„Рапортьори“ е съвместна инициатива на Национална мрежа за децата и Eurochild. За периода ноември 2021 – юли 2022 г. осем екипа от деца изследват седем значими теми, които самите децата определиха като важни за тях и които се заеха да проучат и изследват. През месец ноември рапортьорите в Национален Юрочайлд форум – България (НЕФ) работиха по темата „Съдбата на децата в домове и приемна грижа“. Те се допитаха до 60 деца на възраст между 11 и 18 години, от които 18 момчета и 42 момичета.
Рапортьорите попитаха своите връстници споделят ли възрастните с тях своите страхове, свързани с Ковид. 53% отговарят положително, а за 35% от всички отговорили това е свързано с неприятно усещане – „Да, споделят, ми не ми е много приятно“, „Понякога ми става неприятно и се чувствам притеснена и подтисната“, „Прекалено вманиачени са повечето от тях и често говорят за това, което ме потиска до някаква степен и ме натоварва“. 47% от децата отговарят отрицателно.
Рапортьорите попитаха забелязали ли са младите хора промяна у себе си или при своите приятели във връзка с пандемията. 63% регистрират промяна, а за 37% от всички отговорили тя е свързана с негативни преживявания – „Станах по-тревожна и несигурна в хората“, „Страх от заразяване“, „Загубих много килограми и по време на локдаун се чувствам подтисната и уплашена“, „Станах по-тревожна и несигурна в хората“, „Да. Страх от заразяване“, „Забелязах, че започнах да се притеснявам повече, когато съм сред хора“. 35% от отговорилите не отчитат промяна – „Не, не съм се променила, не съм се тревожила за Ковид или за това как ще протекат нещата, защото знам че ще отминат и цялото тревожене ще е било излишно и не, не са се променили приятелите ми“.
Рапортьорите попитаха дали според децата образованието е приоритет на държавата по време на пандемията? За 63% отговорът е „не“ – „Според мен трябва училищата да работят. Не смятам за нормално да са отворени заведенията и моловете, а ние да не получаваме качественото образование, на което имаме право“, „Смятам, че образователната система прави нещата по-сложни и тревожни с онлайн средата“, „Абсолютно никои не се допитва за съвети и идеи точно от нас младежите“, „Онлайн обучението е пълна подигравка и нищо не може да се научи! Учениците забравят своите навици, които са имали в училище!“. За 18% от отговорилите образованието е нещо, на което държавата обръща внимание – „Според мен онлайн обучението е доста добър вариант и за нас учениците, и за някои учителите по време на пандемията“.
Рапортьорите попитаха децата как са се променили навиците им и ежедневието от началото на пандемията. 68% отговарят, че има промяна, а 55% от всички отговорили споделят, че промените са в негативния регистър – „Най-лошото е ежедневното стоене с часове пред компютъра“, „Повечето от хобитата ми бяха спрени“, „Разходките и събиране с приятели намаляха драстично, а именно те правеха света по-приятен“, „Изгубих мотивацията, която имах преди пандемията. Иначе излизам по-рядко“. За 27% промяна не се наблюдава.
Рапортьорите попитаха децата какво правят ако почувстват страх или тревога? 67% дават примери за стратегии за справяне – споделяне с приятели, роднини и близка, различни хобита, гледане на филми. 17% казват, че не са изпитвали подобни емоции. 7% отговарят с „нищо“.
Рапортьорите се поинтересуваха познават ли децата хора, които са преболедували Ковид („Имам близки и приятели, които преболедуваха COVID-19, тежко, със смърт, за щастие – не“, „Не, за моя радост всеки от семейството ми преболедувал Ковид 19 го изкара леко и без усложнения“) или които са загубили живота си. 62% отговарят положително, в това число и тези, които са загубили свой познат – семеен приятел, роднина (12% от всички отговорили). 38% отговарят отрицателно.
Рапортьорите попитаха към кого са се обърнали или биха се обърнали децата в такъв момент. 78% посочват конкретни примери, а 13% не са дали отговор на въпроса.
Вижте пълното проучване ТУК.
Снимка: unsplash.com