Във връзка със зачестилите случаи на престъпления, извършени от непълнолетни и малолетни, и недостатъчно ефективните мерки за закрила и въздействие на деца в конфликт със закона, ние от Национална мрежа за децата, за пореден път обръщаме внимание на спешната необходимост от цялостна реформа в сферата на работата с деца в конфликт със закона и от наказателно правосъдие, основано на разбирането за тези деца като деца в риск, и осигуряването на мерки за закрила.
Конкретен повод за това становище се отразените в медийното пространство и предизвикали обществен отзвук два отделни случая. Първият е обир и побой, извършени от малолетни и непълнолетни в село край Етрополе над 71-годишен мъж. Вторият е постановената присъда на непълнолетен за убийство на баща му при превишаване на пределите на неизбежната отбрана в състояние на силно раздразнение, предизвикано от насилие и тежка обида – упражнявано физическо насилие от бащата върху момчето и майка му.
Отчитайки обществената опасност на извършените деяния и тяхната укоримост, задаваме въпросите – ако на децата беше предоставена помощ и подкрепа от държавата и АСП и те не живееха в крайна бедност и без родителски надзор, биха ли рискували бъдещето си, за да откраднат 80 лева, наранявайки възрастен човек? Ако държавата беше установила навреме наличието на домашно насилие от страна на бащата и компетентните органи – отдел „Закрила на детето“, следствие и прокуратура бяха взели отношение и работили по случая, а на майката и детето бяха предоставени навременно мерки за подкрепа, то дали момчето би извършило убийство, защитавайки себе си и майка си?
Ако държавата беше поела дългосрочен, съществен ангажимент, и ако имаше политическа воля за реформа в областта на детското правосъдие, то всички тези животи – на децата-извършители, на жертвите и семействата им, нямаше да бъдат засегнати.
Зачестилите прояви на агресия и липсата на цялостен и холистичен подход за тяхното преодоляване и подкрепа към малолетните и непълнолетните в затруднено положение са поредно потвърждение за необходимостта от сериозни реформи в сферата на цялостна наказателна политика относно деца в конфликт със закона. В този контекст са и получените препоръки от Службата на Върховния комисар по правата на човека, съвместно с УНИЦЕФ и Алианса за закрила на децата при хуманитарни дейности, които обръщат специално внимание на държавите, членки на ООН, върху проблема с правата на децата, които са изолирани в затворени институции като СПИ и ВУИ.
По данни на Националния статистически институт (НСИ) през 2019 г. на отчет в детските педагогически стаи са водени 9 167 малолетни и непълнолетни лица за извършени от тях противообществени прояви и престъпления. По данни от последна статистика на НСИ, публикувана през април 2020 г, за 2019 година и в сравнение с 2018 г. броят им е нараснал с 69 деца. Намираме за притеснителен факта, че възоснова на данните от Инфостат, общият брой на децата, водени на отчет в педагогически стаи, единствено нараства от 2016 година насам и поддържа сравнително постоянна бройка от над 9000 деца.
Общата бройка деца в четирите интерната по реда на Закона за борба срещу противообществените прояви на малолетните и непълнолетните е 119. Настанените там деца живеят при тежки условия – без адекватен достъп до здравеопазване и образование и подходящи за подрастващи битови условия. От Национална мрежа за децата отново апелираме за намаляване на броя на тези институции и развиване на алтернативни услуги за малолетни и непълнолетни в конфликт със закона.
Видно е, че децата, настанени в СПИ и ВУИ, представляват 1,3% от всички регистрирани деца в детски педагогически стаи в България. На преден план на база на статистиката излиза и друг въпрос, който следва да си зададем, а именно: „Какво се случва с останалите 9057 деца, водени на отчет в детските педагогически стаи?“ Дали за тях се полагат достатъчно грижи и спрямо тях има достатъчно подкрепящи мерки?
Грижата за децата в конфликт със закона, която би трябвало да идва от различни сфери – образование, здравеопазване, социални грижи и др., не се осъществява комплексно. За това можем да съдим и спрямо Становището на Омбудсмана на Република България към Министъра на образованието и науката относно мерки за закрила на здравето и доброто състояние на децата, които се намират в институции от затворен тип, от текста на което изведохме, че има констатирано наличие на неизпълнение на противоепидемични мерки, като например – настаняване на още едно дете по време на извънредното положение във ВУИ „Христо Ботев“ с. Подем, наличие на проблем с броя на персонала. Допълнително притеснение и доказателство за липса на комплексен подход при подхождането към децата – извършители на престъпления или противообществени прояви, е фактът, че се установява, че директорите и персоналът на ВУИ и СПИ нямат оперативна подкрепа на Министерството на образованието и науката (МОН), към интернатите няма спусната инструкция или указание относно специални правила за безопасност в периода на епидемията, която да отчете и спецификата на мястото, в което децата живеят постоянно заедно, а персоналът, повечето от които към пенсионна възраст, имат значителни контакти в обичайната си среда.
Ангажиментът за реформа в детското правосъдие беше категорично поет лично от страна на министър-председателя Бойко Борисов още през 2009 година, когато Национална мрежа за децата представи доклада „20 мнения за 20 нерешени въпроса“, който ясно посочва като един от най-сериозните проблеми липсата на система за детско правосъдие и действието на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни, който е неефективен по отношение на разпознаването на децата с проблемно поведение и децата в конфликт със закона като деца в риск и не предвижда адекватни мерки за подкрепа, които да предотвратят извършването на престъпления или противообществени прояви. След поемането на този ангажимент и Концепцията за държавна политика в областта на правосъдието за детето през 2011 г. и Пътната карта за нейното изпълнение от страна на държавата през 2013 г., ние, от Национална мрежа за децата, многократно сме заявявали, че детското правосъдие следва да бъде един от приоритетите на Министерство на правосъдието. За съжаление, за изминалите повече от десет години, този ангажимент остава само в сферата на обещанията. За реформа в детското правосъдие започна да се говори преди около 15 години и според нас осъществяването й е крайно необходимо, с оглед гарантиране правата на децата и осигуряване на координация със системата за закрила.
По-конкретно и както многократно сме заявявали, считаме, че в сферата на наказателното правосъдие по отношение на деца следва засилено да бъде застъпена философията и принципите на възстановителното правосъдие. Това изисква и създаване на обща концепция и методика за работа с деца в конфликт със закона, която да гарантира гъвкав подход с децата, съобразен с историята на проявите им, ресурсите на детето и подкрепящата среда. Последното пък е залегнало като част от Актуализираната стратегия за реформа на българската съдебна система като съставлява Специфична цел 6 от Стратегическата цел „Гаранции за върховенството на закона, защитата на правата на човека, достъпа до правосъдие и хуманността на правосъдието“. Именно въвеждането на различни възстановителни практики специфично относно непълнолетните и малолетни извършители би дало отлични резултати и би постигнало превъзпитателната си цел спрямо децата. По конкретно, считаме, че проявите на конфликт със закона на непълнолетни и малолетни извършители могат да бъдат адресирани по следните няколко подхода, а именно посредством:
- медиацията между пострадалия и дееца (независимо от неговата възраст);
- семейно-групови конференции;
- омиротворителните кръгове;
- поемане на задължение за въздържане от определено поведение;
- участие в корекционни програми и програми за въздействие;
- социална работа с детето и неговото семейство/ полагащите грижи;
- извинение от страна на непълнолетните и малолетните на пострадалия като част от принципа за компенсация в контекста на възстановителното правосъдие, а не като бланкетно постановена „възпитателна мярка“, на която е придадена тежест на „задължение“ в чл. 13, ал. 1, т. 2 от ЗБППМН. Смятаме, че извинението би следвало да е акт, с който се поема отговорност и се осъзнават последствията от деянието, но съвместно с това следва да е извършено при пълно окуражаване на стремеж към лична промяна и развитие на лични компетентности, стремейки се към най-малко временно ограничаване и последваща бърза интеграция в общността.
Комбинацията между социална работа, индивидуален подход и мерки с наказателен характер, ориентирани към „срещането“ с пострадалия и влизането в неговите обувки, е задължително условие за едновременното постигане на превъзпитателната цел и отчитането на специфичната ситуация и нужда от подкрепа на децата. Предприемането на законодателни изменения в тази насока обаче не следва да бъде самоцел, а да бъде съвместено с подобряване на капацитета и ресурсната обезпеченост на системата, работеща с малолетни и непълнолетни нарушители и системата за закрила на детето.
Ангажимент за последното се съдържа и в Специфична цел 7 „Система на детско правосъдие, насочено към осигуряване на ефективна защита и хуманни корективни мерки“ от Актуализираната стратегия за продължаване на реформата в съдебната система. Поредица публикувани социологически проучвания показаха нагласа и готовност у обществото и у правоприлагащите органи да приемат медиацията по наказателни дела, в това число и в сферата на детското правосъдие. Нещо повече, срочното иницииране, дори и на няколко пилотни проекта в тази насока, би било изключително ефективно в контекста на кризата, предизвикана от COVID-19. Предвид това, от НМД апелираме за:
- Изготвянето на специфични програми, насочени към децата в СПИ и ВУИ и адресиращи преодоляването на психичните последици от социалната изолация, която безспорно поражда насилие и агресия, и предприемането на спешни мерки за тяхното привеждане в изпълнение;
- Провеждане на онлайн консултации с психолози и педагози с цел ефективното изпълнение на превъзпитателната цел, която работата с подобни деца изисква;
- Включване на отделите за закрила на детето, които могат да работят с родителите, и неправителствените организации, работещи в сектора, за подобряване на средата за децата в СПИ и ВУИ;
- Изготвяне на специална инструкция за правила за безопасност на децата и за безопасни условия на труд на екипите в интернатите за периода на въведеното извънредно положение, или да се обърнете с препоръка към орган, който има тези отговорности.
- Намаляване на броя на децата в СПИ и ВУИ и отчитане спецификата на възрастовото им развитие.
От НМД откриваме остра необходимост от и се застъпваме за спешни мерки за цялостна реформа в сферата на детското правосъдие, отмяна на Закона за борба с противообществените прояви на малолетни и непълнолетни и приемане на законодателство, гарантиращо подкрепата и защитата на правата на децата в конфликт със закона. Наред със забавянето на тази реформа повече от 10 години, ключово е и своевременната реформа в местата за настаняване на малолетни и непълнолетни лица, извършили противообществени прояви, а именно социално–педагогически интернати (СПИ) и възпитателни училища-интернати (ВУИ), с цел осигуряване на ефективна защита и хуманни корективни мерки, инкорпориращи принципите и концепциите на възстановителното правосъдие.
Снимка: pixabay.com
