Забрана за извършител на домашно насилие да звъни на жертвата по телефона, да се свързва с нея по електронна или обикновена поща, както и по всякакви други системи за комуникация, включително и социалните мрежи. На насилниците не се издават или да се отнемат разрешителни за оръжия. Такива нови и по-строги мерки са предложени за промени в Закона за защита от домашното насилие, който подлежи на обществено обсъждане до края на януари.
Проектът, подготвен от Министерството на правосъдието, предвижда също допълнителна защита за децата. Когато те сами са пострадали, или са станали свидетели на домашно насилие, ще бъдат насочвани към специализирани услуги – психологическа помощ, настаняване в кризисни центрове или защитени жилища.
Временно съдът ще определя срок, в който детето да остане да живее с пострадалия родител или този, който не е участвал в насилие.
Извършителите на посегателства към своите близки вече не само ще получават забрани да живеят с тях, или да ги доближават в дома им и на работа, а ще бъдат задължавани да участват в програми за преодоляване на агресия, справяне с гнева, лечение на алкохолна или наркотична зависимост.
Заради заразата с COVID-19 сигналите за домашното насилие на 112 са се увеличили, се сочи в мотивите към законопроекта. От 1 януари до 13 май 2020 г. те са били 4875, като 4056 от тях са в периода 13 март-13 май 2020.
За първите 5 месеца на 2020 г. съдилищата в страната са издали 3240 заповеди за защита от домашно насилие, докато за същия период на 2017 г. те са издадени 2440, а през 2018 г. -2981. Миналата година е имало 823 пострадали деца, докато през 2019 г. те са били 658.
Психически и икономически тормоз
С промяна в Наказателния кодекс проектът въвежда понятията „психическо и икономическо насилие“, които се изброяват редом до физическото и сексуалното домашно насилие.
Определението за психическо насилие е „умишлено сериозно засягане на психологическата неприкосновеност на дадено лице“. То се осъществява чрез „принуда или заплахи, вербално насилие, тормоз, постоянно критикуване, засрамване, порицаване, използване на обидни имена и епитети, присмиване, имитиране, публично унизяване и др.“
Икономическото насилие е посочено като „поставяне на дадено лице в икономическа зависимост, изразяваща се в отнемане на достъп до икономически възможности и ресурси…“. В същото понятие е включено още „изолиране на жертвата чрез лишаване от средства за независими дейности, контрол на достъпа до здравеопазване, заетост и образование“.
Предстои също сегашното понятие „фактическо съпружеско съжителство“ да се замени с ново – „фактическо съжителство на съпружески начала“. Даденото за него определение е като доброволно съжителство на „две пълнолетни лица, по отношение на които не съществува родство, представляващо пречка за сключване на брак, при което лицата се грижат един за друг или за общо домакинство“.
С промяната на закона се създава Национална комисия за превенция и защита от домашно насилие. Тя ще се оглавява от вицепремиер, в нея ще участват зам.-министри от 7 министерства и шефове от три агенции. Освен че ще разработва стратегии и програми, комисията ще поддържа база данни за случаите на домашно насилие и регистър на всички лицензирани доставчици на социални услуги, които имат дейности по защита на жертвите.
С промените в закона за Защита от домашното насилие ще се въведе и централен регистър за случаите на домашно насилие. Там ще има информация за извършителите и пострадалите, в какви взаимоотношения са, какво насилие е било упражнено – физическо, психическо, сексуално, икономическо или друго, продължителност на насилието, вреди, история на насилието в отношенията, подадени молби за издаване на заповед за защита, какви мерки са били налагани и др.
Предвижда се от бюджета да се отделят пари, с които да се финансират програми за превенция на домашното насилие – в училища, с органите на съдебната власт, с МВР, организиране на семинари и конференции.
Жертвите на домашно насилие ще се възползват от специализирани услуги като денонощна безплатна телефонна линия за консултации, настаняване в кризисен център за пострадали, подслон след 6-ия месец от извеждането.
Законопроектът предвижда и увеличаване на срока за подаване на молба за защита от домашното насилие, който сега е до 1 месец. Авторите на проекта предвиждат да бъде увеличен на до 3 месеца, а в изключителни случаи и до 6 месеца. Целта е преодоляване на първоначалния психологически шок и страха от насилника.
По-бързо съдебно производство за защита от домашно насилие предвижда законопроектът на Министерството на правосъдието. Магистратите веднага ще започват да събират доказателствата, без да приканват страните към спогодба или медиация. Това се прави, за да се избегне травматизиращ контакт на пострадалия от домашното насилие с извършителя. Бременни от домашен насилник, настояща и бивша съпруга също ще могат да търсят защита.
„В този законопроект бяха приети няколко ключови предложения, направени от мен и институцията, която представям. Смятам, че най-важната от тях е за промяна в Наказателния кодекс, при която отпада изискването за системност. Тоест – не е нужно пострадалият да е подавал три пъти сигнали и те да си били регистрирани, за да се предприемат мерки срещу насилника“.
Това обясни пред „Труд“ омбудсманът Диана Ковачева. Тя е участвала в работната група, подготвила проекта и по нейно предложение е прието задължението на личните лекари да подават сигнали за случаи на домашно насилие, задължителната терапия на извършителите и др.
Източник: в. Труд, в. 24 часа
Снимка: pixabay.com