Дина ХРИСТОВА
Все повече изоставени деца заминават за чужбина
На фона на постоянните отчети колко добре се развива приемната грижа в България излезе тревожна статистика за намаляване на осиновяванията с над 25%, а те осигуряват много по-сигурен дом на децата. През 2012 г. дом у нас са открили 738 изоставени българчета, докато през 2011 г. те са били 952. В същото време в домове живеят над 4000 деца, а ежегодно се изоставят над 2000 бебета.
Осиновяванията през м.г. на практика стигнаха нивата от 2009 г., когато са били 746. В края на 2009 г. след серия скандали за малкото осиновявания влезе в сила новият Семеен кодекс, според който всяко дете, чиито родители не са се поинтересували от него в рамките на 6 месеца, автоматично влиза в регистъра за осиновяване. Дотогава трябваше да има разрешение от родителите, които в повечето случаи с години не са се появявали. С тази промяна беше обяснено и раздвижването на процедурата през следващите две години.
В същото време международните осиновявания бележат подем. Там също имаше серия скандали с обвинения за искани подкупи, за нежелание на членовете на съвета за международни осиновявания към правосъдното министерство да работят активно. В резултат на това от 2008 г. бяха направени промени в състава му. Така през 2012 г. е дадено разрешение за осиновяване на 395 българчета навън, през 2011 г. – 329, през 2010 г. – 246, през 2009 – 220. За сравнение преди промените в съвета и правилата за работа, направени в края на 2007 г., те са били под 100.
В различни форуми двойките, които чакат да осиновят дете, се оплакват, че в много социални служби се опитват да ги убедят да се насочат към приемна грижа, тъй като за това има осигурено финансиране от бюджета и евросредства за издръжката им в семействата. Вчера и шефът на агенцията за закрила на детето Калин Каменов изтъкна като успех, че са утвърдени 1600 приемни семейства. Обичайното оправдание на социалните работници за проблемите с осиновяванията е, че кандидат-осиновителите имат прекалено големи изисквания към децата.
ОЩЕ ПРОБЛЕМИ
Областните съвети по осиновявания работят доста мудно и не заседават редовно, твърдят още кандидат-осиновители. Една от причините за това е голямото текучество в отделите за закрила на детето, които са водещи при обработката на документите заради ниското заплащане, лошите условия на труд и голямата натовареност. Друга причина може да се търси в политиката за деинституализация, в основата на която е връщането на децата в биологичното им семейство. На практика към това е насочен основният административен ресурс на закрилата на детето и на голяма част от неправителствените организации.
Източник: в-к „Сега“
