Националната мрежа за децата (НМД) приветства усилията на отговорните държавни институции за подкрепа на децата и лицата пострадали от насилие, трафик или друга форма на експлоатация. Настоящата обратна връзка е изработена в съответствие с опита на организациите, членове на НМД, които имат практика в предлагането на услугата „кризисен център” (КЦ). В изготвянето на позицията е консултирана и фондация „Международна социална служба-България”.
Високо ценим заявеното желание на отговорните институции методическото ръководство (МР) да се изработи на базата на широко обсъждане, което да включва представители на неправителствения сектор. Надяваме се такова обсъждане действително да се реализира след проведената първа среща по покана на АСП и при наличие на коментари по МР от страна на всички заинтересовани страни.
Във връзка с представения проект на МР, ние, неправителствените организации имаме следните коментари:
Срок за предоставяне на услугите
На срещата, организирана в АСП беше коментирано и ясно аргументирано, че престоят в кризисен център следва да е за срок от не повече от 3 месеца. В този смисъл апелираме 6-месечният срок да бъде преразгледан в зависимост от специализацията на КЦ. Аргумент в посока такова ограничаване на срока е, че след края на втория месец се наблюдава значителен регрес в работата с потребителите. Освен това, бързото разрешаване на случаите би следвало да е приоритет при всички работещи по случая институции. В момента например, има сериозен проблем с непридружените деца, които се настаняват със съдебни решения. Техните решения се бавят с месеци и децата стоят в кризисните центрове по 8-10 месеца, дори повече. Причина за това е мудността в администрацията и координацията. В най-добър интерес за непридружените деца е престоят им да е наистина кратък и да се облекчат максимално процедурите по настаняването и извеждането им.
Опитът от практиката показва, че се налага да се даде и точна формулировка за престой. Предлагаме за престой да се счита периодът на пребиваване от датата на настаняването до датата на напускането, а да не се гледа датата на постановяването от съответния съд.
Мобилни екипи за кризисна интервенция
Предлагаме да се даде точно определение на функциите, които ще изпълняват тези екипи. Считаме, че следва да се изясни например дали ще работят с ОЗД, каква ще е процедурата за сигнализиране и т.н.
Капацитет на КЦ
Методическото ръководство предвижда капацитет до 10 деца или лица. Опитът на неправителствените организации, които предоставят услугата показва, че случаите, в които потребителите са около 10 са изключително редки. През по-голямата част от времето в кризисните центрове услуги ползват между 15 и 17 потребители в един и същи момент. В този смисъл считаме, че фиксирането на максимален капацитет е по-скоро ограничаващ фактор, отколкото предпоставка за ефективна и качествена работа. Нашата препоръка в това отношение е допустимият брой потребители да бъде посочен като интервал (между 10 и 20 лица), т.к. капацитетът и качеството на услугата зависят до голяма степен от организацията на работата. Капацитет от 10 е подходящ при КЦ, които са само за деца. Като цяло в съществуващите към момента услуги има различни мнения и практики по отношение на капацитета. Факт е, че в момента кризисните центрове са препълнени, но причината за това е както в малкия брой налични услуги, така и във финансовия стандарт.
Профилиране на КЦ
Проектът на МР предвижда 6 различни профила на центровете. Високо ценим идеята да бъдат разграничени специфичните проблеми и съответно отделните подходи към решаването им, но в същото време се опасяваме от прекомерно сегментиране. Проблемите на лицата, които се нуждаят от услугата, обикновено са комплексни и често един потребител не принадлежи към само една от посочените групи. Считаме, че разграничение следва да има например между децата в конфликт със закона и тези, които са жертви на насилие или трафик. Предлагаме, в духа на новоприетата Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за детето, да се въведе понятието „деца в конфликт със закона” вместо „деца с противообществени прояви”. Намираме за изключително укорима т.н. дефиниция на ”противообществена проява”, която дава простор на субективизъм чрез разбирането за ”действия противоречащи на морала”.
Може да се помисли за разделяне в отделни услуги и жертвите на трафик и тези на домашно насилие поради различната специфика на работа с двете групи. На този етап всички те се настаняват в кризисните центрове, но работата с тях изисква различен подход към всяка от групите.
Целеви групи
Предлагаме срещу всеки профил да се посочат и съответните целеви групи.
Посочените в методическото ръководство целеви групи изключват от кръга на потребителите децата на възраст от 0 до 7 години. Разбираме, че по същество това спира настаняването на малки деца в услуга която, макар и ограничена във времето, представлява резидентен тип услуга в духа на цялостната държавна политика по деинституционализация и стремежа децата да живеят в семейна или близка до семейната среда. На практика обаче, от услугата кризисен център в момента се нуждаят много малки деца, заедно със своите майки. Според ППЗСП „Когато лицето, пострадало от домашно насилие, е бременна жена или майка на дете, ненавършило 3 години, и е в риск да изостави детето си, тя се настанява незабавно заедно с детето. В случай че майката е придружена от друго свое дете – навършило 3 години, то също се настанява заедно с нея.”. Апелираме да няма фиксирана долна граница за възрастта на децата, за да не се налага да се отделят от майките си, с които, в повечето случаи, заедно са жертви на насилие или трафик.
Предлагаме, освен целевите групи, за които е предназначена услугата кризисен център, методическото ръководство да посочва и групите, за които тази услуга не е подходяща. Такива например са лицата с някои ментални увреждания.
„Кризисно настаняване”
От изключително значение е предложената дефиниция за „кризисно настаняване”. Приветстваме уточнението, че то се предприема „след инцидент”, като тук предлагаме да има допълнително уточнение за максимално допустим период от време, изминал от момента инцидента до настаняването. Тук може да се заимства от разпоредбите на Закона за защита от домашното насилие, според които молба за налагане на мярка се подава до един месец от акта на домашно насилие. Аргумент за това предложение е да се ограничи практиката някои ОЗД да настаняват в кризисни центрове деца или жени, които на практика са неглижирани и нямат подслон.
Като цяло в дефиницията липсва яснота кое определя дадена ситуация за кризисна за едно дете/ лице и налага настаняването му в КЦ.
В тази част предлагаме да се преформулира и описанието за осъществяващите социално посредничество, а именно „представители на специалисти от помагащите професии – лекари, юристи, психолози, социални работници, полицаи, трудови посредници, работодатели, както и на други институции и организации и алтернативни социални услуги, полиция, съд, прокуратура, болница и др.”
По отношение на наличието на педагози в екипа, работещ в КЦ считаме, че това следва да се определи в зависимост от вида на КЦ – за деца или за лица.
Вход към услугата
Предлагаме в МР да се включат насоки за прилагането на Координационния механизъм за рефериране и обгрижване на случаи на непридружени деца и деца-жертви на трафик, завръщащи се от чужбина.
По отношение на настаняването в кризисен център считаме, че то би следвало да става с направление, а не със заповед, като това е валидно както за лицата, така и за майките с деца. Заповеди за настаняване би следвало да има само за непридружените деца.
Представеният списък от задължителни документи за прием в кризисен център съвсем не е изчерпателен. За работата на кризисните центрове съществуват редица указания и постановления, които съдържат множество документи за прием. Считаме, че в настоящото методическо ръководство е необходимо да се посочи изчерпателен списък от необходимите документи, като наблягаме на нуждата в този списък изрично да фигурира и изследване за туберкулоза. Това се налага поради зачестилите случаи на заболели, настанени в кризисните центрове в страната в момента.
Приветстваме факта, че доставчикът на услугата сам ще изработва процедурата по прием в кризисен център. В тази връзка предлагаме в методическото ръководство ясно да се разпишат отговорностите по настаняването и транспортирането на потребителите. Считаме, че в ръководството следва изрично да се посочи, че настаняването и транспортирането се извършват от социален работник от ОЗД и да се опишат случаите, при които настаняването става с полицейска закрила.
По повод последния елемент на процедурата по прием предлагаме персоналът да бъде разграничаван при представянето и запознаването с потребителите. Важно е настанените лица да могат да отличават „изпълнителен екип” (специалисти) и „персонал” (обслужващ състав).
Работа по случай в КЦ
В ръководството е посочено, че ключовият социален работник координира дейностите по изготвянето на специализирана оценка и изпълнението на плана за действие. Според досега действащите указания има разлика между специализирана оценка и оценка на потребностите, а именно че първата е за лицата, а втората – за децата. Апелираме това да се уточни ясно и в настоящото методическо ръководство. Координирането на екипа на КЦ по изготвянето на индивидуален план за услуги/ грижи също не е споменато и описано в настоящото ръководство. В рамките на отговорностите на ключовия социален работник е посочено и изготвянето на „периодична оценка на резултатите и доклад до ДСП”. Считаме, че изготвянето на тримесечни доклади за резултатите би било напълно достатъчно.
Методическото ръководство предвижда периодични срещи на мултидисциплинарния екип за обсъждане развитието на случая. С оглед трудностите по осъществяване на подобни срещи към настоящия момент, предлагаме да се опишат ясно и точно задълженията, отговорностите и периодичността при провеждането на тези срещи. Друга посочена функция на мултидисциплинарния екип е „обсъжда резултатите от специализираната оценка, приема и преразглежда плана за действие”. Тук следва да се уточни, че екипът обсъжда резултатите от плана за услуги/ грижи, а не от специализираната оценка.
Намираме 7-дневния срок предвиден за изготвяне на специализираната оценка от страна на ключовия социален работник за крайно недостатъчен. Практиката по предоставяне на всички социални услуги показва, че е необходим 1 месец за подготовката на такава оценка.
В съдържанието на досието на детето е посочена „оценка на случая”, което всъщност е „оценка на потребностите”. Декларацията-съгласие за оказване на първа помощ и подходящо лечение, от своя страна, няма как да бъде подписана от родител при непридружените деца. В тези случаи насилието над детето идва основно от страна на родителите и следва да се намери подходящо решение за децата при необходимост от лечение и първа помощ.
В съдържанието на досието на лицата над 18 г. е посочена „оценка на потребностите”, което всъщност е „специализирана оценка”.
Прекратяване ползването на услугата КЦ
Предлагаме при прекратяването на ползването на услугата КЦ да се включи точка за прекратяване поради нарушаване на правилата на КЦ (при КЦ, които са за лица). Считаме, че това е изключително важен въпрос, който следва да бъде уточнен.
При проследяването на случая след напускане на КЦ е необходимо да се направят още няколко допълнения. Липсва уточнението, че при завръщане в същата среда, ако има дете с майката, задължително се прави проучване от ОЗД, който се произнася дали това е в най-добър интерес на детето. Към момента много майки с деца са настанявани от ОЗД, но след изтичане на срока на настаняване се връщат отново в средата, подценявайки рисковете. Това от своя страна води до повтарящи се настанявания на едни и същи потребители за едни и същи проблеми, понякога се стига и до фатален край за жертвата. В тази връзка смятаме, че е от огромно значение напускането и завръщането в същата среда да се контролира от ОЗД (за децата). Необходимо е да се уточни и, че ОЗД по местонахождение на детето наблюдава случая на дете, което е било в КЦ и след това спрямо него е предприета мярка за закрила в семейна среда. Липсва конкретно описание за това как точно ДСП наблюдава случаите на лица над 18 г., които са върнати в средата след КЦ.
Осигуряване на основни жизнени потребности
Проектът на методическо ръководство предвижда гаранции за хигиена на хранене и правилно съхраняване на храна и хранителни продукти чрез „осигуряване на безопасни работни практики”. Предлагаме последните да бъдат изрично посочени, т.к. в практиката към момента съществуват множество както минимални, така и изключително подробни стандарти за безопасни работни практики.
Грижи за здравето
В частта за здравните грижи методическото ръководство предвижда КЦ да осигурява съдействие за получаване на стоматологична помощ. Тук поставяме въпроса какво се случва, когато потребителите са неосигурени и кой следва да заплати зъболечението им. По същия начин стои въпроса и с останалите видове медицинска помощ и услуги. Като цяло в практиката КЦ се сблъскват с изключително тежки случаи по отношение на медицинския статус на потребителите и полагането на специализирани грижи за тях се явява сериозен проблем.
По отношение на изискването за специална аптечка предлагаме да се координират изискванията на ДАЗД и АСП за съхранение на лекарствата. ДАЗД изисква наличието на специален медицински шкаф, а МР – аптечка.
Според МР индивидуалната психологическа работа с потребителите се предоставя на определено за това място, извън личното пространство и място за живот. Считаме, че е необходимо да се изясни дали това означава, че работата ще се извършва извън КЦ.
Неясна остава и разпоредбата за психологическата подкрепа на груповия процес и персонала, която „се осъществява под формата на екипна работа”. Приветстваме наличието на такива изисквания, но предлагаме те да бъдат конкретизирани и изведени в отделна точка, т.к. не се отнасят до целевите групи.
Образование
Методическото ръководство предвижда ключовият социален работник от КЦ да съдейства за записването на детето в подходящо учебно заведение. При вменяването на такава отговорност в МР следва да се има предвид, че в някои случаи съществуват обективни пречки това записване да бъде осъществено. Често например, деца, които подлежат на задължително училищно обучение нямат документи за последен завършен клас.
Предлагаме да се уточни, че КЦ осигурява необходимите учебни пособия, помагала и материали, когато такива не са осигурени от учебното заведение.
В тази част се предвижда и персоналът да поощрява активното общуване на децата с техни връстници и „други значими за тях хора”. Неясно остава кои хора влизат в последното определение, най-вече в контекста на въпроса дали КЦ е затворен или отворен тип услуга.
Жизнени умения за самостоятелен и независим начин на живот
Според МР ползвателите на услугата „кризисен център” подават заявленията до службите на компетентните органи по постоянен адрес. На практика, такава възможност в повечето случаи няма. Потребителите не се регистрират адресно по настоящ адрес на адреса на КЦ от съображения за сигурност.
Работа с родители и семейства
Методическото ръководство предвижда доставчикът да осигури на децата възможност за поддържане на връзка с родители, приемни родители и осиновители, „като това е съобразено с най-добрия интерес на детето”. Такава разпоредба е задължителна за услугата ЦНСТ, но при спецификата на потребителите на КЦ в много случаи би била неподходяща. Предлагаме МР по-ясно и категорично да разграничи кръга от деца, за които това условие може да се приложи.
Местоположение
Методическото ръководство предвижда в населеното място да има медицинско заведение, което да осигурява медицинска помощ за потребителите. Добре разбираме аргументите за наличие на такова условие, но считаме, че е редно МР да се съобрази и с факта, че част от настоящите кризисни центрове се намират в населени места, в които няма медицинско заведение. В един от тези центрове, например, при необходимост се вика спешна помощ от близкия град, който се намира на много близко разстояние (10 минути с автомобил).
Материална база
Оценяваме заложената в методическото ръководство идея примерните помещения да осигуряват уютна атмосфера, която да позволява свободното им придвижване. Не трябва да забравяме, обаче, че към днешна дата функционират кризисни центрове, които няма как да покрият поставените изисквания и в това отношение следва да се търси компромис. Има случаи, например, на настанени майки с 3 или с 4 деца, които живеят в една стая. В съществуващите кризисни центрове няма как да се осигурят сервизни санитарни помещения на всеки две спални.
Същото е валидно за функциониращите към момента КЦ и по отношение на достъпността на пространствата за „деца/ лица с различни увреждания”. Изцяло приветстваме разпоредбите на Наредба 6 и изискванията на МР, които гарантират изграждането на достъпна среда за хората с увреждания. Подкрепяме те да бъдат задължителни за всички нови КЦ. Трябва обаче да се намери решение за КЦ, които са построени и пуснати в експлоатация много преди въвеждането на предвидените стандарти и съответно не отговарят на изискванията. В тази връзка предлагаме да бъдат предвидени целеви средства за преустройство на съществуващите КЦ, които да послужат за изграждане на асансьори, рампи, платформи, адаптация на коридори, врати, санитарни помещения и пр. Съществуващите към момента КЦ нямат финансова възможност да направят подобно преустройство без допълнителни целеви средства. Това важи и за новите изисквания за осветлението.
В рамките на специфичните изисквания МР предвижда посоката на отваряне на вратите да е навън. Според противопожарните изисквания входните врати на сградата следва да се отварят в посоката на евакуацията т.е. навън, но такива изисквания няма за вратите на спалните и други вътрешни помещения. Още повече, че за интериорни врати и жилища въобще се препоръчва вратата да се отваря навътре, за да не възпрепятства свободното ползване на общите помещения. В този смисъл предлагаме да се преразгледа изискването на МР всички врати да се отварят навън.
По отношение изискванията за температурата и дадената възможност отоплителните уреди да бъдат регулирани от ползвателите, предлагаме да се добави „в рамките на установените температурни интервали”. По този начин ще се ограничи възможността да се поддържа прекомерно висока температура, която да завишава разходите за отопление на КЦ.
Безопасност и сигурност
Разпоредбите за безопасност и сигурност предвиждат някои КЦ да разполагат с паник бутон, свързан с най-близкото РУП. Предлагаме текстът тук да се ревизира, като МР дава свобода за избор на фирмата, която да осигурява сигнално-охранителната техника и дейност. Още повече, че в т. 12.5. е посочено, че може да се ползва лицензирана фирма.
По отношение на политиката за посетителите предлагаме да се преформулира текста „проверяващите дейността институции и представители на медии”. Представителите на медии следва ясно да се разграничат от проверяващите дейността институции, т.к. медиите не проверяват дейността на КЦ.
Финансово управление и отчетност
Според МР точният дял на административните разходи се утвърждава в договора между общината и външния доставчик. Напълно подкрепяме тези разходи да се определят съвместно и апелираме да не се дават изключителни пълномощия на общината да посочи размера им. Предлагаме да се въведе мярка, която да не позволява прекомерно минимизиране на процента. Практиката показва, че е нормално и необходимо делът на административните разходи да бъде между 10 % и 15 %.
Методическото ръководство разписва и как се разпределят финансовите средства, предвидени за покриване на разходите по предоставяне на услугата. По отношение на режийните разходи предлагаме да се добавят и разходи за текущ ремонт и поддръжка не само на сградата, но и на обзавеждането, техническото оборудване и на транспортните средства. В санитарните и хигиенни средства и материали е необходимо да се добавят и постелен инвентар, облекло и домашни потреби. Липсват описани и разходите за данъци и такси, застраховки, банкови такси и услуги, разходи за информационни кампании.
Защита на децата/лицата от злоупотреба и насилие
Предлагаме да се включи изискване доставчикът на услугата да има разработена вътрешноорганизационна политика за закрила на детето.
Намираме за необходимо в МР да има и насоки за изслушване на детето-свидетел, в които ясно да е определено мястото за това и разпределението на отговорностите на институциите. Тези насоки следва да са съобразени с приетата Концепция за държавна политика в областта на правосъдието за детето и да осигуряват прилагането на приятелско към детето правосъдие.
27 септември 2011 г.
НМД
