Промяна в Наредба 12 от 21-ви юли 2014 г., приета тихомълком от Министерството на здравеопазването, задава нови критерии за това кога едно дете е родено живо и може да бъде признато за личност и кога остава със статут „боилогичен отпадък“.
Според новото правило децата, които се раждат под 800 гр. и преди 26-ата гестационна седмица ще се считат за абортирани, дори и да са живи и да имат шанс за оцеляване, информира Дневник. Досега границата беше 600 гр. и 22 гестационна седмица. Наредбата създава парадокс, който разгневи родители и общности, ангажирани с темата – дори детето да се роди живо, но не оцелее поне три дни – също ще се счита за аборт и родителите му няма да имат право да го погребат.
Всяка година в България се раждат около 600 мъртвородени бебета, а 14% от всички починали деца до пет години у нас са новородени, издъхнали в първия ден от живота си. България е сред водещите страни в Европа по смъртност в тази категория. С промяната в Наредба 12 обаче статистиката ще може да се манипулира и да започне да изглежда по-добре, защото повечето от мъртвородените бебета вече ще влизат в графата аборт, а тези, които се раждат над границата от 800 гр. ще имат повече шанс да живеят.
„Добре дошли в средните векове“,
написа по този повод д-р Бояна Петкова в публикация в профила си във „Фейсбук“, която бързо се разпространи в социалната мрежа и освети новия проблем в здравното законодателство. Д-р Петкова е един от най-яростните защитници на правата на родителите с мъртвородени бебета и основател на фондация „Макове за Мери“. Тази кауза става нейна, след като през април 2012 г. втората й дъщеря – Мери – се ражда мъртва, и Петкова научава, че законът не й позволява да регистрира и да погребе детето си като личност, а плодът се третира като биологичен отпадък и се унищожава в болницата. Фондация предлага подкрепа на родители, преживели перинатална загуба и се бори да въведе малка промяна в Закона за гражданската регистрация, който да позволява погребването на мъртвороден плод.
Според становище, публикувано от Петкова на страницата на фондация „Макове за Мери“, медицинският напредък позволява оцеляването на бебета, родени с тегло около 600 грама и около 24 г.с. в около 60% от случаите при полагането на максимален обем високоспециализирани медицински грижи, но с риск за дългосрочни увреждания. При 800 гр. след 26-а г.с. шансовете достигат 80%, а за бебета, родени около или след 28-а г.с. с тегло 900-1000 грама – дори 85-95%.
Тъй като няма общоевропейско право всяка страна сама определя критериите. Общата тенденция е границите да се занижават именно заради напредъка на медицината, затова и решението на българското здравно ведомство няма логика, смята основателката на „Макове за Мери“. В Германия например а потенциално жизнесопособно се смята бебе, родено с тегло над 500 грама и 23 г.с. В Швейцария за бебета, родени живи (с признаци на кръвна циркулация) между 22-а и 24-а г.с. се полагат палиативни грижи, даващи възможност животът им да приключи без страдание.
В позицията на Петкова е посочено, че възможните причини за вдигането на границата у нас са както икономически, така и социални.
Грижите за тези деца са една от най-скъпите пътеки, покривани от здравната каса, като разходите възлизат на между 3000 и 4000 лв., при това за случаи, които нямат много шанс за живот. „Не можеш да оправдаеш разходи по някого, който според всички правила на държавата не е съществувал. Съответно парите, похарчени в опит да се съхрани животът на това бебе, са реална загуба за съответната клиника и не могат да бъдат възстановени по никакъв начин.“, пише в становището на фондацията. И веднага се допълва:
„Е, добре, ще си кажем всички ние – това не може да е аргумент да не се проведе добросъвестно реанимация и да не бъдат положени максимални усилия за съхраняване на живота на това бебе. Е, да, съгласна съм. Но следва да сме наясно, че когато действаме в контекста на икономическа принуда, невинаги взимаме най-добрите решения. Разбира се, всичко това е напълно спекулативно и в никакъв случай не бих си позволила да отправям обвинения към когото и да е. Просто искам да стане ясно, че подобна нормативна уредба създава несигурност в обществото и поражда съмнения – независимо оправдани ли са те или не. Не е редно възможността за злоупотреба с човешкия живот /дори и хипотетична/ да бъде нормативно регламентирана.“
Ако оцелеят, вероятността на тези деца да имат увреждания е голяма, а това пък ще задължи държавата да ги подкрепя през целия им живот. Задено с това в България съществува остър недостиг на квалифицирани неонатолози и неонатологични сестри, както и на реахабилитатори и специалисти, които да могат да поемат грижите за тези деца.
„Човешкият живот не е предмет на бюрокрация“
„Критериите са значително завишени, а това са критерии, въз основа на които правото признава на един живо роден плод в качеството му на дете, на човек. Тук е фронтовата линия за борба на човешките права“, каза по повод новия медицински стандарт и юристът Стоян Ставру пред БНР. „Човешкият живот не трябва да е предмет на бюрокрация“, категоричен беше специалистът по семейно право.
Той обясни, че сега децата, родени под 800 гр. и преди 26-ата гестационна седмица на практика не съществуват за правото, дори ако се родят живи и в последствие починат. „В този случай е предвидена възможност за 3-дневен период, в който да се изпита способността на детето да живее, но ако в рамките на тези 3 дни, макар, че е родено живо, то почине, се смята, че то никога не е било раждано. А всъщност по дефиниция на същата тази наредба то е живо роден плод – има признаци на кръвна циркулация. Обаче тъй като е под съответните критерии и не е успяло да доживее третия ден на живота си, то за правото никога не е съществувало.“
Отново за пример е Германия – там е дадена възможност на родителите да получат тялото на детето си дори, когато е мъртво родено, да го погребат, да му дадат име. У нас се съставя акт за раждане на мъртво родено дете, обаче не се дава разрешение на родителите да вземат и да погребат тялото.
И според Ставру става въпрос за икономически и административни интереси зад промените в медицинския стандарт. „Отглеждането на недоносените бебета е трудоемко и финансово неизгодно, тъй като болниците са търговски дружества, оставени на самоиздръжка, а специализираните неонатологични кадри напускат потъващия кораб“, казва той.
Източник: dnevnik.bg
Снимка: morguefile.com/idahoeditor
