От какво имат нужда родителите в България, за да се грижат за децата си спокойно? Този въпрос обикновено кара много от нас да се замислим. Зададохме го и на родителите, които посетиха нашия кът по време на форума “Академия за родители” на 16 и 17 юли в Южния парк в София.
В ежедневието си решаваме десетки, ако не и стотици практически въпроси – как да не си изпуснем нервите, когато тригодишното ни дете се е тръшнало на пода, крещи и рита с крака, как да успеем да стигнем навреме от работа да вземем децата, а и да прекараме малко време с тях в края на деня, как да проведем „онзи разговор“ с тийнейджъра… Това, за което сравнително рядко се сещаме и още по-рядко се борим, обаче, е как живеем като родители в България.
Двете неща, които родителите най-често ни казват, когато попитаме от какво имат нужда, за да се грижат за децата си спокойно, са „детски надбавки за всички деца“ и „качествено образование“. Родителите в големите градове – неизненадващо – добавят „и места в детските градини“. Може би едно от най-притеснителните неща, които виждаме, обаче, е че детето и възпитанието все повече се свързват с напрежение и стрес, отколкото с щастие и удовлетворение. Ние от Национална мрежа за децата твърдо вярваме, че едно от необходимите условия, за да се промени това, е родителите в България да могат да се грижат за децата си спокойно – или Визия за семейна политика.
През 2015 година Институтът за населението и човека към БАН попита родители дали са доволни от държавната политика в подкрепа на семействата с деца. Резултатът беше притеснителен – 91% от участвалите родители отговориха, че според тях семейната политика е неефективна – или дори липсва такава. Още по-потресаващ е фактът, на който се натъкнахме през 2018 – ако близо 90% от родителите са имали някога проблеми в отглеждането на своите деца, едва 5% са тези, които могат да посочат конкретна институция или организация, която може да помогне.
Визията за семейна политика, за която ние от Национална мрежа за децата се борим, е всички родители в България да имат възможност да отгледат колкото деца искат и да получават необходимата подкрепа, за да бъдат най-добрите родители, които могат да бъдат. Зад тези думи стоят конкретни решения – например, достатъчно на брой места в детските градини, но и групи, в които на максимум 12 деца има един подготвен възрастен, на който родителите вярват, който да може да им обърне индивидуално внимание, да се погрижи за тях. Или пък достатъчно възможности за спорт, игра и свободно време за децата – а защо не и заедно с родителите. Означава, че родителите могат спокойно да съвместяват професионалния си живот с личния.
Разбира се, през последните години конкретни промени бяха направени – например, поемане на таксите за детските градини за децата в задължителна предучилищна възраст (т.е. над 4 години), увеличаване на обезщетението за втората година на майчинството и, особено важно, въвеждането на реални данъчни облекчения за 2021. Сигурно можем да се сетим и за много други.
Къде е тогава проблемът? На първо място, всяко едно от взетите решения е само по себе си и затова има някакъв, а понякога и не особено усетим от децата и родителите ефект. Политиките, или плановете на държавата по отношение на подкрепата на семействата, са разпилени в повече от 20 различни закона, наредби, стратегии и др. А това, на практика, означава, че в държавата няма нито една институция и дори нито един човек, който да мисли за детето и неговото семейство като цяло – не само за обезщетенията, не само за здравните грижи, не само за детските градини, а как всички тези парчета от пъзела се напасват и дават отговора на това как родителите могат да се грижат за децата си спокойно.
Втората причина да имаме цялостна семейна политика е много важна, просто защото не съществува такова нещо като средностатистически родител. Децата са различни, а родителите им са още по-различни – и, съответно, имат нужда от различен тип подкрепа. За едно семейство с двама работещи родители на малки деца, но без баби и дядовци, които могат да помагат с гледането, данъчните облекчения, гъвкавото работно време и място в детска градина с грижовен персонал са са решение на много проблеми. За семейство със самотен родител, който гледа три деца, едно от които с увреждане и което практически живее в бедност, обаче, отговорите могат да дойдат с общинско жилище и възможност за Съвсем трети въпрос са нуждите на семейство, в което има дете с изявен математически талант, например. Визията за семейна политика трябва непрестанно да поставя въпроса за това как се разбира какви са потребностите на всяко отделно дете и неговото семейство и какви трябва да бъдат образованието, здравеопазването, социалната подкрепа, които да могат да им отговорят адекватно. И, в същото време, да мисли и за общите ни теми и пространства – като например, детските площадки, книжките и детския театър и др.
Третата причина е, че семейната политика трябва да се гледа като цяло, но съдържа в себе си множество и различни елементи, които трябва да се проследяват от гледна точка на техния ефект върху живота на живите хора. Така например, ние от Национална мрежа за децата дълго време настоявахме за връщане на патронажната грижа, за която много родители споделят, че е нужна и много важна в първите дни, седмици и месеци с бебето вкъщи. Е, от 2021 всъщност вече има патронажна грижа… но само за първия месец от живота на детето. Всеки, който се е грижил за малко бебе знае, че въпросите и предизвикателствата не спират след първите 30 дни, а често пъти, за съжаление, не можем да се доверим или дори да стигнем до медицински специалист, който да ни обърне достатъчно внимание.
И не на последно място, семейната политика, създадена в подкрепа на семействата, предполага участие – както на родителите, така и на децата. А те имат какво да кажат. Само за един ден събрахме 14 метра предложения от стотици майки, татковци, дядовци, баби и от самите деца за това какво конкретно може да се направи, за да може отглеждането на деца в България да носи по-малко напрежение и повече щастие.
И да, това от какво имат нужда родителите в България, за да се грижат за децата си спокойно, е политически въпрос. При това, политически въпрос, който се оказва много интимен. Защото сред стотиците практически въпроси, с които се сблъскваме като родители всеки ден, вечно стои – нека сме честни – „Справям ли се?“. Днес има толкова изисквания към родителите, които сякаш непрестанно са под лупа във всичките си усилия – и в същото време са безкрайно сами. И точно затова, безкрайно нужно е да има къде да зададем и обсъдим всички въпроси и притеснения, които имаме, и да получим разбиране и подкрепа.
Ние от Национална мрежа за децата вярваме, че всеки родител иска най-доброто за детето си. Всяка година организациите членове на Национална мрежа за децата подкрепят над 140 000 деца и 76 000 семейства. Работим заедно за това България да стане по-добро място за отглеждане на деца. Смятаме, че отговорът е простичък – няма как децата да живеят добре, ако семействата им не са подкрепени в грижата към тях.
автор Мария Брестничка, Национална мрежа за децата
Фамилатлон 2019, отговорите на родителите на въпроса „Как като родител искам държавата да ме подкрепи?“ , изписани на десетки метри хартия
