини и в общността. Пандемията от COVID-19 е нарушила или спряла услугите на службите за психично здраве в 93% от страните по света.
Тези проблеми увеличават и без това тревожните последици. В моето предишно писмо споделих за нарастването на психичните разстройства сред децата под 18 години – това е критичен период за развитието на младия човек. Половината от всички психични разстройства се развиват преди 15-годишна възраст и 75 процента до ранната зряла възраст. По-голямата част от 800 000 души, които умират заради самоубийство всяка година, са млади хора, а самонараняването е втората причина за смърт сред 15 – 19-годишните момичета.
За съжаление, твърде много деца и младежи не търсят помощ поради заклеймяване и дискриминация както по отношение на насилието, така и по отношение на психичното здраве. Правителствата трябва да направят повече за този проблем, тъй като психичното здраве почти навсякъде по света не получава достатъчно финансиране. По-малко от 1% от бюджетите за здравеопазване в страните с ниски доходи са насочени към психично здраве.
Пандемията е и възможност да се говори и научи повече за психичното здраве сред възрастните и децата, тъй като в този момент те са изправени пред голямо предизвикателство за психичното си благополучие.
Какво трябва да се направи: Млади хора като Тулика призовават за подкрепа и ние трябва да изслушаме техните притеснения.
Някои правителства са длъжни да изслушат. В Бангладеш, Грузия и Индия безплатните телефонни линии за помощ осигуряват жизненоважни грижи и подкрепа за децата. Childline в Индия получи над 92 000 обаждания с молба за защита от злоупотреба и насилие през първите 11 дни от въвеждането на ограничителните мерки поради COVID-19, което означава увеличение от 50%.
През април 2020 г. УНИЦЕФ стартира платформа в Казахстан, където се отчита едно от най-високите нива на самоубийства сред подрастващите в световен мащаб. Тази платформа е за индивидуални онлайн консултантски услуги за младежи, както и за обучение на специалисти по психично здраве, изправени пред необходимостта от лечение на тревожност, стрес и несигурност, предизвикани от COVID-19. Само за три месеца бяха обучени над 5000 училищни психолози и специалисти по психично здраве. Други програми в страната насърчават дейности за социална връзка на подрастващите чрез групи за взаимопомощ и дискусии с родители. По този начин от заклеймяване на психичното здраве се преминава към разбиране и грижи, като същевременно се увеличават консултациите и подкрепата.
Организациите по света работят с младите хора по същия начин, за да направят акта за търсене на помощ нормална практика за психичното здраве чрез доказани интервенции и кампании. Time to Change например прекратява дискриминацията в областта на психичното здраве в Обединеното кралство, като работи с учители, училищни администратори и ученици, за да инициира разговори по темата, да се справи със заклеймяването и да подкрепи младите хора.
Трябва да положим повече усилия: Държавите трябва да отделят заслужени средства по този въпрос, драстично да разширят услугите за психично здраве и подкрепата на младите хора в общностите и училищата. Също така трябва и да надграждат родителски програми, за да гарантират, че децата от уязвими семейства получават подкрепата и защитата, от която се нуждаят у дома.
№ 4: COVID-19 не дискриминира за разлика от обществата
„Трябва да отхвърлим убеждението, че сме безсилни, и да осъзнаем, че сме безкрайно могъщи“. Клоувър, 20 г., Австралия
Пандемията от коронавируса е засегнала всички на планетата, но не засяга всички еднакво. В твърде много държави етническата принадлежност, цветът на кожата или богатството могат да определят как ще бъдете засегнати от последиците. В Съединените щати например афроамериканците представляват 13% от населението, но сред тях са приблизително една четвърт от смъртните случаи на COVID-19. Също така вероятността да починат от COVID-19 в сравнение с белите американци е почти четири пъти по-голяма.
По света хората, които са работили на първа линия, работниците от първостепенно значение, тези от етническите малцинства, бедните и хората в неравностойно положение вече са изложени на несъразмерен риск. По-вероятно е те да се заразят, тъй като са изложени по-често на болестта, но по-рядко получават достъп до грижи и лечение. Това е рисково за всички нас. Богат или беден, ако вашият съсед е болен, вие също можете да се разболеете.
Тази криза няма да свърши за никого, докато не я прекратим за всички.
А бедността нараства драстично. В световен мащаб броят на децата, живеещи в бедни домакинства, се е увеличил със 142 милиона до края на 2020 г.
Но последиците от бедността надхвърлят здравословното състояние.. Най-бедните деца са не само най-малко способни да се предпазят от вируса, но и имат ограничен достъп до дистанционно обучение и хигиена на ръцете. За децата, живеещи в хуманитарна криза, рисковете са още по-големи.
За децата не само е два пъти по-вероятно да изпаднат в бедност, когато пораснат, но и да страдат от неотменните последици през целия си живот. Децата рядко имат втори шанс да получат изключително важното хранене в ранна детска възраст, качествено образование или нужните здравни грижи, които да им позволят да оцелеят, да се развиват и да процъфтяват. Без вземане на мерки последствията могат да продължат цял живот.
Какво трябва да се направи. Както Клоувър красноречиво твърди, децата и младите хора не са безсилни. Трябва да гарантираме, че всяко дете има възможност да допринесе за обществото и че нито едно дете не е изоставено, независимо от неговия пол, раса, етническа принадлежност или религия. Имаме нужда да подновим ангажимента за справяне с неравенството и дискриминацията. Както каза тази година генералният секретар Гутериш, не само се нуждаем от ново поколение политика за социална защита, но и трябва да се справим с дълбоко вкоренената дискриминация към пол, раса или етническа принадлежност чрез целенасочени програми и политики.
Твърде много деца не могат да получат достъп до основни услуги, такива, каквито ние приемаме за даденост. Например чистата вода и сапунът са основни средства за предотвратяване на разпространението на COVID-19 и други заболявания. За да се предпазят децата от вируси и бактерии в Еквадор, както и в други държави – на пазари, здравни центрове и училища са създадени иновации като преносими станции за миене на ръце, работещи с педал, за да се предотврати контакт с повърхността.
Социалната защита, като паричните преводи, може да бъде решаващ инструмент не само за подпомагане на семействата да се справят финансово в краткосрочен план, но и за по-всеобхватна борба с неравенството – осигуряване на подкрепа за изпращане на деца в училище и здравни заведения, за закупуване на питателна храна и намаляване на детския труд. Понастоящем УНИЦЕФ работи с правителства в 115 страни, за да подкрепи разширени програми за социална защита при реагиране и възстановяване от COVID-19.
Опитът от минали кризи показва, че има сериозен инвестиционен аргумент за определяне на приоритетите на социалните сектори, дори по време на икономическа рецесия. Докато правителствата работят, за да защитят хората от последиците от COVID-19, те трябва да защитят инвестициите във всички социални услуги от съкращения и да гарантират, че използват ефективно ресурсите си, за да поддържат предоставянето на услуги.
№ 5: КЛИМАТИЧНИТЕ ПРОМЕНИ са другата световна криза, която не може да чака
„Ситуацията се промени много за нас, тъй като вече не можем да излезем и да поискаме конкретни действия, но това не означава, че климатичното движение е замлъкнало … Не можем да бъдем накарани да мълчим. Климатичната криза е все още на дневен ред. Не е свършила. Не се е променила“. Ванеса, 24 г., Уганда
COVID-19 ни научи, че световните проблеми изискват световни решения. Никой не страда повече от промяната на климата, колкото децата. Децата са уязвими от промените във въздуха, който дишат, водата, която пият, и храната, която ядат. Знаем, че децата са по-уязвими към животозастрашаващ недостиг на вода, храна и болести, пренасяни чрез водата, предизвикани от изменението на климата. По текущата крива само след 20 години 1 на всеки 4 деца в световен мащаб ще живее в райони с изключително ограничени водни ресурси. Като възрастни ние сме отговорни за здравето на планетата, която ще оставим на децата си.
Липсата на адекватен отговор на изменението на климата само ще изостри неравенството. Очаква се до 2050 г. кумулативните щети от изменението на климата да достигнат 8 трилиона щатски долара, ощетявайки света като цяло с 3% от БВП, а най-бедните региони с повече. Не предприемем ли действия сега, повече от 1 милиард души ще се сблъскат с промяна на местожителството си през следващите 30 години, тъй като климатичната криза, природните бедствия и въоръжените конфликти водят до увеличаване на миграцията със значително въздействие както за развиващия се свят, така и за развития.
Какво трябва да се направи: Трябва да подкрепим възстановяването и ответния удар срещу COVID-19 със смели и спешни действия, насочени към изменението на климата и защитата на околната среда.
Нуждаем се от правителствени стимулиращи програми, които дават приоритет на нисковъглеродните подходи и координирания глобален подход заедно с действията на местно ниво. Някои решения вече са ни известни: да направим водата, санитарните и хигиенните услуги устойчиви на климатични и природни бедствия; да създадем устойчиво обучение чрез зелени и безопасни училища; да предлагаме устойчиви на климатични и природни бедствия здравни услуги, да намалим замърсяването на въздуха, почвата и водата; да ангажираме нашите партньори и младежите в ролята на вестители на промяната на околната среда и изменението на климата; да изградим устойчива на климатични промени социална защита в подкрепа на засегнатите от климатични бедствия и да създадем подходящи за климата и бедствията хранителни системи и диети.
Възстановяването от COVID-19 ще бъде много по-трудно, освен ако не се увеличат инвестициите в този вид решения.
Много от тези решения ще се отразят положително на здравето и икономиката, като същевременно се изгражда устойчивост при бъдещи бедствия.
Свят, в който 17 държави ползват повече от 80 процента от наличните си водни запаси всяка година, трябва да бъде преосмислен, така че да гарантира вода за децата. По-добрата координация и сътрудничество по отношение на споделените водни ресурси могат да бъдат катализатор за мир, а също и възможност за изграждане на по-устойчиви градове, поминък, чиста и безопасна среда за децата.
В същото време осигуряването на чиста вода на 40% от световното население, което няма достъп до чиста вода и санитарни съоръжения, може да предотврати разпространението на инфекциозни болести като COVID-19, като в същото време ще донесе до 4 долара в полза за всеки 1 инвестиран долар. През 21 век няма основателна причина, поради която да не можем да снабдим всяко домакинство, училище, болница и здравна клиника с чиста вода и сапун.
През цялото време можем да следваме примера на млади хора като Ванеса, които не само призовават за промяна, но и предприемат действия по въпроса. Например победителят в Предизвикателство за иновации на УНИЦЕФ по време на пандемията от COVID-19 в Нигерия разработи решение за общности с опасна и замърсена вода, като използва слънчеви панели за направата на устойчиви водоснабдителни системи.
Този вид решения са не само полезни в краткосрочен план, като се отнасят до икономическите и социалните въздействия на COVID-19, но също така в дългосрочен план изграждат устойчивост и намаляват емисиите.
Няколко думи в заключение…
В публично писмо, което написах през 2019 г., изложих своите притеснения и надежди за бъдещето на децата и младите хора. Не подозирах, че след една година глобалната пандемия ще демонстрира по драстичен начин колко основателни ще бъдат тези притеснения.
Лошите новини: Тъй като кризата продължава и икономическите последици се задълбочават, все още ни предстоят трудни дни. Икономическата буря е причината за намаляването на правителствените бюджети и смяната на тенденцията от десетилетия на развитие и напредък. Ако не успеем да действаме решително и бързо, последиците ще рефлектират върху бъдещите поколения.
Но ето и добрата новина: Можем да променим тази тенденция, като използваме този момент като безпрецедентна възможност за възстановяване и преосмисляне на системите, на които разчитат децата и младите хора.
Това е призив за действие в защита на децата, отправен към младежи и лидери във всяка сфера на нашите общества – политици на световната сцена, духовни водачи, правителствени политици, звездни спортисти, собственици на медии, застъпници и всеки един от нас.
Международната общност трябва да подкрепи приобщаващо възстановяване, което дава приоритет на инвестициите за деца и правата им. С оглед на по-широкия набор от проблеми, от безопасността в интернет и неприкосновеността на личния живот до дигиталното обучение и осигуряването на чиста вода, частният сектор трябва да направи повече, за да може да достигне и защити децата чрез иновации. Гражданите също трябва да продължат да държат отговорни властимащите и да се противопоставят на дискриминацията и неравенството.
Тази година, когато УНИЦЕФ празнува 75 години от преосмислянето на бъдещето на всяко дете, нека належащо да подкрепим децата и младежите, защото като създаваме възможности, насърчаваме мечтите им и ги подкрепяме през всеки етап от техния живот.
COVID-19 няма да е последната криза, пред която е изправено човечеството. Именно заради това нека работим рамо до рамо като партньори и приятели, за да излезем от тази пандемия по-силни от преди.
Източник: unicef.bg
Снимка: pixabay.com
