Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) постанови, че неправителствена организация (НПО) има право да заведе жалба от името на ромски младеж, починал в психиатрична болница в Румъния. Това е прецедент в практиката на Съда, който е от изключително значение за делата срещу България от името на децата от Домовете за деца с умствена изостаналост, които Българският хелзинкски комитет води от 2012 г. насам.
По делото Център за правни ресурси от името на Валентин Къмпеану срещу Румъния Голямата камара на ЕСПЧ намира нарушения на чл. 2 (право на живот) и чл. 13 във вр. с чл. 3 (право на ефективно правно средство за защита) от Европейската конвенция за правата на човека (ЕКПЧ) за това, че румънските власти са допуснали смъртта на 18-годишния Къмпеану – млад ХИВ-позитивен ром с тежко психично заболяване в психиатрична болница. Българският хелзинкски комитет се включи като трета страна по делото.
„След пробива на Къмпеану вече е сигурно, че делата заведени от БХК срещу България за смърт и малтретиране на деца от институциите ще бъдат спечелени и държавата осъдена“, заяви адв. Маргарита Илиева, правна директорка на БХК, която води българските дела.
Основният въпрос по делото е дали Центърът за правни ресурси (ЦПР) има право да води дело от името на Валентин Къмпеану без да са били упълномощени за това и без да са имали значителен контакт с него, докато е бил жив.
ЕСПЧ посочва, че въпреки, че ЦПР започва правни действия малко преди смъртта на Валентин, а след това води редица процесуални действия, имащи за цел да изяснят обстоятелствата около смъртта му, нито един национален орган не оспорва правото на организацията да представлява Къмпеану.
Посочвайки изключителните факти по случая, както и сериозните нарушения на правата на г-н Къмпеану, ЕСПЧ намира, че ЦПР има право да води делото от името на Валентин. В противен случай, според Съда, твърдените сериозни нарушения на Конвенцията няма да могат да бъдат разгледани на международно ниво и съществува риск, румънската държава да избяга от отговорност по Конвенцията, само защото не е осигурила настойник или попечител на Валентин, което е трябвало да направи по закон.
Разглеждайки жалбата по същество, ЕСПЧ намира нарушение на чл. 2 (право на живот) на ЕКПЧ, за това, че румънските власти не са осигурили необходимите закрила за живота на Къмпеану. Валентин е бил настанен в медико-социален център, който не е бил предназначен за грижи за ХИВ-позитивни хора и хора с психически проблеми; бил е преместен в Болницата „Пояна Маре“, въпреки, че първоначално това е отказано, заради липсата на ресурс за лечение на ХИВ и въпреки че властите са знаели за тежката ситуация в болницата, описана след това в доклада на КПИ; на Валентин никога не е назначена анти-ретровирусна терапия, както и подходяща терапия за психичните му проблеми (бил е третиран главно с успокоителни.
Освен това ЕСПЧ намира и процесуално нарушение на чл. 2, заради това, че румънските власти не са уточнили обстоятелствата около смъртта на Валентин и не са идентифицирали виновните за неговата смърт.
ЕСПЧ присъжда и 10 000 евро на ЦПР и 25 000 евро на Interights, които подпомагат ЦПР, като разноски по делото. Съдът не присъжда обезщетение.
Източник: bghelsinki.org
Снимка: rgbstock.com/ lusi
