Skip links

НПО и кандидат-депутатите отпаднаха от поправката “Яне Янев”

Шефовете на електроразпределителните и водните дружества, доставчиците на газ и топлофикациите ще представят пред Сметната палата декларации за доходи и имущество. Това беше прието във вторник от Народното събрание, когато на второто четене бяха приети промените в Закона за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, известни като поправките “Янев” по името на вносителя им Яне Янев, лидер на РЗС.

Освен тях декларации вече ще са длъжни да подават евродепутати, синдикални лидери и представители на работодателски организации, участващи в Съвета за тристранно сътрудничество.

Промените в закона, включително и името му, в което бяха записани и “обществени” длъжности, бяха предложени миналата седмица от РЗС, а популистките текстове бяха подкрепени от всички партии от страх да не бъдат обвинени в “закрила на монополите”.

След остра реакция от страна на неправителствените организации (НПО) от промените отпаднаха членовете на ръководствата на юридическите лица с нестопанска цел, работещи в обществена полза, както бе формулирано в проекта. Те няма да са длъжни да декларират имущество, както настояваха от РЗС. Отпадна и това задължение за кандидат-депутатите.

Това се случи само три часа след като на извънредна правна комисия ГЕРБ и РЗС набързо заличиха внесена преди ден корекция в проекта между първо и второ четене, според която не всички НПО декларират имуществото си, а само тези, които получават средства от държавния бюджет и по европейски програми.

Причина за колебанието на вносителите от РЗС бяха острите нападки от страна на гражданския сектор, че властта търси начин да отмъсти на критиците и опонентите си отвън. Освен това НПО -та, регистрирани в обществена ползва, и сега подлежат на задължителен одит всяка година и подават финансови отчети в Министерството на правосъдието.

При обсъждането в пленарна зала БСП коментираха, че след приемането на такава норма за НПО ще възникне въпросът и за деклариране на доходите на банки и медии.

“Защо НПО да си обявяват имуществото, а например медиите, които също ползват евросредства, особено в последно време, да не го правят”, попита Мая Манолова от БСП. Тя настоя за равнопроставеност.

“Принципът, който днес беше обсъждан в правната комисия, включително и в присъствието на представители на неправителствения сектор, беше или всички, или никой. Т.е. или всички НПО-та, които са регистрирани в обществена полза, техните шефове да подреждат на контрол, т.е да подават декларации за имотното си състояние, или никой”, заяви депутатът от РЗС Емил Василев.

Решението да отпаднат ръководителите на НПО от списъка с лица, които трябва да се отчитат пред Сметната палата депутатът обясни така: “След като видяхме, че левицата и ДПС, който аз наричам прокорупционни партии, използваха проблемната точка 39, за да се опитат да бламират целия закон, затова ние решихме да оттеглим точка 39, и това за НПО-тата изобщо да отпадне, за да нямат те аргумент. Защото те са прокорупционни партии и се опитват да опонират на един прекрасен, страхотен антикорупционен закон”.

Той изброи кои нови длъжности влизат към задължените по този закон:

“Първо инспекторатът на Висшия съдебен съвет, те трябва да подават декларации пред Сметната палата, също така шефовете на митниците – има се предвид всички шефове в централното митническо управление. Трябва до ниво териториална данъчна дирекция и в НАП шефовете да декларират доходи, също така трябва шефовете на тристранния съвет, т.е. синдикатите, работодателите, шефовете на тези организации се има предвид.”

Преди окончателното гласуване на закона се проведе заседание на правната комисия, което започна с 20 минути по-рано от обявения си час и на него незнайно как се озоваха представители на няколко НПО,които подкрепят силно оспорваните от гражданския сектор поправки на РЗС. Те не успяха да обяснят как са научили за заседанието, насрочено в последния момент, при положение, че останалите техни колеги не знаеха. Представени бяха писма за подкрепа на законопроекта от Национална асоциация Българско Черноморие, национална организация “За и на хора с увреждания“, Национално движение “Квартала“. Те обвиниха депутатите, че ще прикрият 80 млн. лв. годишно, ако разделят неправителствените организации на такива, които ползват държавни и европари и други, които не ползват.

Мая Манолова междувременно обяви пред колегите си, че е получила есемес от членове на НПО, които не са били допуснати до заседанието и са задържани от охраната на парламента на входа. След дълго суетене, продължило почти 45 минути след началото на заседанието, шефката на правната комисия Искра Фидосова каза, че на входа вече не чака никой.

Фидосова отрече да е канила някакви организации. Тя също така уточни за протокола, че през последните дни много НПО са се изказали пред медиите против предложението на Яне Янев, засягащо целия обществен сектор.“Днес обаче смятам, че ето, има много хора, които са “за“, допълни тя.

Последва кратко обсъждане, на което Фидосова театрално молеше Емил Василев да не оттегля идеята си за ограничен обхват на задължените НПО-та, но той отказа и проектът замина в първоначалния си вид към второто си четене в пленарна зала.

На заседанието присъстваха едва шестима от ГЕРБ, двама от БСП и един от РЗС. Всички тези 9 присъстващи бяха преброени като 19 гласували. Останалите членове на комисията не се появиха по време на цялото спорно заседание и Фидосова възкликваше, че слага някого с глас “въздържал се” и така практически нагласяваше резултата.

Законопроектът на Яне Янев, прокламиран от него като “най-прозрачния”, защото щял да разкрие доходите на мафията, срещна остри критики и отпор от различни страни, включително от председателя на Сметната палата Валери Димитров. Той коментира, че поправките променят изцяло идеологията на закона и вероятно противоречат на Конституцията. Димитров се усъмни, че контролните органи могат да проверят хилядите кандидат-депутати и това на практика може да блокира работата на палатата, която и в момента проверява над 15000 души.

Миналата седмица поправките бяха гласувани на първо четене в драстично нарушение на Закона за нормативните актове, тъй като не беше обявен публично 14 дни преди гласуването му, нито мина през правната комисия. Самата Искра Фидосова дори отсъстваше от парламента.

За да се “легализира” вкарването на частни дружества и НПО в закон за висшите държавни длъжности, по време на самото пленарно заседание бе сменено името на закона – от Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи висши държавни длъжности, той стана Закон за публичност на имуществото на лица, заемащи държавни и обществени длъжности.

Според авторитетни представители на НПО проектът нарушава чл. 8 от и Европейската конвенция за правата на човека, не съдържа анализ за съответствие с европейското право, нито финансова обосновка. Президентът бе предварително сезиран да наложи вето.

Александър Кашъмов от Програма “Достъп до информация” попита защо РЗС не разкрие имуществото на роднините на лицата във властта или на управляващите държавни и общински дружества, където лежи истинската корупция. Антоанета Цонева от Института за развитие на публичната среда сравни ставащото в България с гоненията на НПО с чуждо финансиране в Русия и Беларус.

 

Източник: mediapool.bg

Снимка: sxc.hu/nkzs

Разгледай
Слайд