Година и половина, след като Министерството на науката и образованието (МОН) се зае сериозно със задачата да върне отпадащите от образователната система деца в клас с по-ранни обиколки по домовете им и след като в екипите на образователните медиатори бяха включени и психолози, социални и здравни работници, полицаи и служители на други институции, усилията явно се оказват ненапразни.
От началото на учебната година върнатите по Механизма за обхват ученици са 8700. От тях 2700 са отпаднали през миналата учебна година, а почти 6000 са записани за първи път, се вижда от предоставената на „Дневник“ справка на МОН.
В края на миналата година образователните медиатори получиха голямата награда „Човек на годината“ на Българския хелзинкски комитет (БХК), а МОН отличи няколко от тях. „Те са хората, на които в немалка степен се крепи образователната система“, каза министърът на образованието Николай Денков на церемонията. Всъщност, и Денков, и предишният образователен министър Красимир Вълчев посочват образователните медиатори като ключови за задържането на децата от уязвими групи и реално – като пълноправни участници в образователния процес. Въпреки това обаче позицията им изглежда несигурна, доколкото те се назначават по проект на МОН или от бюджета на училищата.
Министерството прави уговорката, че медиаторите от съответните детски градини или училища са част от екипите, които посещават семействата и поради това няма как да се направи справка колко деца са записани благодарение само на работата на медиаторите.
Несигурно работно място
В системата на предучилищното и училищното образование към началото на ноември 2021 г. са записани над 695 хиляди деца. Това са 94.47% от всички, подлежащи на задължително обучение, се посочва в справката.
Броят на необхванатите деца и ученици в задължителна предучилищна и училищна възраст е близо 48 хиляди, делът им е 5.53% от всички.
В 903 училища наетите медиатори са наети по проект „Подкрепа за успех“, а 185 училища поддържат тези длъжности със собствени средства, съобщиха пред „Дневник“ от МОН. Проектът е на стойност близо 128 млн. лв. и е по Оперативна програма „Наука и образование за интелигентен растеж“ 2014-2020 г., съфинансирана от Европейския съюз чрез Европейските структурни и инвестиционни фондове. „Подкрепа за успех“, чийто бенефициент е МОН, е с продължителност 30 месеца, считано от 28 февруари 2019 г. Очаква се от средата на 2022 г. да заработи нова национална програма за наемане на образователни медиатори и социални работници в детските градини и училищата на стойност 10 млн. лв.
Общият брой на медиаторите в българските училища през тази учебна година е 1088. Те получават минималната работна заплата за страната. Предвижда се това да се запази и в новата национална програма. В Закона за бюджета за 2022 г. се предвижда увеличение на минималната заплата от 650 лв. на 710 лв.
Проблемът на медиаторите обаче не е толкова заплащането, колкото несигурността на позицията, споделиха пред „Дневник“ образователни медиатори. Някои от тях вземат и допълнителни пари, ако училищният директор реши да ги включи и в някакви други дейности, като тестването на децата с бързи антигенни тестове за COVID-19, например.
МОН изготвя списък на училищата, които имат нужда от образователен медиатор и те се финансират целево по проекта „Подкрепа за успех“. Техният статут в момента е малко неопределен, каза пред „Дневник“ Теодора Крумова от неправителствената организация „Амалипе“, която се занимава с обучението на медиаторите. Те не са назначени на щат нито като част от педагогическия, нито като част от непедагогическия персонал в училищата. „Така всяко едно нещо трябва да се отстоява и предоговаря“, посочи и даде за пример 400-те лева, които МОН е отпуснало допълнително през 2020 г. По времето на извънредното положение за хора на първа линия.
„Министерството на образованието и науката работи много за утвърждаването на длъжността образователен медиатор. Тя е създадена именно за нуждите на образователната система и в частност – на приобщаващото образование“, отговори министерството на запитване на „Дневник“.
Крумова потвърди, че министерството има добра воля и обмисля как да бъде систематизирана работата на медиаторите, за да имат по-голяма устойчивост. По думите й не е устойчив модел назначаването и финансирането им да бъде година за година и да е свързано с условията на различни проекти, както и за всяка година да се явяват отново на конкурс, за да бъдат назначени, без значение дали училищните директори са доволни или не от работата им.
Не само подбират децата от домовете им
Работата на образователните медиатори, за да има траен резултат от нея, е не само всекидневно да събират неявилите се в училище деца от домовете им. За да се върнат трайно в клас, родителите им трябва да проумеят, че образованието е смислено и важно.
„Те трябва да работят и със самите семейства за промяна на нагласата им, да работят за превенция и промяна в общността“, посочи Крумова. За това обаче те трябва да бъдат обучени. Обучението предимно е от неправителствените организации и най-вече „Амалипе“.
„Назначените по проект „Подкрепа за успех“ медиатори бяха обучение от колективи от университетски преподаватели и представители на граждански организации с опит в приобщаващото образование“, посочи МОН. Това обучение е било в рамките на 6 часа и явно недостатъчно. Те са организирани в неформална мрежа и получават постоянна подкрепа основно от „Амалипе“, както и отговори на всички въпроси, които ги притесняват. Всеки месец организацията провежда и онлайн обучения по различни теми, а когато условията позволяват – и присъствени срещи.
„Децата заслужават днешния ден“
Признанията, които получават образователните медиатори, много ги мотивират – чувстват, че работата им е оценена и са още по-амбицирани да я вършат – това е общата нагласа на медиаторите, с които „Дневник“ разговаря. Друго общо за отбелязване е, че не толкова са недоволни от заплащането, колкото от несигурността на позицията им. И да, работата им не е свързана само с размяна на разпечатани уроци и търсене на неявилите се на училище деца.
„Често родителите тръгват за чужбина и оставят децата при възрастните си родители, от които не всички ги е грижа за образованието на децата“, каза Фатме Арслан медиатор в професионалната гимназия по транспорт „Гоце Делчев“ в Пловдив. Тихомир Георгиев, който от 4 години е образователен медиатор в Криводол разказа, че няма въпроси, с които да не се занимава той лично в работата си – дали е битов конфликт в семействата, които обхожда, дали, ако се налага, да разубеждава деца да изчакат с ранен брак, или да се върнат в училище. Самият той е бил неграмотен до 13-та си година, нарича образованието „по-скъпо от златото“ и вярва, че „ако има кой да те подкрепи, можеш във всичко да успееш“, затова не щади сили да убеждава родителите и децата да се върнат в училище.
Източник: в. Дневник, автор Видка Атанасова
Снимка: pixabay.com
