Фондация „За Нашите Деца“ осъществи проект за разпространение на статии от списание „Early Childhood Matters“ съвместно с фондация „За децата в риск по света“. Проектът е финансиран от Международната асоциация „Стъпка по стъпка“ /ISSA/ по инициатива на Bernard van Leer Foundation, които са издатели на списанието. Предлагаме на вашето внимание първата статия, избрана за превод и разпространение: „Основни принципи във финансирането на квалифицирана работна сила в областта на ранното детско развитие“, която представя три принципа, изведени от актуален преглед на опита в различни държави:
- Държавите с нисък и среден доход имат сериозни затруднения с наемането, обучението и поддържането на работници в областта на ранното детство.
- От изключителна важност за качеството на услугите в областта на ранното детство е добре обученият, добре заплатеният и ползващ се с подкрепа персонал.
- От направените проучвания могат да се изведат три основни принципа за по-адекватно и ефективно финансиране на развитието на работната сила.
Финансирането на работната сила в областта на ранното детство – работещите на първа линия в здравеопазването, образованието и социалното подпомагане – е един изключително важен, но пренебрегван от политиците въпрос. В настоящата статия предлагаме три принципа, изведени от актуален преглед на опита в различни държави: по-убедителни аргументи към политиците в полза на инвестициите; разработване на бюджетите съобразно реалните нужди на работната сила; застъпничество за законодателна уредба на програмите за развитие на работната сила.
Въпросът е изключително важен поради бързо нарастващото търсене на услуги в периода на ранното детство в държавите с нисък и среден доход – например, броят на децата в предучилищна възраст е нараснал от 32% на 47% в периода 2000-2015 г. (ЮНЕСКО, 2018 г.). Въпреки това качеството на тези услуги невинаги се подобрява. Квалификацията на работната сила не е единственият решаващ фактор за качеството, но тя е ключова (Международна организация на труда (МОТ), 2012 г.; ЮНЕСКО, 2015 г.). Анализът на актуалните изследвания категорично показва, че добре обученият педагогически персонал подобрява качеството на програмите за образование и грижи в ранна детска възраст в развиващите се държави (Engle и колектив, 2011 г.; Behrman и колектив, 2013 г.; Rao и колектив, 2014 г.). Налице са достатъчно доказателства за положителната взаимовръзка между по-добре образования и обучен персонал, от една страна, и подобренията в качеството на програмите и резултатите на децата, от друга – от Бангладеш до Китай и Коста Рика (Rao и колектив, 2014 г.; Neuman и колектив, 2015 г.).
Трите препятствия пред разрастването на качествената работна сила:
• Темпото, с което нараства броят на програмите в областта на ранното детство, обуславя силната нужда от намиране, обучаване, надзор и наблюдение на нов персонал – един изключително трудоемък процес – и допълнителното натоварване на вече претоварения съществуващ персонал.
• Има недостиг на потенциални специалисти (ЮНЕСКО, 2016 г.; Списание Lancet, 2018г.). В резултат на това в много държави парапрофесионалистите и доброволците съставляват голяма част от работната сила (Araujo и колектив, 2013 г.). Ролята им безспорно е важна, но все пак има нужда от повече обучени специалисти, работещи на пълен работен ден, за да се подобри и поддържа развитието на децата и възможностите за учене.
• Квалифицираните специалисти често се струпват в градските райони; привличането им в селски райони е трудно, но необходимо за разширяването на достъпа до услуги в географски план и предоставянето услуги в национален мащаб (Mitter и Putcha, 2018 г.).
Тези три препятствия ни помагат да си обясним защо работната сила в много държави не може да постигне целите за достъпност и качество. Например ЮНЕСКО е открила, че по-малко от половината предучилищни педагози са обучени според националните стандарти в четвърт от 80-те държави с нисък и среден доход, за които има данни (Neuman и колектив, 2015 г.). Този извод бе потвърден и по време на редица интервюта на ключови информатори с политици и практикуващи в 15 държави, проведени като част от Инициативата за работна сила в областта на ранното детство [Childhood Workforce Initiative] (2019 г.). Например политиците посочват редица проблеми при назначаването и задържането на персонал, както и ограничените усилия за справянето с тях (Инициатива за работна сила в областта на ранното детство, 2019 г.).
Връзката между финансирането и работната сила
Допълнителните средства не са панацея, но липсата на инвестиции лежи в основата на всички тези разнообразни предизвикателства. Работната сила в областта на ранното детство в държавите с нисък и среден доход се характеризира с ниски заплати, нисък статут и лоши условия за работа (МОТ, 2012 г.; Pearson и колектив, 2017 г.). Както в другите сектори, така и в този ниските заплати затрудняват привличането и задържането на квалифициран персонал: кандидатстват все по-малко квалифицирани кадри и текучеството обикновено е голямо, а това пречи на формирането на стабилните взаимоотношения, от които децата се нуждаят за своето здравословно развитие (ОИСР, 2012 г.).
По-доброто финансиране може да разшири достъпа до предварително обучение и да даде възможности за продължаващо професионално развитие – стъпки, чието предприемане е наложително за осигуряването на качество и постоянство на услугите. То може също да осигури стимули за хората да работят в селските райони (Mitter и Putcha, 2018 г.).
Държавите с нисък доход разпределят за предучилищното образование средно 2,9 % от общите разходи за образование – много под препоръчителната граница от 10%. От оскъдните налични данни е видно, че и в по-големия комплекс от услуги в ранното детско развитие е налице подобен недостиг на инвестиции (Zubairi и Rose, 2017 г.).
Това недостатъчно ниво на инвестиция може да създаде у правителствата, програмните ръководители, и дори у родителите впечатлението, че работещите с малки деца, са само малко по-свалифицирани от детегледачки, а не професионалисти със знания, умения, които се нуждаят от постоянна подкрепа. Заради това впечатление наличните средства често се влагат по-скоро в разширяване обхвата на услугите, отколкото в подобряване на качеството – т.е. наемане на нов персонал и откриване на нови центрове вместо подкрепа за вече съществуващия такъв.
В последните десетилетия Гана, например, успя значително да разшири достъпа до предучилищно образование – но въпреки усилията на правителството да подпомогне развитието на работната сила, все още една четвърт от учителите в детските градини остават необучени (Putcha, 2019a).
В много държави родителите плащат за детски грижи и предучилищно образование, поради което инвестициите във възнагражденията, обучението и условията за работа могат доведат до по-високи такси, ако не бъдат компенсирани от държавни субсидии. За да не се натоварват домакинствата с нисък доход, усилията за подобряване на работната сила трябва да се насочат към една по-широка стратегия за финансиране.
Отчитайки, че таксите, които родителите плащат, не са достатъчни да покрият всички разходи за предоставянето на качествени услуги, Комисията по образование призовава държавите да осигурят две години безплатно предучилищно образование (Международна комисия за финансиране на възможностите за образование по света, 2016 г.).
Принципи на устойчивото финансиране на работната сила
За щастие много държави са осигурили успешно – и са разпределили разумно – средствата за наемане и задържане на квалифицирана работна сила в областта на ранното детство. От неотдавнашния преглед върху опита в различни държави, проведен като част от Инициативата за работна сила в областта на ранното детство, са изведени три принципа.
1. По убедителни-аргументи към политиците в полза на приоритизирането на инвестицията в развитието на работната сила
Възвръщаемостта на инвестицията в ранното детско развитие е безспорна (Garcia и колектив, 2016 г.). Както посочват Richter и колектив (2018 г.), осигуряването на минималния пакет от услуги за ранно детско развитие изисква 2,7% от БВП (с помощи) за държавите с нисък доход, 1,2% за държавите с по-нисък среден доход и 0,8% за държавите с по-висок среден доход. Призивът им за установяване на глобална долна граница от 1% от БВП представлява важен призив към действие, който има потенциала да подобри качеството на услугите в много държави.
Значителен дял от новото финансиране трябва да бъде насочен към развитието на работната сила. Поради тази причина МОТ предлага (2012 г.) на правителствата да инвестират минимум 1% от годишните учителски заплати в продължаващо професионално обучение за учителите от всички нива на образование, в това число и предучилищното образование.
За щастие застъпниците за това решение разполагат с все повече данни и примери от различни държави, въз основа на които могат да аргументират по-убедително нуждата от финансиране, благодарение на предоставените анализи от Инициативата за работна сила в областта на ранното детство, Инициатива за работната сила в образованието [Education Workforce Initiative] и Глобалният Алианс на служителите в социалната сфера [Global Social Service Workforce Alliance]. Също така разполагаме с пресни примери за държави, които постигат ефективно увеличение на инвестициите. Така например в Еквадор публичното финансиране на ранното детско развитие се е увеличило повече от два пъти за периода 2008-2012 г., благодарение на което е налице значително подобрение във възможностите за предварително и продължаващо обучение, достъпни за работната сила, както и други постижения (Bonsu, 2019 г.).
Ефективна стратегия за намирането на по-добри аргументи към политиците е привличането и използването на влиятелни личности, които да играят ролята на „говорители“. Тази тактика е приложена с известен успех от представители на гражданското общество и държавни служители на местно равнище във Филипините, и благодарение на нея са постигнати по-добро финансиране и по-качествено обучение на персонала в центровете за детска грижа (Putcha, 2019c).
Друга потенциална насока за действие е насърчаването на синдикатите да помогнат за организацията на работниците в областта на ранното детство. Синдикатите и професионалните организации успешно са мобилизирали ресурси за развитието на работната сила в образованието на по-големите деца, но в развиващите се държави персоналът, работещ с деца в ранна възраст, поради по-широкия си профил и сравнително ниския си статус, има по-малко възможности да се възползва от дейността на работническите организации (Shaeffer, 2015).
2. Разработване на бюджетите съобразно реалните нужди на работната сила, за да се гарантира качеството и справедливостта, и създаване на системи за гарантиране на правилното разходване на бюджетите
Устойчивото финансиране на работната сила в областта на ранното детство предполага изготвяните бюджети да отговарят на реалните нужди. Това невинаги се случва поради недостатъчния капацитет за управление и планиране и трудностите в прогнозирането на бюджетите на програми с динамичен и комплексен характер. В Индия, например, разширяването на обхвата на Програмата за интегрирано детско развитие е възпрепятствано поради това, че прогнозният бюджет е изчислен въз основа на броя на съществуващите бенефициенти, а не въз основа данните от преброяванията на децата в целевата възрастова група (Putcha и колектив, 2016 г.).
Обикновено заплатите съставляват най-големия дял от разходите за работната сила (Josephson и колектив, 2017 г.; Gustafsson-Wright и Boggild-Jones, 2018 г.), но заедно с това трябва да се вземат предвид множество други разходи, включително за предварително и продължаващо обучение, надзор, наставничество и материали. Бюджетният недостиг може да доведе до проблеми като недостатъчен персонал, високо текучество и слаба подготовка на персонала, и по този начин да подкопае качеството на услугите. Той също така принуждава ръководителите на програми и политиците да търсят начини за спестяване, като така често се стига до неравенство в достъпа – например, разпределянето на недостатъчно средства в по-рядко и разпръснато заселените райони.
Използването на Стандартизирания инструмент за оценка на разходите за ранно детско развитие [Standardized Early Childhood Development Costing Tool] и други подобни инструменти може да помогне за точното и съизмеримо изчисляване на тези разходи на национално и международно ниво (Gustafsson-Wright и колектив, 2017 г.). Системите за отчетност са особено необходими, за да се гарантира, че средствата за развитие на работната сила са достатъчно и адекватно разпределени, и че не се отклоняват за други цели. Чили ни дава един добър пример: доставчиците на услуги в областта на ранното детство, получаващи финансиране по линия на „Чили расте с теб“ [Chile Crece Contigo] – комплексна междусекторна програма за детско развитие – са длъжни да представят месечни отчети, които документират разходването на отпуснатите средства (Putcha и колектив, 2016 г.).
3 Застъпничество за законодателна уредба на програмите за развитие на работната сила
Дори и за най-ефективните програми (особено ако разчитат на външно финансиране) съществува рискът от недостиг на средства за продължаване на дейността и поддържане на добрия ѝ напредък. Една от стратегиите за осигуряване на устойчиво финансиране е приемането на законодателна рамка за тези програми. Провеждането на политики за официално признаване на успешните пилотни проекти или програми увеличава възможността същите да намерят сигурно място в националните (или, в контекста на по-децентрализираните държави, местните) бюджети.
Например от 2014 г. насам здравните доброволци в общността на област Сиая, Кения, провеждат домашни посещения, в които предоставят информация за отзивчивите и стимулиращи грижи и следят за развитието на децата в изпълнение на по-широката стратегия за прилагане на пакета за грижи за детското развитие. В момента областните служители разработват законопроект за обществените здравни услуги, в който се предвижда отпускане на бюджетни средства за стипендиите на обслужващия персонал, както и за здравното му осигуряване (Пълноценна грижа за ранното детско развитие [Nurturing Care for Early Childhood Development], онлайн, Putcha, 2019b).
Подобни усилия за институционализиране на програмите за развитие на работната сила и превръщането им в държавна политика могат да имат дълготрайни резултати, тъй като запазват позициите на тези програми при избирането на нови политически лидери. Ако тези услуги се превърнат в очакване на бенефициентите, то намаляването на тяхното финансиране би представлявало непопулярно политическо решение.
Статията е налична онлайн на earlychildhoodmatters.online/2019-12
Снимка: pixabay.com
