Над 5.6 млрд лв. е наляла държавата в образованието за 2021 г. Сумата представлява 4.5% от Брутния вътрешен продукт, за тази година са предвидени още повече – 6.4 млрд. лв. Въпреки това проблемите остават същите като преди пет години: резултатите на учениците не са се подобрили, продължават да липсват надеждни данни за ефективността на обучението в училищата, не е сигурно, че децата в цялата страна развиват ключовите компетентности, които са им необходими в живота.
Това констатира тазгодишният мониторингов доклад на неправителствената организация сдружение „Образование България 2030“. Документът, който анализира как се справя образователната система, обобщава резултатите под заглавието „Образование в застой“. Сдружението прави и публикува редовни анализи вече пет години и отбелязва, че от 2016 г. досега в образованието в България са се променили много неща, но само на хартия.
Много изпитвани, малко знаещи
През учебната 2021-2022 г. са предвидени Национални външни оценявания (НВО) за учениците от 4, 7 и 10 клас – общо 10 на брой. Дванадесетокласниците пък ще се явяват на два държавни зрелостни изпита (ДЗИ)., припомнят авторите. Те обаче посочват като слабост на системата, че определя успеваемостта спрямо резултатите на учениците от „Програмата за международно оценяване на учениците – PISA“, вместо да разработи собствена скала.
Изследването PISA не е съпоставимо с изпитите от външните оценявания и матурите, защото те измерват знанията на учениците по учебните предмети, докато PISA оценява и компетентностите им да се справят с реални практически задачи от всекидневието, аргументират се от сдружението. Допълват, че изпитите все така остават фокусирани върху предметното знание и възпроизвеждането на информация и все още в малка степен оценяват ключовите компетентности на учениците въпреки направените от МОН заявки за това
Докладът препоръчва очакванията към резултатите от обучението да бъдат фокусирани приоритетно към придобиване на компетентности у децата, както и да се промени форматът на НВО и ДЗИ така, че да оценяват способностите им да прилагат практически наученото.
Много пари, малко резултати
От „Образование 2030“ отчитат, че през 2021 г. разходите за образование са достигнали най-високата си стойност като процент, което е довело до неколкократно увеличение на началните учителски заплати, като началната е достигна 1260 лв. По-малко са и учителите в пенсионна възраст – средна възраст достигна 49 години през 2021 г., припомня докладът.
Правителството удължи с три години срока за създаване на методология за определяне на образователните резултати на училищата, според която пари за повишаване на качеството на образование се отпускат, като се вземат предвид и постигнатите резултати. Тя трябва да отчита и оценките на Националния инспекторат по образованието, но по думите на просветния министър Николай Денков пред „Дневник“ „при сегашния капацитет и система за работа на инспектората проверката на всички училища и детски градини ще отнеме около 30 години“.
Така за поредна година няма инструмент, който ясно да измери добавената стойност от образованието, както и неговата ефикасност. Този недостатък на образователната система, според доклада, допълнително възпрепятства целенасоченото и подкрепено с данни разходване на пари. В момента има усещане за хаотичност във вложенията.
Наскоро МОН обяви, че работи по въвеждането на методика, която да измерва добавената стойност на училищата и която до 2023 г. да се включи и като компонент при финансирането в системата.
Неравен достъп до качествено образование
Към 2014 г. националната образователна визия („Национална стратегия за учене през целия живот за периода 2014 – 2020 г.“) е предвиждала по-високи постижения в сравнение с днешната реалност. Седем години по-късно и четири години след приемането на Механизъм за превенция на отпадането, ситуацията по отношение на обхванатите от системата на задължителното обучение не се подобрява, а що се отнася до предучилищното образование – се влошава, отчитат от неправителствената организация.
Посочва се, че уязвимите групи ученици продължават да са изправени пред образователни, икономически, социални и други пречки при достъпа до образование. Механизмът за превенция на отпадането не обхваща причини като липсата на мотивация за учене и принадлежност към училищния живот, които често са причина за повторно отпадане.
През 2020 г. преждевременно напусналите образованието младежи са били 12.8 % срещу 12.9% през 2014 г. Практически непроменени остават и ниските нива на записване на деца в детска градина – 78.1% за 2020/21 г. при близо 83% преди 7 години, е посочено в доклада.
Според авторите е необходим интегриран подход, за да се гарантира равнопоставен достъп до образование за всички деца в България, който да включва образователни, но и социални, здравни и финансови мерки. Трябва и анализ на мерките в механизма, както и да се добавят конкретни мерки спрямо различните причини за отпадане или риск от отпадане, включително допълнителни дейности по адаптиране на учениците в класните стаи и превенция на повторното им отпадане.
Завършващите работят, но са некомпетентни
Докладът разглежда приложимостта на образованието в две посоки. От една страна, колко от току-що завършващите образованието си се реализират на пазара на труда, като по този показател има напредък. През 2020 г. 80.7% от наскоро завършилите образованието си българи (между 20- и 34-годишна възраст) са заети на пазара на труда (при средно 80.9% за ЕС). По данни на НСИ подобна е и ситуацията за първата половина на 2021 г., когато близо 80% от младите са били заети на пазара на труда.
От друга страна, се отчита в каква степен образованието е подготвило младежите за справянето с проблеми от практиката и в каква степен отговарят на очакванията на работодателите.
Образователната система обаче не работи за разрешаването на този проблем, все още няма механизъм за оценка на качеството и добавената стойност, а ключовите компетентности на учениците остават извън обхвата на НВО и ДЗИ, посочва докладът.
Сред дадените в него препоръки е въвеждането на механизъм за оценка на качеството на професионалното образование и реализацията на завършващите да бъде възприемана като мярка с висок приоритет. Според авторите подобен инструмент би могъл да e обвързан с финансирането на професионалните училища.
COVID образованието: „Криза в кризата“
В началото на 2020 г. българското образование се сблъска с безпрецедентната криза, свързана с COVID-19, носейки редица неразрешени стари проблеми. Системата се справи с първоначалния шок и въпреки всичко образователният процес продължи, но на висока цена.
„Дистанционното обучение задълбочи образователните неравенства, влоши знанията на голяма част от децата и заплашва да увеличи броя на отпадащите от образователната система“, призна МОН в анализ на обучението от разстояние в електронна среда.
От сдружението обобщават, че кризата сама по себе си не е създала нови проблеми, а е задълбочила съществуващите такива с неравния достъп до качествено образование, висок риск от отпадане сред определени групи ученици и липса на ключови компетентности и умения, като например тези за самостоятелно учене, особено важни при дистанционното учене.
Някои от най-притеснителните констатации, изведени от МОН, са, че:
- Децата на родители със средно и висше образование се справят поне два пъти по-добре с учебния материал, отколкото тези от необразовани семейства.
- Около 25% от учениците са в риск от отпадане от образователната система в следващите няколко години.
В пандемията България избра така наречената „синхронна форма“ на обучение, но поради липса на определени умения, техническа обезпеченост и пр. тя доведе и до множество разочарования, отбелязва докладът на сдружението. Важно е тези пропуски да бъдат проучени, разбрани и подобрени в бъдеще, като стъпка в тази посока бе докладът на МОН. Важно е да се разбират и предизвикателствата пред родители и учители, да се предвидят и прилагат стъпки за тяхното минимизиране.
През призмата на родителите учебната 2020/2021 г. показва, че дистанционното обучение на практика не е могло да се осъществява без тяхно участие (според проучване на Синдиката на българските учители 53% от родителите казват, че са отделяли повече време за подготовка на децата си). Това е показателно за липсата у децата на умения за автономно учене и за саморегулация и управление на времето, се посочва в доклада.
За учителите ученето от разстояние също се оказва не по-малко предизвикателно. Според анализа на МОН за 80% от учителите са отделяли повече време в сравнение с присъствената форма, но тези допълнителни усилия не са довели до очакваните резултати, като отново по оценка на педагозите само 40% от учениците са усвоявали преподавания материал. От „Образование 2030“ цитират и проучване на УНИЦЕФ за България, което показва, че 60% от учителите са споделили, че служебните им ангажименти са нараснали значително, а 44% съобщават за влошено психично здраве и прегаряне.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: pixabay.com