Специализираният сайт за хора със слухови дефицити „Ние ви чуваме“ отправя Отворено писмо до политическия елит на България, до неправителствени организации и медии, във връзка с необходимостта от отпадане на термина „хора с увреждания“ от българското законодателно и медийно пространство.
В навечерието на 10 декември, когато ООН отбелязва Международния ден на човешките права (от 1950), е време да се замислим дали използваните широко изрази кореспондират с политиките за равенство и човешко достойнство.
По повод 3 декември, обявен от ООН за Международен ден на хората с увреждания, сайтът насочва вниманието към обстоятелството, че хората със специфични медицински състояния не следва да бъдат наричани „хора с увреждания”, въпреки че това е официално приетият израз за тях навсякъде в Европа и по света.
Този израз носи негативни конотации, поради което влияе на чувствителността на адресатите, за които се отнася това назоваване. По същата причина влияе и върху отношението на широката общественост, създавайки нагласи за отхвърляне.
Радващо е, че от българското законодателство през януари 2018 г. отпадна определението „инвалид”. То бе заменено тогава във всички нормативи с израза „лице с увреждане”. Това по никакъв начин обаче не насърчи промени в обществените нагласи към хората със специфични състояния, каквато бе целта.
Определението „хора с увреждания” не може да бъде подходящ български еквивалент на общоприетият термин „people with disabilities” по причина, че буквалният му превод от английски език е „неспособни хора”. Докато по силата на определението „с увреждания” хората със специфични състояния биват възприемани като непригодни и неспособни, всички усилия за убеждаване в тяхната равнопоставеност и способности ще остават без резултат. Включително политиките за подобрение, приобщаване, интегриране.
Считаме, че правилното обръщение следва да бъде „хора със специфични състояния”.
„Ние ви чуваме” като специализирана медия за хора със слухови дефицити, се разграничава от общоприетия израз „хора с увреждания” в материалите, които публикува. У нас съществуват и редица утвърдени погрешни изрази, отнасящи се до слуховия статус като „с увреден слух”, „слухов проблем”, „слухов дефект”, „глухонеми”, от които сайтът ни също се разграничава.
Липсата по дефиниция не е увреждане, а загуба, която варира в различни граници. Считаме, че промените в слуховия (и като цяло в здравния) статус на човек не бива да бъдат обозначавани като увреждания, тъй като е противоречие с човешката способност за адаптация.
Поради това, че съществуват различни вариации на здравния статус, които са специфични, „Ние ви чуваме” предпочита да се придържа към израза „хора със специфични състояния” – по смисъла на това, че не следва да се привеждат под общия знаменател „с увреждания” толкова разнородни общности от хора, всяка със свои специфични комуникационни потребности и характеристики. Изразът, към който сме избрали да се придържаме, не ощетява достойнството на нито една от тези общности, не подценява личността на база физическо състояние и кореспондира смислово с европейските призиви за равноспоставеност и защита на човешките права.
Считаме, че такава следва да бъде и логиката за отпадането на израза „хора с увреждания” от българското законодателно и медийно пространство.
С настоящото Отворено писмо апелираме към всички, ангажирани с управлението и просперитета на българската нация, да подкрепите предложената предефиниция, чрез въвеждане в българското законодателство на термина „хора със специфични състояния”, вместо съществуващия „хора с увреждания”, или замяната му там, където е необходимо.
Предимствата на една такава промяна са очевидни и пожелателни. Освен това, като европейска държава, член на ЕС от 1 януари 2007 г., България е ратифицирала Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания, но все още има неизпълнени задължения към своите граждани в неравностойно положение – неприет Закон за българския жестов език и професионалния жестов превод; нефункционална архитектурна и жизнена среда за хора с двигателни затруднения; недостъпна среда за хора със слухови дефицити (липса на субтитри, екрани и технологии за достъп в кина и театри); и мн. др. Една промяна в дефинициите би била изпълнено задължение поне по отношение на уважението към българските граждани, с което да стартират и по-нататъшни положителни промени. И би довела не само до подобряване на моралния и емоционалния климат, но и би мотивирала по-доброто разбиране и приемане между обществеността и хората със специфични състояния.
Като последен аргумент насочваме вниманието и към обстоятелството, че много от хората със специфични състояния не възприемат себе си като хора с увреждания, поради което назоваването им с подобен термин е уронване на тяхното достойнство, тъй като със своите действия те са визитна картичка за постижения и реализация.
„Ние ви чуваме” осъзнава необходимостта от постепенни промени, апелирайки като първа стъпка в тази насока за промяна на дефинициите за хората със специфични състояния – като израз на уважение към тях като личности, съпричастност към състоянието им и дори адмирации към силата на техния дух и постижения.
Снимка: pixabay.com
