Национална мрежа за децата се присъединява към отбелязването на 3 декември като Международен ден на хората с увреждания. В своите застъпнически усилия Мрежа за децата винаги се е обявявала за приобщаващо образование на всички деца, за повече услуги, подкрепа и интегриран подход към децата с увреждания и техните семейства, както и за социален, а не медицински подход към увреждането.
Мрежа за децата и редица нейни организации-членове работят и по посока утвърждаване на подхода на ранната интервенция. Тя е насочена към деца от 0 до 3 години, родени недоносени, с увреждане, в риск от развитие на увреждане или с друга специална нужда, която влияе на развитието им. Услугата се предоставя на децата и техните семейства с цел намаляване на дефицитите. Ранната детска интервенция е с идеята да повлияе върху съществуващите проблеми в развитието, както и да предотврати появата на нови. Тя може да се фокусира върху самото дете или върху детето и семейството заедно. Програмите може да се предлагат в терапевтичен център, в дома на семейството, в клиника или в комбинация. Ранната детска интервенция помага на децата да развият пълния си потенциал и може да започне по всяко време от раждането до тригодишна възраст, като е препоръчително да е възможно най-рано.
Според Мрежа за децата приобщаващото образование е неизменна част от правото на образование. То се базира на индивидуалната подкрепа за децата и на разбирането, че всяко дете в определен период от развитието си може да има нужда от подкрепа, не само децата със специални образователни потребности (СОП). Това е начин и за преодоляване на стигмата по отношение на етикетирането със СОП. Деца с допълнителна нужда от подкрепа може да са деца в риск, деца с увреждания или хронични заболявания, талантливи деца, деца с трудности в поведението, реинтегрирани след отпадане от училище деца и др. Обучението на учители за работа с такива деца и работата по промяната на нагласи и приемането им е съществена част от процеса на приобщаване на децата с увреждания и интеграцията на хората с увреждания в обществото.
Макар и след толкова години застъпнически усилия за промяна на политиките и практиките за хора с увреждания, все още обидният етикет „инвалиди“ се използва твърде често. Паркоместа за „инвалиди“, „инвалидна“ количка и др. са само малка част от примерите. Хората с увреждане са хора с потенциал, капацитет и права като всички останали.
Национална мрежа за децата счита, че съществуващите в страната законодателство и практики по отношение на децата с увреждания често са в противоречие с принципите, залегнали в Конвенцията на ООН за правата на детето и в други основополагащи международни документи за човешките права. В резултат на традиционния подход към тях като към болни деца, които имат нужда предимно, ако не и само от медицински грижи и съчувствие, нормативната уредба ползва терминология, която предпоставя добронамерено, но в същото време дискриминационно отношение – още при определяне на диагнозата ги третира като загубили (в %) възможност за социална адаптация.
Детските градини и училищата не са в състояние да приемат децата със специални образователни потребности поради недостъпната архитектурна среда, липсата на индивидуални програми за обучение и на подготвен персонал.
Организацията настоява за промяна на философията към увреждането като социален феномен, а не медицински, и възприемане на Международната класификация на функционирането, уврежданията и здравето (ISF) на Световната здравна организация и прилагането й в България.
Снимка: freeimages.com