Десет метра отговори на въпроса „Как искам аз като родител държавата да ме подкрепя?“ събра Национална мрежа на децата от родителите, които посетиха тазгодишното издание на Академия за родители, което се проведе на 22 февруари в НДК.
Инициативата на Национална мрежа за децата за събиране на посланията от родители, които ще бъдат предадени на политиците, е част от кампанията по представянето на тазгодишния доклад „Бележник 2020: Какъв е средният успех на държавата в грижата за децата?“ Желанието е този своеобразен свитък да бъде посредник между нуждите на децата и семействата, изразени лично от тях, и политиците, които имат властта да удовлетворят тези нужди чрез изготвянето и прилагането на семейни политики.
Две са открояващите се теми, които в най-голяма степен вълнуват българските родители – образованието и здравеопазването, показва обобщението на събраните мнения.
Родителите си представят доброто училище като „съвременно“, „качествено и иновативно“. То трябва да бъде място, където чрез прилагане на „осъвременени подходи в обучението“ да се осигурява „практическо, а не теоретично образование“, „насочено към развиване на умения“. В това училище раниците са леки, поднасянето на информацията е съобразено с възрастта на учениците, а децата са ангажирани в „по-практически дейности“. За да е възможно всичко това, в него работят „добри преподаватели“, държавата „подкрепя учителската професия“ и не превръща „учителите в администратори“. Друга препоръка е в детските градини и училищата трябва да има психолози, които при необходимост да подпомагат „общуването и социализацията“ и възпитаването на активни и „дейни граждани“.
За родителите на по-малки деца сериозен проблем представлява липсата на достатъчно места в държавна ясла и детска градина. Според тях той може да бъде разрешен чрез изграждане на „детски градини и ясли за всички деца“. Друго временно или алтернативно решение според споделено от родител мнение, би могло да бъде и „покриване на половината такса от частна ясла/градина“.
Освен въпроса за достъпа, качеството на грижата в яслите и детските градини е от не по-малко значение за родителите. Според тях качествена грижа означава „адекватна грижа“, „спазване на броя деца в групите“, „да се забранят телевизорите в детските градини“.
За бъде възможна качествената грижа в детските градини и прилагането на иновативно образование в училище, задължително условие е работещите в детските и учебни заведения да бъдат „добре квалифицирани специалисти за деца“. Родителите също така идентифицират и нуждата от „психолози в детските градини и училищата“.
Споделените от родителите мнения извеждат на преден план разбирането, че правенето на политики не е изолирана от живота дейност, а е процес на взимане на решения и изграждане на механизми, които се отнасят до реални хора. Препоръката им за изготвянето на образователни политики е „държавата да уважава и да се вслушва в учителите“, „да ги учи на толерантност“. Родителите акцентират, че са нужни „добре заплатени специалисти (учители, лекари, социални работници), които да си вършат работата съвестно и сърцато“.
Съвестни и сърцати лекари обаче не са достатъчни за качествено и ефективно здравеопазване за децата, без адекватни държавни здравни политики, „приоритизиращи децата в България“. Родителите споделят, че изпитват „трудности при намиране на личен лекар на бебе“ и считат, че е редно спешната помощ да бъде „безплатна за всички деца и във всички болници“.
Родителите искат за децата си „адекватни превантивни здравни грижи“, при които грижата започва преди разболяването, а здравната грижа започва преди раждането с „повече безплатни здравни услуги за бременни“, като например „безплатни дентални грижи и безплатни лекарства“ по време на бременността.
Темата за трудностите при „съчетаването на задълженията за отглеждане на деца и работа“ също вълнува родителите. Те искат „повече възможности за работа на непълен работен ден“, което да позволи на „децата да са повече време в семейна среда, но и майката/бащата да има своята кариера и финансов принос за семейството“.
През август 2019 г. Национална мрежа за децата отправи писмо във връзка с политиките за по-добро съвместяване на личния и професионални живот на родителите и лицата, полагащи грижа до отговорните министерства, големите работодателски организации и синдикати в България, както и Националното сдружение на общините в България. С писмото се настоява за повече възможности за гъвкаво работно време за родителите на деца до 10 години.
В споделеното време, което децата и родителите прекарват заедно, те имат нужда от „премахване на опасните детски площадки и замяната им с нови“, които „да се поддържат по-добре“, „по-здрави тротоари“ за по-лесно придвижване с детски колички, „държавни детски кухни във всички квартали на София“.
Важна част от живота на децата извън училище е физическата активност, която трябва да бъде стимулирана от държавата „като поне един спорт за тях да е безплатен“, както и чрез „подкрепа за масовия спорт“.
Родителите изразяват песимизъм относно капацитета на държавата да ги подкрепя в социалната им роля на родители. В същото време обаче негативните им оценки и констатации за настоящата реалност са придружени с много предложения и отварят вратичка на надеждата, че промяна е възможна: „Като бъдещ родител не разчитам на помощ от страна на държавата, а толкова много бих искала да е иначе“, казва един от участниците в анкетата на Мрежа за децата.
