В своя статия Сервет Мустафова, стажант в Национална мрежа за децата, разглежда необходимостта от изучаването на ромски език в училище и обръща внимание на обстоятелството, че образованието е основен фактор за намаляване на социално-икономическата пропаст в обществото ни.
Преди повече от година активни граждани адресираха протестно писмо до Министъра на образованието, младежта и науката Сергей Игнатов относно нуждата от изучаване на майчин ромски език в училище. В писмото се изразява безпокойство, че въпреки установените законови рамки, реално не са осигурени условия за изучаване на майчин ромски език.
Член 29 от Конвенцията за правата на детето на ООН, която България е ратифицирала, постановява, че всяко дете има право на образование по майчин език, подкрепящо неговата собствена културна идентичност. България също така е ратифицирала Рамковата конвенция за защита на националните малцинства, с която поема отговорност да защитава правата им. Документът задължава държавата ни да съхранява идентичността, езика и културата на малцинствата. В българското законодателство са налице наредби, касаещи изучаване на ромски език, но те не се прилагат. Разписани са учебни програми, но няма учебници и помагала, по които да се работи. Няма нито един назначен учител по ромски език. Липсват контролен орган и експерти, които да отговарят за изпълнението на приетите наредби. Няма гласност за това, че всяко дете има право да изучава майчиния си език. Все още в българското училище на обучението по ромски език се гледа като на фактор, който възпира интеграцията на ромската общност в българското общество и като пречка за усвояването на учебния материал от ученика. Въпреки законовата рамка, за учебната 2012/13 година няма нито едно дете, изучаващо ромски език.
Предвид нормативната база и факта, че ромският език е в списъка на критично застрашените езици в Европа, в това число и в България, считам за необходими и неотложни следните мерки:
- Институциите да осигурят реални условия за изучаването на ромски език в училище като свободно избираема подготовка;
- Децата от малцинствен произход да бъдат насърчавани да запишат като свободно избираема подготовка часове по майчин език, включително ромски;
- Да се заделят средства от бюджета за образование за изготвяне на учебници и помагала по ромски език и за подготовка на съответните експерти и педагози;
- Да се възстанови подготовката на преподаватели по майчин ромски език в българските университети, за справка специалността „Начална училищна педагогика и ромски език“ във ВТУ „Св. Св. Кирил и Методии” спира приема на студенти през 2007 г.
Вярвам, че темата за ромския език е изключително важна и е необходимо нормативните рамки да бъдат прилагани. Големият брой деца билингви, за които българският език не е майчин език, налага подготовката на учители, способни да обяснят учебния материал на разбираем за ученика език. Предимствата на изучаването на майчин език тепърва ще се оценяват в българската образователна система, то е не само правно задължение, което страната ни е поела, но и необходимост за самите учители и ученици в процеса на обучение.
Сервет Мустафова
Снимка: flickr/Abee5
