„Очакваме към края на годината (2023) да сведем до минимум недостига на места за 3-годишните, вече са осигурени местата за 5- и 6-годишните. Очакваме да изпълним и ангажимента си за 4-годишните до есента.„ – цитатът е от интервю, дадено за БНР през месец май, 2023 г. от тогавашния кмет на София, г-жа Йорданка Фандъкова, пред БНР.
На 10 май 2024 г. излезе първото класиране за детски градини и ясли в страната.
Очаквано близо 10 000 деца в София отново остават без място, сочат резултатите от днешното първо класиране за приема в забавачките. Кандидатствалите деца са 23 974, а приетите са 11 193. След второто класиране се очаква окончателно останалите без място в столицата да са около 9700 деца, независимо от това, че броят на детските градини нараства. Към момента, по данни на Регистъра на общинските детски градини на територията на Столична община, детските градини в София за учебната 2023/2024 са 200. За сравнение, през учебната 2021/2022 са 194 / при хипотеза, че Регистърът съдържа изчерпателни и коректни данни/. Проблеми с приема в детските градини има и в други големи градове.
През последните четири години наличните места се запазват или нарастват с малко, а броят на кандидатстващите е в пъти повече от наличните места. Така година след година извън приема остава всяко второ дете в яслена възраст и всяко трето, кандидатствало за градина. Изчислението е на Данни за добро за броя места спрямо броя деца в Столичната община за периода 2021-2024.
Както е известно, заради недостига на места в ДГ, през миналата година бяха въведени и компенсации за родители на неприети деца. Компенсаторните усилия на държавата обаче не могат да заменят грижата и услугите, които децата и семействата биха получили, ако приемът в градината в гарантиран.
Не бива да се пренебрегва и факта, че липсата на места в яслите и детските градини в столицата извежда за неоправдано дълъг период родители (баща или майка) от работната сила на страната, т.е. има силен икономически стимул да се мисли за увеличаване на броя на детските градини или създаване на нормативни условия за алтернативен тип грижа за малките.
През миналата година Националната мрежа за децата прибягна до крайната мярка да заведе иск пред Европейския комитет за социални права, „защото виждаме отказ от страна на българските държавни институции и политическите партии да поставят проблемите на децата и семействата във фокуса на своята ежедневна работа“
Основните проблеми, изведени в жалбата на Мрежата за правна помощ на Национална мрежа за децата и Eurochild, се отнасят до: 1) липсата на места в детските градини в някои градове; 2) липсата на адекватен достъп до образование и грижи в ранна детска възраст в цялата страна, както и липсата на политики и мерки, с които държавата активно да подпомага родителите и децата на България с предоставяне на образование и грижи за деца от раждането до задължителната възраст за започване на начално образование.
Струва си да припомним за пореден някои възможни решения на проблема с липсата на места в ДГ, за които НМД настоява от години:
- Подкрепа на алтернативните форми за образование и грижа в ранна детска възраст (кооперативи, детски центрове) за децата от 1 до 4-годишна възраст чрез подходящи общински или национални програми за финансиране.
Към 2023 г. в София работят над 85 частни детски центъра, които покриват здравните изисквания, както и между 20 – 35 родителски кооператива в цялата страна (най-вече в големите градове) които не са вписани в регистъра на МОН на организациите в областта на предучилищното и училищното образование, които осигуряват услуги за грижа в ранна детска възраст на около 1500 деца. Всички те, обаче, остават непризнати от образователната система.
С подкрепата на общината и националните институции, това решение може да осигури сравнително бързи резултати и да облекчи натиска върху държавните детски ясли и градини. Нещо повече, това ще даде възможност на родителите да избират къде да запишат детето си, вместо да стискат палци то да бъде изтеглено на жребий за място в държавната градина.
- Подкрепа на публично-частни партньорства– детски кътове, управлявани от компании или граждански организации. В тях родителите ще могат да запишат децата си на място, което е близо/ в сградата на мястото, на което работят.
- Промяна в изискваните минимални нива на квалификация на персонала. Само една трета от европейските образователни системи изискват основните практици, работещи с група по-малки деца (обикновено под 3 години), да имат бакалавърска степен или по-високо ниво на квалификация. България е сред тях. У нас всяка група деца под 3-годишна възраст трябва да се ръководи от двама основни специалисти, които имат поне бакалавърска степен. Това спира достъпа на студенти с подходящи специалности до помощни дейности в детските заведения, а работещите там, повечето от които са над средна и към пенсионна възраст, остават натоварени най-често с между 10-20 деца. Възможност за квалификация с курсове касае и легитимирането на персонал за алтернативните форми на образование.
Важно е „ударното строителство на детски градини“ и „осигуряване на места в ДГ за всички деца“ да не е само предизборно обещание, когато има местни избори, а да бъде приоритет в работата на властите.
Защото можем да обвържем този проблем и с демографските проблеми. Отговорното родителство включва мисъл за бъдещето развите на децата. Което задължително включва и ранното детско развитие.
И все повече семейства остават с по 1 дете. Или без деца.
