Триизмерен печат, добавена реалност, виртуална класна стая… Децата ни може още да не са срещали тези технологии дори извън училище, но не е изключено част от тях да навлязат в образованието преди да са се дипломирали.
Майкъл По коментира за изданието Hongkiat, че е несигурно да се прогнозира накъде точно ще поеме приложението им, но това не е оправдание да не се размишлява как изгряващи звезди на технологичния и образователния сектор ще започнат да ги адаптират.
3D печат
Знаете ли кое може да бъде по-добър подарък от комплект LEGO за едно 10-годишно дете? Пригоден за малчугани 3D принтер. Изглежда с бързото развитие на този уред и намаляващите му цени той в обозримо бъдеще ще стане част от класната стая.
Вместо да бъдат ограничавани в игрите им, може да бъде стимулирано въображението на децата и един 3D принтер дори може да им помогне по-добре да обяснят идеята си. Ако сега им е трудно да я изкажат с думи – просто я отпечатват и “визуализират”.
В горните класове това води към първи опити в сложен дизайн и изработване на прототипи. Когато са овладели и подготовкато с CAD програми, те вече реално разбират какво означава да пестиш време и разходи.
За учителите, търсещи нови средства да преподават, това също е обещаващ уред, защото по-лесно могат да обяснят сложни концепции – например, молекулярни структури просто се отпечатват в триизмерен вид.
По-находчивите вероятно ще могат да отпечатат дори философска концепция.
Добавена реалност
Честно казано, добавената реалност (augmented reality или AR) още изглежда като лабораторен експеримент. Но в компютърните игри, очилата с вграден компютър и интернет връзка и някои приложения за астрономи, тя вече е факт за масово потребление.
Засега AR в образованието е ограничена до програмни приложения за смартфони и таблети, с чиято помощ върху заобикалящото ни се добавя нов информационен пласт.
Истинското преживяване обаче ще започне, когато освободим ръцете си – да стискаш телефона пред очите си наистина отвлича вниманието. Когато навлязат очила или интелигентни контактни лещи, ще може не само да се получава, поръчва и събира информация, докато изучаваш нещо, но и да се обучава дистанционно на хиляди километри, все едно си с в същата класна стая.
Само си помислете какви хоризонти разкриват подобни технологии пред запалените по история и археология, които ще могат да се разходжат из Античен Рим или Древен Китай и да си взаимодействат с обекти, образи и герои.
Облачни услуги
Това вече е реалност – никой ученик без домашно не може да се измъкне с оправдание “Кучето ми изяде тетрадката”. При това не говорим за развития Запад, а и за Китай, където в един град са инсталирани над 6000 терминала за облачни услуги в 118 училища.
Край и на безумно тежките раници, пълни с учебници и пособия – всичко, от което ще има нужда, е таблет или удобен компютър (навиваните на руло OLED монитори вече показват колко леко и комфортно може да е подобно устройство). И разбира се, бърза връзка с интернет.
Край и на въпроси “Защо не си у вас да си пишеш домашното?”. Защото отговорът е “Мога да го напиша навсякъде и по всяко време”. Библиотеката на университета е достъпна 24/7, защото е дигитална.
Край и на отъствията по болест, защото можеш да се включиш от общежитието или квартирата (а и на много места задачите и домашните вече се раздават само по интернет).
На това място идват разговорите за виртуална класна стая и едновременно водене на няколко форума за спорове.
Сбогом на черната/бялата дъска
Вижте само колко бързо намаляват цените и се увеличават инчовете на екраните на телевизорите и как все повече от тях са интерактивни тъчскрийн монитори, свързани с интернет.
Няма нужда човек да е особено проницателен, за да се досети, че това изглежда е заместителят на дъската в класната стая.
Впрочем, това изобщо няма да е “дъска”, защото позволява генериране на безкрай комбинации от текст, звук, видео, изображения… А сега си представете, че екранът е свързан с мобилните устройства или монтираните върху бюрата на студентите решения от типа на Microsoft Surface или Samsung SUR40 и едновременно приема техните реакции и решения.
Когато учениците са събрани около такава “маса”, те се научават по-бързо и да комуникират, да работят в екип, да бъдат лидери и да оспорват авторитета на лидерите – и то не само в класа, но и по цял свят и в реално време. Експериментът SynergyNet в Durham University вече е един от примерите в тази посока.
Учене чрез игра
Вижте света, в който израстват децата на интернет епохата – задържане на вниманието за много кратко време, прескачане от YouTube към Facebook и 24 часа възможности за “ровене” в Google и Wikipedia.
Поколението на високото темпо е не на място в традиционното училище с бавния му и постъпателен ритъм на преподаване. Една от потенциалните пресечни точки между тях може да бъде обучението чрез игра. Видео игрите, които са смятани за голям враг на ученето, могат да бъдат ценен съюзник.
KinectEDucation, например, вече дава възможност на интересуващи се преподаватели и ученици заедно да учат, включително движения при свирене на музикални инструменти или танцови стъпки.
Посока, за която малцина се сещат в момента, е включването на ученици в създаването на компютърни игри. Не, не става дума за сложните елементи на програмирането, а за развиване на езикови умения, логическо и системно мислене, решаване на проблеми, тестване, разказване на история, сближаване с изкуството.
Да, вярно, че това изглежда далеч от огромното мнозинство от игрите, които се продават по магазините, но си помечтайте какво биха могли да направят – когато пораснат – четвъртокласници, участвали и създавали интерактивни игри. Те могат да се забавляват и вълнуват като напълно си спестят скуката на зубренето.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: freeimages.com
