На 8 септември светът отбелязва Международния ден на грамотността. Той е обявен от ООН на 17 октомври 1965 г. и е честван за първи път през 1966 г., като има за цел да активира действията на обществото за ограмотяване.
Около 793 милиона са възрастните по света, които не знаят да четат и пишат. Повечето от тях са момичета и жени. 67 милиона малки деца не ходят на училище и 72 милиона юноши не упражняват правото си на образование, според данни на ЮНЕСКО. Най-тревожно е положението в страните Бенин, Буркина Фасо, Етиопия, Гамбия, Гвинея, Хаити, Мали, Нигер, Сенегал, Сиера Леоне и Чад. Там повече от половината възрастни хора са неграмотни.
У нас данни от международното изследване PISA (Програма за международно оценяване на учениците), проведено през 2012 г., показват, че в сравнение със страните от ЕС България е на последно място по функционална грамотност на ученици на възраст 15 -16 години. Децата с резултати под критичния праг на четивна грамотност през 2012 г. са 39.4% от всички във възрастта 15 -16 г. България заема последното място сред страните в ЕС и по математическа грамотност на учениците от същия възрастов диапазон и изпреварва незначително Румъния в природните науки. 44% от българските деветокласници нямат ключови когнитивни умения, решаващи за включването им в пазара на труда и за пълноценното им участие като граждани, показват последните резултати от най-авторитетното международното изследване в областта на средното образование.
Образователната ни система се характеризира и с огромна пропаст между различните училища и паралелки.
Незаписването и твърде ранното отпадане от училище, както и формалното водене на присъствие, са значими социални и икономически феномени, които не могат да бъдат пренебрегвани. Те намаляват възможностите за реализация в живота и на пазара на труда, водят до незадоволителна възвръщаемост на вложените публични средства в образование.
При лицата, които притежават основно или по-ниско образование, нарастват рисковете от социално изключване. Не на последно място, тези явления създават предпоставки за влошаване на качеството на живот и благосъстоянието на сегашното и бъдещите поколения.
Целта на България, поставена в Националната програма за реформи 2012-2020, е делът на преждевременно напусналите образователната система до 2020 г. да не надвишава 11%. Резултатите от Евростат показват обаче стабилно увеличение на този дял от 2013 г. насам.
Сред приоритетите в работата на Национална мрежа за децата е да подпомага развиването на функционална грамотност, която да позволява на всички български деца да бъдат конкурентноспособни и активни граждани, да мислят критично и да правят свободен избор.
