През октомври в София се проведе второто тридневно обучение за директори и училищни лидери за работа с модела „Училището като център в общността“. На него присъстваха представители на 12 училища. Обучението беше организирано от Национална мрежа за децата, която с финансовата помощ на фондация “Чарлз Стюърт Мот” от 2014 г. прилага успешно идеята за общностно училище в 13 български училища, разположени в цялата страна.
Цялото обучение беше водено от Крис Джоунс – дългогодишен специалист в сферата на образованието с опит в прилагането на модела в над 16 държави от света, сред които и България. Самата тя дефинира разликата между училището и общностното училище с факта, че второто поставя детето и неговите потребности в центъра, но, както знаем, едно дете не расте във вакуум, а сред своето семейство, приятели и съседи. Затова общностните училища увеличават многократно целевата си група като разпределят вниманието си върху цялостното обкръжение на един ученик.
От друга страна училището разполага с ресурс ( сграда, двор, персонал), който може да бъде използван и принадлежи на цялата общност. Това се случва чрез предлагането на множество извънкласни дейности, курсове и обучения за родителите, както и партньорства с местния бизнес и неправителствени организации.
През първия ден обучаваните имаха възможност да споделят и обсъдят темата и да търсят начин за приложение именно на такива добри практики, отварящи иначе капсулираните българските училища към общността. Фокус беше поставен върху ценностните ни различия и как по-пълното им разбиране благоприятства преодоляването на стереотипите и предразсъдъците, водещи до дискриминация.
Вторият ден беше посветен на деветте стандарта за качество, по които всяко от 13-те училища се самооцененява. На база саомооценката всяко от тях много по-пълно може да дефинира своите силни и слаби и страни и да направи информиран избор за бъдещото си стратегическо развитие. Особено внимание бе обърнато на двата стандарта, чието приложение се оказва най-трудно – „Училищното лидерство“ и „Включване на родителите“.
На третия ден всеки от участниците си тръгна с чернова на „план за действие“. Инструмент, в който бяха отбелязани следващите стъпки за промяна, екипът, който ще се заеме с тях, включително и очакваните резултати и доказателствата, които трябва да се съберат, за да сме сигурни в постигнатия успех.
