Нова методиката на Агенцията за социално подпомагане за планиране на социалните услуги ще остави деца, семейства и хора в уязвимо положение без подкрепа. Причината е начинът, по който се изчислява как и с колко души ще работят социалните услуги. Така, вместо да разширява възможностите за подкрепа, тази методика ги намалява драстично.
И в момента общият брой на отворените случаи на деца от отделите за закрила на детето са два пъти повече от местата в социалните услуги.
По този повод 99 организации, доставчици на социални услуги и общини, сред които и Национална мрежа за децата, изпратиха писмо до Лазар Лазаров, служебен зам. министър председател и министър на труда и социалната политика, и Румяна Петкова, изп. директор на Агенцията за социално подпомагане, с което предлага промените да се преразгледат.
Според методиката, предложена от АСП, под капацитет на действащите услуги, независимо от характера им, се разбира брой места или 1 място = 1 потребител. Предложеният подход се базира на погрешната хипотеза, че капацитетът е равен на броя на потребителите, както и че всеки потребител получава по една дейност за подкрепа.
Този подход, който е подходящ за „Резидентна грижа“ или „Подслон“, не е подходящ за полудневните, дневните и почасовите услуги, които предлагат индивидуална, всеобхатна, интегрирана и непрекъсната подкрепа. Повече от 10 години Центровете за обществена подкрепа разбират капацитета си не като брой потребители, а като случаи.
Най-често потребителите (децата в риск и техните родители) получават интегрирана подкрепа чрез различни дейности. Самостоятелното предоставяне на услуги е по-скоро изключение.
Ето и примери за несъстоятелността на този подход:
Във всеки Център за обществена подкрепа входът към услугите се определя от направлението/заповед на съответната Дирекция „Социално подпомагане“. В направлението е вписано детето и в по-редки случаи – родителят/ите. За тях в плана за действие на ОЗД са поставени конкретни цели и насоки за работа, които са изведени на базата на социалния доклад от оценката на риска и потребностите на детето и семейството. Това означава, че потребител на услуги ще бъде не само детето, а и негов родител (и), а в някои от ситуациите – и друг член на семейството.
Ето и пример за прилагането на подхода за Дневен център за пълнолетни лица с увреждания – при изискване за капацитет 20 места, само 7 човека ще могат да ползват всички услуги, само 4 човека ще могат да ползват 3 услуги, само 2-ма човека ще могат да ползват 4 услуги, а 20 ще трябва да ползват само 1 услуга.
Ако предложените промени влязат в сила, близо два пъти по-малко деца и семейства ще могат да получават подкрепа, а доставчиците на услуги ще трябва да ограничат предоставянето на услуги до запълване на броя места/потребители. Така реално държавата ще заплаща само престой, без дейности за потребителите на дневната грижа, а за почасовите услуги ще се набере дълъг списък от чакащи.
Друг голям проблем е начинът на определяне на фиксираните дялове на дейностите по чл. 15 при преобразуването. В методиката тези дялове не отговарят на съществуващата практика и на нуждите и потребителите за подкрепа, които се влияят най-вече от целевата група, спецификата на проблемите и възрастта.
В предложения списък от услуги отсъства Приемната грижа (по смисъла на ЗСУ), както и т.нар. Общностни центрове (услуги за ранно детско развитие) и други Центрове за интегрирана подкрепа (напр. Детските центрове за застъпничество и подкрепа „ЗонаЗаЗкрила“, развити с подкрепата на УНИЦЕФ).
Посочените проблеми ще доведат до следните негативни ефекти върху потребителите, системата за закрила на детето и системата на социалните услуги за хора с увреждания:
- Стесняване на входа към услугите, вместо равнопоставен и гарантиран достъп на всички нуждаещи се.
- Силно ограничаване на възможностите за предоставяне на комплексна подкрепа (няколко вида дейности на един потребител) съобразно потребностите.
- Намаляване наполовина на възможността да се прилагат мерки за закрила на детето в семейна среда, както и да се насочва към специфична подкрепа (консултиране, психологическа терапия и рехабилитация, обучение за придобиване на умения и т.н) включително за децата, настанени в резидентна или приемна грижа;
- Ограничаване на правата на хората с увреждания да ползват комплекс от специализирани услуги според индивидуалните им потребности.
За да се гарантира подкрепата за деца, семейства и уязвими хора, настояваме в спешен порядък да се преразгледа подходът за преобразуване на услугите, като той се съобрази с реалните потребности на отделните целеви групи и опита на доставчиците по прилагане на ЗСУ.
Нужно е да се създаде работна група с участието на представители на общините и доставчици на социални услуги – неправителствени организации, която да ревизира и предложи необходимите изменения в методиката.
Подписалите близо 100 организации и общини очакват спешната реакция на Министерството на труда и социалната политика.
Снимка: pexels.com