Забелязвали ли сте нещо нередно в отразяването на трагични инциденти от страна на някои български медии? Смятате ли, че търсенето на скорост и сензация работи в интерес на обществото? Замисляли ли сте се как се отразява огромното медийно внимание върху преживелите трагедии и техните близки? Понякога затруднявате ли се да вършите работата си обективно, навременно и професионално, без да прекрачвате границите на журналистическата етика и човечността?
Това бяха част от въпросите, дискутирани по време на конференция, организирана от Асоциацията на европейските журналисти-България (АЕЖ-България) под надслов „Журналистика на ръба. Как да отразяваме историите на хора пострадали при инциденти?“
Целта на събитието бе да подобри качеството на журналистическите материали, отразяващи трагедии, бедствия и инциденти и бе насочено към журналисти, представители на неправителствения сектор, психолози, държавни експерти и регулатори, академичната общност и студенти.
Дискусията бе водена от Весислава Антонова – журналист от вестник „Капитал“, а сред експертите, които представиха информация по темата бяха проф. Нели Огнянова – експерт по медийно право и член на Етичната комисия към Националния съвет за журналистическа етика, Виржиния Савова – експерт от Съвета за електронни медии (СЕМ), Рада Наследникова – клиничен психолог и психотерапевт и Теодора Петрова от Национална мрежа за децата.
Първата част на събитието бе насочена към практически казуси и съвети, пряко засягащи темата за медийното влияние върху хората, пострадали при инциденти и работата на отговорните институции. „Стремежът ни е да поставим във фокус правата на хората, преживели подобни събития и да потърсим формулата за създаване на качествена и отговорна журналистика, която ги уважава и зачита“, коментира Мария Черешева от АЕЖ-България при откриването на форума.
“Къс път към по-добра журналистика няма”, констатира проф. Нели Огнянова. Тя заяви, че е нужно по-добро разбиране за етичните стандарти и призова за по-голямо внимание от страна на журналистите при отразяване на насилие и инциденти, особено такива свързани с деца. Не бива медийните публикации да допринасят за извършване на престъпления или увреждане на собственото здраве, каза още Нели Огнянова.
Своят опит и препоръки представиха медийни експерти и представители на регулатора СЕМ. Бе представено и изследване на СЕМ на 6 телевизии за съдържанието им с акцент върху насилието. Наблюдава се преекспониране и свръхпредставяне на темите, свързани с насилие в програмите на някои от българските телевизии. Изследването включва трите най-големи български телевизии – БНТ, bTV и Нова телевизия, както и в трите по-малки телевизионни канала – СКАТ, BIT и Алфа ТВ и епроведено в периода между 30 март до 5 април тази година. Прави впечатление, че в телевизиите bTV и Алфа ТВ съдържанието, включващо негативни теми и насилие има превес, коментира експертът от СЕМ.
Национална мрежа за децата представи спецификите при отразяването и участието на деца в медиите, нормативната рамка и регулацията по темата, както и конкретни казуси, по които НМД е взимало отношение през годините. „Отчитаме като голям успех приемането на поправките в Закона за радио и телевизия през 2011 г., когато в резултат на застъпническите усилия на НМД бе приет чл. 17 а, който задължава „доставчиците на медийни услуги да спазват правата на децата, уредени в Закона за закрила на детето и да не допускат участие на деца в предавания, които са неблагоприятни или създават опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и или социалното развитие на децата“. През същата година от СЕМ и Държавната агенция за закрила на детето (ДАЗД) бяха приети и Критерии за оценка на съдържанието, което е неблагоприятно или създава опасност от увреждане на физическото, психическото, нравственото и социалното развитие на децата.
„Това, което ни тревожи е неизпълнението на ангажимента по чл. 32, ал. 5 от Закона за радио и телевизия, според който СЕМ, доставчиците на медийни услуги и ДАЗД трябва да сключват ежегодно споразумение за защита на децата от неблагоприятно съдържание. Такова споразумение е подписано за последен път през 2013 г. и въпреки нашите сигнали, последният от които е от края на миналата година, това не се случва“, коментира Теодора Петрова от Национална мрежа за децата. Тя отново призова СЕМ да бъде изпълнен този ангажимент, както и предложи организирането на среща с Парламентарната комисия по култура и медии, СЕМ и продуцентите на най-големите телевизии, на която да бъде дискутиран въпросът за етичните норми при съдържанието, включващо деца.
Във втората част на конференцията беше дадена думата на самите журналисти – Миролюба Бенатова от Нова Телевизия, Росен Босев от вестник „Капитал“ и Николай Дойчинов от Агенция France Press. Събитието завърши с дискусия с участието на гостуващи журналисти, студенти и други експерти.
Конференцията се провежда с подкрепата на Български хелзинкски комитет (БХК) и Френски институт в България
