Правосъдие Позиции

Високо ценим изчерпателното описание на дефицитите на настоящата система. Приветстваме визията за включване на семейството като обект на превенция, интервенция и подкрепа, както и за необходимостта от комуникационна програма за обществото. Изцяло подкрепяме предвидените в плана дейности, свързани с:

Общите ни коментари по предложения проект на План за действие са:

Остава необходимостта от конкретно описание на услугите за превенция, рехабилитация, ресоциализация и реинтеграция, както и мерките за закрила в семейна среда и резидентното настаняване на деца в контакт със системата на правосъдието. След изясняване на конкретните услуги е необходимо и да се доразвият описанията на шестте проекта, които следва да бъдат обвързани с конкретните дейности по законодателната, административната реформа и по разработването на система от услуги в семейна среда и в общността. В рамките на описанието на проектите следва да се посочат и конкретни срокове. Отчитаме уточнението „развитието на мерките и услугите да е процес, който протича успоредно с обсъждането и приемането на  новото законодателство, за да се създаде подготвена среда и да се предотврати вакуум, който би компрометирал новата система, както и интеграцията на децата, техните семейства и на обществото”. Приемаме, че реформата е комплексна и изисква интегриран подход, но считаме за необходимо да бъдат изяснени като рамка типовете услуги и мерки. Следва да е ясна и обвързаността им от гледна точка планиране с регионалното и общинско планиране на социални услуги и съществуващите проекти за деинституционализация, за да стане възможно изготвянето на по-детайлно описание на шестте проекта[Footnote] и определянето на времева рамка за тяхното изпълнение.

Приветстваме уточнението, че всички проекти ще бъдат планирани паралелно и в тази връзка подчертаваме необходимостта мониторингът да предоставя информация за изпълнението на плана за действие, разгледан в неговата цялост, като се отчита взаимодействието между различните проекти и ефектите, произтичащи от връзките и зависимостите между отделните насоки на реформата.

Добре е да се помисли и за това как да се избегне дублиране на функциите между координационните механизми (КМ) на общинско равнище и ОЗД. В настоящия вариант на плана мултидисциплинарната реакция при риск от възникване на случай от системата на деца в конфликт със закона и превенцията са очакван резултат от работата както на КМ (Дейност 2: Административна реформа на МКБППМН), така и на ОЗД (Дейност 3: Укрепване на капацитета на системата за закрила на детето). КМ към общинската администрация ще действа и реагира на базата на работа по случай, на секретаря на КМ „може да му се вменят функциите по цялостното управление на случая и осъществяване на връзките с услугите в системата за закрила”. ОЗД към АСП със своя „екип от допълнителни служители” също действа и реагира на базата на работа по случай. Необходимо е ясно да се разпише процедурата – напр. кой управлява случая, кой и къде подава сигнал за дете в конфликт със закона, кой отговаря за координацията с останалите заинтересовани страни, как се осъществява тя, каква следва да е експертизата на КМ и на местните власти в качеството им на управляващи тези КМ, как ще се гарантира координацията между системите, управлявани от АСП и от общините.

Национална мрежа за децата има и конкретни предложения и коментари, по определени текстове от плана:

„В Плана за действие са включени и мерки, които са насочени към подобряване капацитета на съществуващите услуги и изграждане на нови такива, включително ефективно използване на наличните ресурси”. В тази връзка предлагаме в документа да се включи списък на съществуващите услуги, анализ на техния капацитет, както и да се предвиди оценка на наличните ресурси.

Предлагаме при отчитане на международната законодателна и стратегическа рамка да се има предвид и Трети факултативен протокол към Конвенцията на ООН за правата на детето, създаващ процедура за подаване на жалби за нарушени права на децата. Въпреки, че България все още не е ратифицирала този протокол, между отговорните институции тече комуникация по отношение на подготовката на страната за подпис и ратификация, а неправителствените организации се застъпват за приемането му у нас. България следва да ратифицира протокола като страна по КООНПД, както и за изчерпателна гаранция на най-добрия интерес на детето и би било добре това да се вземе предвид при изпълнението на реформата в правосъдието за деца.

В Дейност 1, т. 3 е посочено, че в новия специален закон следва да се предвидят „Мерки по отношение на родителите, включително глоби”. Тук предлагаме текстът да се съобрази с визията за подкрепа, а не санкция на семействата като водещ принцип и да се уточни, че налагането на глоби ще се прилага само в краен случай, когато са изчерпани всички други възможности.

В Дейност 1, т. 6 е предвидено въвеждането на разнообразни мерки за въздействие, съпровождащи наказанието пробация, или част от него. Приветстваме този текст, като подчертаваме необходимостта да се насърчава приложението на съществуващите в момента разпоредби на ЗИНЗС (чл. 217 и чл. 218), даващи възможност пробационните служби да работят съвместно с НПО по развиващите и корекционни програми за наказателнооговорни деца и наказуемите им деяния.

Според Дейност 1, т. 7, следва да се активизира ролята на специалиста, в чието присъствие се изслушва детето. В тази връзка са необходими и гаранции за наличието на подходящите компетенции на тези специалисти и съответна система за валидирането им.

Предвид предстоящата работа по изясняване на услугите и мерките и необходимостта от прецизиране на административните структури предлагаме експертната междуведомствена група да продължи работата по реформата чрез активно включване на всички заинтересовани страни и широк обществен дебат. Вярваме, че това ще допринесе за развитието на съвременна, всеобхватна политика за правосъдие, основана на най-добрия интерес на детето.