Авторът на статията е Ева Борисова от Асоциация “Родители”и дългогодишен автор в мониторинговия доклад „Бележник – Какъв е средният успех на държавата в грижите за децата”. Материалът ще бъде публикуван в раздел “Детско здраве”, част от Бележник 2025.
Новата международна класификация на болестите определя хазарта като зависимост, тъй като става дума за сериозна комплексна болест. Национална мрежа за децата (НМД) следи с особена тревога липсата на адекватни политики за превенция на хазартната зависимост. Заедно с наши членове от години алармираме народните представители за снижаването на възрастта при злоупотреба с хазарт, увеличаващия се брой на деца в риск поради хазартна зависимост на един, а често и на двамата родители.
Предприехме активна кампания срещу рекламата на хазарта. Информирахме народните представители за допуснатото в продължение на повече от година прекратяване на функционирането на регистъра на зависимите и пълната липса на информационни кампании за превенция.
Особена тревога буди интимната свързаност на хазарта със спорта, който обичайно би следвало да се разглежда като един от инструментите за превенция на зависимостите на фона на недостатъчната и често дезадаптирана към нуждите на младите хора материална база на училищата и читалищата в качеството си на културни институции. Тревожна е тенденцията, която се наблюдава в терапевтичните общности на бърз преход на млади хора в порочния кръг на хазарт, заеми, кражби и залагания на предмети в заложни къщи, тежка задлъжнялост към бързи кредити и то още в първите години на навършване на пълнолетие, отключване на употреба на наркотици за справяне с нарастващата, дори непоносима тревожност и последващото въвличане на подрастващите в разпространение им.
Радостта ни от инициативата, в края на 49-тото НС, за забрана на широко промотираната в публичното пространство реклама на хазарт, бе бързо помрачена от приемането на един силно лобистки закон, вкаран в зала в последния момент, без достатъчно време за обществено обсъждане, който видимо обслужва интересите на хазартния бизнес и излага на още по-голям риск от тежки и в много случаи необратими последствия цялото общество.
От друга страна, трябва да признаем, че действително има и някои позитивни страни, породени от промените в закона. Беше забранена телевизионната реклама, бяха предвидени важни мерки за защита на потребителите, като ограничаване нивото на еднократните загуби и ограничаване на продължителността на присъствието в интернет страницата на хазартните оператори. Въведоха се намалени максимални стойности на залозите за лица под 24 години, автоматично вписване в регистъра за забрана на достъп до хазарт на лица, получаващи социални помощи, бяха въведени защитни механизми свързани с малките населени места до 10000 души и др. Министерство на здравеопазването (МЗ) беше включено заедно с Министерство на младежта и спорта, като разпоредител на средствата отчислени от хазартния бизнес за целите на превенция на хазартната зависимост.
В същото време, практически беше узаконена рекламата на хазарта във външните пространства, включително поставянето им върху фасади на сгради, както и превръщането на входовете на местата предлагащи хазарт в огромни рекламни съоръжения. Нещо повече, с дефиницията за реклама и липсата на достатъчно ограничения, адекватна регулация и санкционен режим в същност беше разрешено да се разпространява реклама, която директно приканва потребителите да участват в хазартни игри, включително като създава впечатление, че с участието в играта, потребителите ще могат да разрешат лични и/или финансови проблеми, като ще постигнат финансово благополучие, приканвайки гражданите да участват в нея с обещания за големи печалби. Важно е да се спомене, че текста е взет от етичния кодекс на Съвета за саморегулация, който в същност го забранява.
Буди недоумение факта, че беше намален забранителния срок за отписване от Регистъра на уязвимите лица към НАП от 6 месеца на 30 дни. Предвид месечната честота на обновяване на този регистър, това може да даде възможност на едно и също лице да се запише и да се отпише още преди изобщо да попадне в списъка. Очевидно е, че никакви терапевтични мерки не могат да дадат резултат за по-малко от 6 месеца и не виждаме обоснована необходимост в намаляването на минималния срок на пребиваване на едно лице в него. Лобистката същност на този текст, ясно личи от реакцията на някои хазартни оператори. „Забраните паднаха“, както един от хазартните оператори уведомява клиентите си за промените в Закона за хазарта.
Въпреки че беше забранена телевизионната реклама на хазарт, най-влиятелните хазартни оператори продължават да рекламират бранда си под рубриката „спонсорство“. По този начин в двете частни национални телевизии се появиха реклами на футболното първенство, чиято основна цел е да дадат конкурентно предимство на спонсора им и възможност на хазартния оператор да поддържа финансовото си влияние в медиите. Буди тревога широкото отваряне на вратата за спонсорство от страна на компаниите за залагания в области като образование, култура, здравеопазване, иновации и др., което позволява почти безконтролното разпространяване на една от най-трудно доказуемите, но изключително увреждаща форма на корупция – злоупотребата с влияние.
Нима не е достатъчно видима тежката хазартна зависимост, до която е доведен българския спорт и българската спортна журналистика, та искаме да получим още от същото в сфери, като образование, здравеопазване и култура?
До момента на редакционното приключване на Бележник 2025 не е издадена нито една от трите наредби предвидени по Закона за хазарта, които трябва да регламентират детайлно и да приведат в действие защитните мерки за потребителите и да ограничат негативното въздействие върху обществото.
Хазартният бизнес привлича млади хора за служители чрез подвеждащи реклами от типа – „Не е нужно да знаеш език, за да си велик“. Подмамени от високи възнаграждения, включително нерегламентирани бонуси, младите хора често работят нощно време на смени, които значително надхвърлят 8 часа, напускат или занемаряват обучението си във висшето образование.
В големите градове вече има откази за разрешения за ползване на сгради за училища на основание наличие на съществуващ хазартен обект.
