Бронхиалната астма е хетерогенно заболяване, което се характеризира с хронично възпаление на дихателните пътища. Обострянето на състоянието и появата на астматичен пристъп, настъпва при наличие на конкретен провокиращ фактор (контакт с алерген, цигарен дим, вирусна инфекция, физическо натоварване, плач). Когато децата с астма получават астматичен пристъп, бързо настъпват редица процеси, които водят до свиване лумена на най-малките дихателни пътища, а това води до затруднено дишане.
Засяга се основно фазата на експириум (издишване), в резултат на което детето става неспокойно, може да се появи кашлица, чува се шумно свиркащо дишане, говорът е затруднен, лицето е бледо и изпотено, може да има посиняване около устата.
Не карайте детето да ляга. Поставете го седнало в удобна позиция. Ако има наличен инхалатор, който съдържа вентолин или разтвор за приготвяне, използвайте инхалатора според възрастта.
Деца от 0-4 години
За всички деца до 3-годишна възраст се предпочита използването на компресорен инхалатор. Приложението на инхалер е възможно и при най-малките с помощта на допълнителна обемна камера. Извършва се първоначално 1 впръскване в камерата, след което детето вдишва 6-7 пъти. Изчаква се и се наблюдава ефектът в следващите 15 минути. При нужда впръскването се повтаря на 20 до 30 мин, докато се осигури лекарска помощ. Някои пристъпи се преодоляват с едно впръскване, други са по-тежки и могат да преминат в животозастрашаващото състояние status astmaticus. Ако липсва ефект от приложението на през първия час, трябва незабавно да се осигури лекарска помощ.
Деца до 12 години
Децата над 5-годишна възраст са способни да извършат контролирани дихателни движения за адекватно директно инхалиране. Дозировката е отново 1 впръскване, след което се наблюдава ефектът в следващите 15 мин. и при нужда се повтаря. Ако пристъпът е тежък, напреднал или е известна липсата на ефект от 1 впръскване, може да се започне с 2 впръсквания. Отново при липса на ефект след първия час, е нужно да се осигури лекарска помощ.
Деца над 12 години
Дозировката е същата като при възрастните, правят се 1 или 2 впръсквания, след което се следи ефектът, може да се повтори на всеки 20 – 30 мин.
Ако детето е на постоянна инхалаторна кортикостероидна (ИКс) терапия (будезонид, флутиказон, беклометазон), допълнителна доза ИКс, се прилага след като се проследи ефектът на 2-рото впръскване от салбутамол (обичайно след около час). При деца, които не прилагат ежедневно ИКС, кортикостероидът се включва в първата инхалация в началото на пристъпа в комбинация със салбутамол.
Ефектът при инхалаторното лечение на пристъпа, може да бъде от мигновен до напълно липсващ. Ако детето се подобри след първата инхалация, ефектът на медикамента ще продължи около 4-6 часа. Това означава, че в случай на контакт с алерген или започваща вирусна инфекция може да се очакват повторни пристъпи през деня.
При липса на ефект, астматичният пристъп напредва със задълбочаване на дихателната недостатъчност, все по-затруднено дишане, експираторна диспнея (движение на коремна мускулатура-епигастрален тираж, хлътване на междуребрията), периорална цианоза, суха спастична кашлица, шумно свиркащо дишане. Постепенно детето става все по- тревожно и трудно контактно, необходимо е незабавно да осигурите лекарска помощ.
Овладяването на пристъпите в повечето случаи зависи от своевременната намеса. Всеки родител трябва да бъде адекватно обучен какво да прави в случай на пристъп и съответно да информира всички останали, които се грижат за детето.
Източник: puls.bg
