Омбудсманът на България, проф. д-р Диана Ковачева, издаде своя годишен доклад.
Национална мрежа за децата е единствената неправителствена организация, до която институцията на омбудсмана е изпратила въпросник, въз основа на който е изготвен независимият мониторинг – важна част от Годишния доклад на омбудсмана.
64 936 граждани и представители на организации получават съдействие от омбудсмана през 2021 година. 14 727 са приключилите проверки по жалби и сигнали на граждани. Най-голям брой са жалбите и сигналите от потребители на обществени услуги.
През 2021 г. институцията на омбудсмана постави акцент върху три нови кампании в подкрепа правата на уязвими групи граждани:
- Кампания за приемане на законодателни мерки за защита от домашното насилие. Омбудсманът настоява Законопроектът да бъде разгледан от Народното събрание в рамките на този мандат.
- Национална кампания „Синьо лято“ за подкрепа на детското психично здраве. Инициативата е организирана с цел да подпомогне децата и техните родители да преодолеят последиците от изолацията, причинена от COVID-19. Тя се
реализира в 12 града, в партньорство с местните омбудсмани, неправителствени организации, БЧК. Училищни психолози консултират безвъзмездно деца и родители. - Защита на правата на пенсионерите
По отношение правата на децата в контекста на пандецияма, и през 2021 г. децата отново не са приоритетна група за подкрепа поради мнението, че те не са пряко рискови от гледна точка на самото заболяване. Мерките са съсредоточени върху бизнеса, повече върху подкрепа на работещите и част от уязвимите групи, но ясно адресирани мерки за децата като група, която има своите особености на развитие, не са предприети.
Децата остават в позицията на обект на мерките, които не са адаптирани и щадящи, несъобразени с техните права и интереси. Трябва да се отбележи и неподходящият начин и език, с който медии и политици продължават да говорят за самите деца като рискова група.
Най-голямото предизвикателство пред децата продължава да бъде социалната изолация и затварянето на училищата. Децата остават извън своята обичайна образователна среда твърде дълго време, което сериозно влияе на тяхното психично здраве. Затварянето на детски ясли, градини и училища, социални услуги и извънкласни форми на занимания оказва влияние не само върху образованието на децата, но и върху тяхното хранене, растеж, физическо и социално развитие и закрила. По този начин децата понасят непропорционална тежест от последиците на пандемията от COVID-19, въздействието на които все още не е измерена и поради това не са планирани адекватни мерки, както за компенсиране на образователните дефицити, така и за здравето и развитието на децата.
Продължителната изолация, съчетана с икономически последици за семействата, загуба на работни места и липса на финансови средства, пораждат нови и по-изострени кризи в семействата, които отключват често насилие и тормоз. Това се отразява негативно на децата, като дори се регистрира по-висок риск от изоставяне на деца, което налага прилагане на спешни мерки за закрила, като например извеждане от семейството на деца в риск от насилие.
Омбудсманът регистрира засилен риск от изключване на голяма група деца от образователния процес, което се определи като дигитално изключване. В тази връзка са изпратени няколко препоръки до министъра на образованието и науката, в които омбудсманът алармира, че над 70 000 ученици не са обхванати в дистанционно обучение, като причината за това е най-често липса на техническо устройство и/или интернет връзка.
В образователно отношение децата със СОП са сред особено уязвимите групи. В жалбите и сигналите до омбудсмана, родителите пишат, че проблемите с обучението на децата им става още по-видимо по време на онлайн обучението и е свързано с липсата на достатъчно часове за работа на децата с ресурсни учители и специалисти, липсата на умения и възможности на децата да се справят с такъв тип обучение. Много от родителите също нямат достатъчно умения, за да подкрепят децата си и да се справят с професионалните си ангажименти, лични задължения и онлайн обучението. Голяма част от децата не са обхванати поради липса на адаптирани технически средства, подходящи учебни материали. Тази ситуация извежда на преден план необходимостта от въвеждане на нови подходи и форми на допълнителна подкрепа за личностно развитие на деца и ученици със СОП.
Продължителната липса на терапевтичен и обучителен процес води до задълбочаване на проблемите при децата по отношение на тяхното развитие, мотивация за учене и загуба на социални умения.
И през 2021 г. оплакванията на родителите, че са възпрепятствани пълноценно да общуват с децата си, представляват значителна част от жалбите до институцията. Този проблем е откроен още повече и в условията на въведеното извънредно положение. Така например, отказите на отглеждащия родител да спазва постановеното от съда решение в частта на лични отношения на детето с другия родител, се обосновава с пандемичната обстановка. В други случаи единият родител приема, че личните отношения могат да бъдат осъществявани единствено чрез средствата за комуникация по електронен път, което пък се отхвърля от другия родител. При тези ситуации, за съжаление, системата за закрила не намира необходимия и подходящ баланс и прилага мерки, които не са адаптирани за новите обстоятелства.
България среща значителни трудности при установяване на процедури, чувствителни към децата, включително наличието и подходящото използване на „сини стаи“ за удобен за деца разпит, гарантиране, че интервютата се провеждат по подходящ начин от адекватно обучен съдебен персонал, предотвратяване на повторна виктимизация и травмиране на деца, и че в съдилищата се следват процедури, подходящи за деца, с персонал от обучени служители, включително вземане на мерки за даване на показания без присъствието на обвиняемия извършител.
В своята работа омбудсманът установява, че правата на децата жертви и свидетели на насилие и престъпления не са гарантирани, те имат ограничен достъп до специализирани услуги, до консултации, психосоциална подкрепа и обезщетение.
България продължава да е силно критикувана за липсата на реформи в областта на детското правосъдие. Все още изискванията на Директива 2012/29/ ЕС за установяване на минимални стандарти за правата, подкрепата и защитата на жертвите на престъпления не са въведени в пълнота въпреки измененията в Наказателнопроцесуалния кодекс (НПК) през 2017 г. Все още измененията на НПК, с които се цели транспонирането на Директива 2016/800/ на ЕС относно процесуалните гаранции за децата, които са заподозрени или обвиняеми в рамките на наказателното производство, не са част от вътрешното ни законодателство.
ОБЩИ ПРЕПОРЪКИ ПРАВА НА ДЕТЕТО:
1. Приемане на специална програма за подкрепа на децата, загубили родител или настойник вследствие на COVID-19.
2. Повишаване на капацитета на системата за закрила с цел ефективно прилагане на превантивни действия, работа, насочена към превенция на риска, за да не реагира само на случаите на нарушаване на правата на детето.
3. Осигуряване на качествено наблюдение и мониторинг на новите резидентни услуги за деца, който ще даде възможност за бърза реакция и мерки за подкрепа.
4. Анализ на работата на училищните психолози и мерки за училищата, където няма психолози.
5. Специални мерки в училище за подкрепа на психичното здраве на децата.
6. Увеличаване броя на здравните и образователните медиатори.
7. Интегрирани усилия за подобряване на обществената среда – детски площадки, училищни дворове, изоставени строежи и опасни сгради в градска среда.
8. Подобряване на базата данни за деца и създаване на интегрирана информационна система, която да отчита конкретната ситуация на детето и развитието й.
9. Въвеждане на единна методология за оценка на най-добрия интерес на детето във всички обществени сектори – образование, социални дейности, здравеопазване.
10. Необходими са конкретни законодателни предложения, планове за действие, бюджетни средства и системи за наблюдение във всички сфери, засягащи децата и техните семейства, като напр. работа, равенство между половете, достъп до здравни услуги, образование и достъпно жилище.
11. Мерки за осигуряване на безопасна обществена среда за децата – детски площадки, центрове за отглеждане на деца.
12. Въвеждане на система за детско правосъдие, съобразена с международните и европейските стандарти за защита на правата и интересите на децата.
13. Осигуряване на достъп на децата до правосъдие и правна помощ.
14. Нови политики и мерки за подкрепа на института на осиновяването.
15. Целенасочена интегрирана политика за подкрепа на семейството, като бъде разработена специална концепция, включваща цялостен подход на мерките.
16. Приемане на нова национална визия за развитието на предучилищното и училищното образование.
17. Развитието на механизми за активно детско участие.
18. Приемане на Национална стратегия за ранно детско развитие, която е фундаментална за въвеждане на интегрирани политики в областта на ранната грижа и е най-добрата инвестиция в детето и неговото семейство.
19. Приемане на ключовите стратегически документи в областта на правата на детето – Национална стратегия за детето и План за нейното изпълнение.
Прочетете пълния доклад ТУК
